Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green(2014)
Корекция и форматиране
Fingli(2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. —Добавяне

Глава 22
Играта на играчките

Бъз и Уди идват на помощ

Джефри Каценбърг

„Много е забавно да правиш невъзможното“ — казва веднъж Уолт Дисни.

Джобс харесва точно това отношение към живота. Той се възхищава от изключителното внимание, което Дисни отделя на детайла и дизайна; смята, че има естествена връзка между „Пиксар“ и киностудиото, основано от „Дисни“.

Компанията „Уолт Дисни“ вече използва системата за производство на компютърна анимация на „Пиксар“ и така е станала най-големият клиент на фирмата на Джобс. Един ден Джефри Каценбърг, шефът на отдела за производство на филми на „Дисни“, кани Джобс да посети студиото в Бърбанк и да види на място как работи техниката. Докато хората от „Дисни“ го развеждат из студиото, Джобс се обръща към Каценбърг и го пита:

— „Дисни“ доволни си са от работата си с „Пиксар“?

Каценбърг многословно го уверява, че това е така. Тогава Джобс пита отново:

— Смятате ли, че ние от „Пиксар“ сме доволни от работата си с „Дисни“?

Каценбърг изказва предположението, че е така.

— Не, не сме — отвръща Джобс. — Искаме да направим филм заедно с теб. Тогава ще бъдем доволни.

Каценбърг също има желание за съвместна дейност. Той се възхищава от късометражните анимационни филмчета на Джон Ласетър и напразно се опитва да го привлече отново на работа в „Дисни“. Затова Каценбърг кани екипа на „Пиксар“, за да обсъдят как заедно да създадат филм. Катмъл, Джобс и Ласетър се настаняват около конферентната маса и Каценбърг започва без всякакво предисловие:

— Джон, тъй като не искаш да дойдеш да работиш за мен — започва той, вперил поглед в Ласетър, — предлагам да постъпим по следния начин.

Подобно на компаниите „Дисни“ и „Пиксар“, Каценбърг и Джобс също имат много сходни черти. И двамата могат да бъдат чаровни, когато поискат, и агресивни (или по-лошо), когато им отърва или не е в настроение. Алви Рей Смит, който в този момент смята да напусне „Пиксар“, също присъства на събирането.

— Тогава ми направи впечатление, че Каценбърг и Джобс много си приличат — спомня си той. — И двамата са тирани, които имат удивителен дар-слово.

Каценбърг напълно го съзнава и е много доволен от това.

— Всички ме смятат за тиранин — заявява той пред екипа на „Пиксар“. — И аз наистина съм такъв. Но обикновено се оказвам прав.

Човек лесно може да си представи как Джобс произнася същите думи.

Както може да се очаква, преговорите между две такива силни личности продължават с месеци. „Дисни“ настоява да получи правата върху технологията на „Пиксар“ за производство на 3D анимационни филми. Джобс отказва и накрая печели. Той също има своите изисквания — „Пиксар“ да притежава част от правата върху филма и героите и да има равен контрол върху правата за видео варианта и продълженията.

— В такъв случай няма смисъл да говорим повече — заявява Каценбърг. — Можеш направо да си тръгваш.

Но Джобс остава и отстъпва от исканията си.

Ласетър внимателно наблюдава двамата големи играчи, които се опитват да се победят.

— Гледах с възхищение борбата между Стив и Джефри — спомня си той. — Приличаше ми на двубой между фехтовачи. И двамата бяха майстори.

Но Каценбърг влиза в двубоя въоръжен със сабя, а Джобс — с шпага. „Пиксар“ е на ръба на банкрута и се нуждае от тази сделка много повече от „Дисни“. Освен това „Дисни“ може да си позволи да финансира цялото начинание, докато „Пиксар“ — не. Затова през май 1991 г. сделката е сключена. „Дисни“ получава правата върху филма и героите, контрол над творческия процес и ще плати на „Пиксар“ 12.5% от приходите от продажбата на билети. Освен това „Дисни“ има правото (но не и задължението) да направи следващите два филма заедно с „Пиксар“, както и да пусне продължения (със или без „Пиксар“) с героите от филма. В допълнение може да спре производството на филма по всяко време в замяна на нищожна неустойка.

Историята, която се ражда в главата на Джон Ласетър, е наречена „Играта на играчките“. В основата й лежи убеждението, споделяно и от Джобс, че всеки предмет има своя специфична същност, цел, за която е създаден. Ако предметите изпитваха чувства, те щяха да бъдат свързани с желанието им да реализират своята същност. Например предназначението на една чаша е да съдържа вода; ако тя имаше чувства, щеше да е щастлива, когато е пълна, и нещастна, когато е празна. Същността на екрана на монитора е да бъде посредник между човека и компютъра. Същността на велосипед с едно колело е да бъде каран в цирка. Що се отнася до играчките, те са създадени, за да си играят с тях децата, затова най-големият им страх е да не бъдат изхвърлени и заменени с нови. Филм, в който старата любима играчка се сприятелява с една нова и лъскава, може да бъде много драматичен, особено ако действието се развива около това, че те са отделени от детето. Първоначалната трактовка е следната: „Като дете всеки от нас е преживял травмата да загуби любима играчка. Нашата история се разказва от гледната точка на играчката, която се опитва да си върне онова, което е най-важно за нея — да служи за игра на децата. Това е единствената причина, поради която играчките съществуват. Това е емоционалната основа на съществуванието им.“

Двамата главни герои търпят много версии, докато накрая се появяват Бъз Лайтиър и Уди. На всеки няколко седмици Ласетър и екипът му показват на хората от „Дисни“ последното развитие на историята и заснетите кадри. При първите тестове „Пиксар“ гордо демонстрира удивителната техника, с която разполага. В една сцена Уди тича напред-назад върху скрина, а светлината, която струи на вълни през щорите, хвърля сенки върху карираната му риза. Този ефект не би могъл да бъде създаден, ако героите са рисувани на ръка. По-трудно е обаче да впечатлят „Дисни“ по отношение на сюжета. При всяка презентация Каценбърг отхвърля голяма част от готовия материал и сърдито диктува подробните си забележки. Около него се въртят много хора, които старателно записват всичко, за да проследят по-късно дали предложенията и прищевките на Каценбърг са стриктно спазени.

Каценбърг особено настоява да се придаде яркост на двата основни героя. „Какво като става дума за анимация със заглавие «Играта на играчките»? Тя не е предназначена само за деца“ — казва той.

— В първите варианти нямаше драма, нямаше вълнуваща история, нито дори конфликт — спомня си Каценбърг.

Той предлага на Ласетър да изгледа няколко класически филма, като например „Непокорните“ или „48 часа“. В тях двамата главни герои изобщо не си приличат, но обстоятелствата ги принуждават да действат заедно. Освен това Каценбърг непрекъснато ги кара да придадат на историята повече „острота“ — героят на Уди трябва да стане по-ревнив, по-зъл и по-войнствено настроен спрямо Бъз, натрапника в кутията за играчки. „В този свят всяка играчка е враг на другата“ — казва Уди в един момент и избутва Бъз през прозореца.

След много забележки от страна на Каценбърг и други представители на „Дисни“ Уди е почти напълно лишен от положителни качества. В една сцена той изхвърля всички останали играчки от леглото и нарежда на Слинки да дойде да му помогне. Слинки се колебае, а Уди му се разкрещява:

— Кой ти е казал, че можеш да мислиш, пружинен кренвирш такъв!

Тогава Слинки задава въпроса, който и хората от „Пиксар“ започват да си задават съвсем скоро:

— Защо каубоят е толкова страшен?

А Том Ханкс, който озвучава Уди, в един момент възкликва:

— Този е истински гадняр!