Христо Ботев
Песен на букурещките български ергене (Посвещава се на най-мадият)

Заборавих да са жена,

        драм-бамба-лумба-драм!

дор ма чичо не подкани,

        драм-бамба-лумба-драм!^[1]

„Ожени се чичовото,

та си земи сляпа Райка,

тамам мома на сто годин,

а ти ерген сто и двайсет.“

Послушах го, зажених са,

изпроводих сватовете,

сватовете, кумовете,

земахме си невястата,

пратихме я на бял Дунав

да са мие, да са трие,

да са реши, да са щипе.

Изтръкала кола хума,

изтрошила кош гребене;

пратихме я в черковата, —

пуста хубост, пуста гиздост!

Поповете онемеле,

калугере ослепеле!

Вов неделя ни венчаха,

вов понделник е родила:

едно дете, мъжко дете,

със опинци, със цървулци

със остенът пред волове;

зъбите му като тесли,

въшките му като прасци,

гнидите му като телци.

Погледах го, почудих са,

а то викна та ми запя:

        таралити-трамба-ламба!

Е, г. Шишков, подир тая песен убеди ли са, че и у българина има поезия, и поезия, пълна с грации и с нежност? Блазе ти, че от поезия барем отбираш! Тая песен „Будилникът“ препоръча на твоят висок критериум, но с условие: по-напред да додеш да си опереш мозъкът на Дунава. А г. Войников добре ще стори да турне тая песен на ноти, та кога му каже българският народ: „ела, синко, да ти дам хилядо жълтици, да съставиш театрална трупа“, — той доде да я изпее на букурещките ергени, които, като младежи, разбира са, и представители на тоя народ, най-много ще пожертвуват за това „училище на народът“. А оркестърът на „Бременските музиканти“ е готов: с гайдата pan Стоянов, с тъпанът domnu Мънзов, а с дзурлата г. Друмев (ако предпочете да стане владика — то друга работа). А за капелмайстор добре ще е, ако се съгласи да приеме m-r Паничков, на когото тънкият музикален слух отдавна вече е познат на г. Войникова.