Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (68)

Срещата с Джоан и Мона

Когато Джобс е на 31, година след като е изхвърлен от „Епъл“, майка му Клара, заклета пушачка, се разболява от рак на белите дробове. Той прекарва известно време край смъртното й легло, говори й така, както никога не й е говорил дотогава, и й задава въпроси, които се е въздържал да повдигне до този момент.

— Когато се омъжи за татко, ти девствена ли беше? — пита той.

Макар да й е трудно да говори, тя събира сили и му се усмихва. Разказва му, че преди е била омъжена за човек, който загива през войната. Освен това му разкрива подробности за това, как двамата с Пол Джобс са го осиновили.

Скоро след това Джобс успява да открие жената, която го е дала за осиновяване. Още в началото на 80-те години, без да вдига много шум, започва да издирва биологичните си родители. Тогава наема детектив, но той не успява да открие нищо. После Джобс забелязва в акта си за раждане името на лекар от Сан Франциско.

— Открих номера му в телефонния указател и му се обадих — спомня си Джобс.

Лекарят не може да му помогне. Твърди, че цялата му документация е изгоряла по време на пожар. Това обаче не е истина. Всъщност веднага след като Джобс се обажда, лекарят написва едно писмо, запечатва го и написва върху плика: „Да се предаде на Стив Джобс след смъртта ми.“ Скоро той умира и вдовицата му изпраща писмото на Джобс. В него лекарят обяснява, че майката на Джобс е била неомъжена студентка от Уисконсин на име Джоан Шибле.

Минават още няколко седмици, междувременно Джобс наема друг детектив, който в крайна сметка я открива. След като го е дала за осиновяване, Джоан се омъжва за биологичния му баща Абдулфатах (Джон) Джандали и двамата имат още едно дете — Мона. Пет години по-късно Джандали ги напуска и Джоан се жени за колоритния треньор по зимни кънки Джордж Симпсън. Този брак също не продължава дълго и през 1970 г. тя започва да се мести от град на град заедно с Мона (и двете носят фамилията Симпсън), докато най-накрая се установяват в Лос Анджелис.

На Джобс никак не му се иска Пол и Клара, които той винаги е приемал за свои родители, да разберат, че се опитва да издири биологичната си майка. Притеснява се, че те могат да се почувстват засегнати — необичайна за него тактичност, която показва колко дълбоко ги обича. Затова преди смъртта на майка си, която умира в началото на 1986 г., той не прави никакъв опит да се свърже с Джоан Симпсън.

— Не исках да си помислят, че не ги приемам за истински родители — спомня си той, — защото за мен те бяха стопроцентови мама и татко. Обичах ги толкова много, че не исках да узнаят за издирването, което провеждах. Дори бях накарал журналистите да си мълчат в случай, че открият нещо.

Когато Клара умира, той споделя с Пол Джобс, който няма нищо против Стив да се свърже с биологичната си майка.

И така, един ден Джобс се обажда на Джоан Симпсън, казва й кой е и си уговарят среща в Лос Анджелис. По-късно твърди, че водещият мотив е бил любопитството.

— Вярвам, че характерът на човек зависи повече от обкръжаващата го среда, отколкото от наследствеността, но въпреки това човек не може да не се пита какви са биологичните му корени — казва той.

Освен това иска да успокои Джоан, че навремето е постъпила правилно.

— Исках да се срещна с биологичната си майка преди всичко, за да се уверя, че е добре, и за да й благодаря, че не е направила аборт. Тогава тя е била на 23 и е преминала през много трудности, за да ме роди.

Джоан реагира много емоционално, когато той пристига в къщата й в Лос Анджелис. Тя знае, че той е богат и известен, но не знае точно защо. Веднага започва да излива чувствата си пред него. Казва му, че е била притисната да подпише документите, с които го дава за осиновяване, и то едва след като се е уверила, че е щастлив в къщата на новите си родители. Той винаги й е липсвал и тя е страдала при мисълта за стореното. Джоан не спира да се извинява, въпреки че Джобс през цялото време я уверява, че я разбира и че в крайна сметка всичко се е наредило добре.

След като се успокоява, Джоан казва на Джобс, че има сестра, която живее в Манхатън с амбицията да стане писателка. Тя така и не е споделила с Мона, че има брат, и в онзи ден й съобщава истината, или поне част от нея, по телефона.

— Имаш брат, който е чудесен и известен. Ще го доведа в Ню Йорк, за да се запознаете — казва тя.

В това време Мона се мъчи да завърши романа си „Навсякъде другаде, само не тук“, в който разказва за майка си и за техните пътешествия от Уисконсин до Лос Анджелис. Тези, които са го чели, няма да се учудят, че Джоан съобщава новината на Мона със заобикалки. Тя отказва да съобщи на дъщеря си как се казва брат й и споделя само, че преди е бил беден, но е забогатял, изглежда добре, известен е, има дълга черна коса и живее в Калифорния. По това време Мона работи в литературното списание на Джордж Плимптън „Париж Ревю“, чиято редакция се помещава на приземния етаж на извънградската му къща, близо до Ийст Ривър. Мона и колегите й се мъчат да отгатнат кой е известният брат. Джон Траволта? Това е един от предпочитаните им отговори. Споменават имената и на други актьори. По някое време един от колегите й подхвърля:

— Да не е някой от онези момчета, които основаха компютърната компания „Епъл“?

Но никой не може да си спомни имената им.

Срещата се осъществява в лобито на хотел „Сейнт Реджис“.

— Той се държеше съвсем естествено и много мило — спомня си Мона

Седят и си говорят няколко минути, след което той взима сестра си и двамата отиват на дълга разходка. Джобс е много развълнуван, че има сестра, която толкова прилича на него. И двамата са творчески личности, имат остро око за заобикалящата ги действителност, чувствителни са, но едновременно с това и волеви. Когато отиват заедно на вечеря, забелязват едни и същи архитектурни детайли и по-късно оживено ги коментират.

— Сестра ми е писателка! — казва развълнувано той на колегите си от „Епъл“.

Когато в края на 1986 г. Плимптън организира събиране в чест на излизането на „Навсякъде другаде, само не тук“, Джобс пристига в Ню Йорк, за да придружи сестра си на партито. Двамата стават все по-близки, макар че, имайки предвид кои са и как са се срещнали, отношенията им са доста сложни.

— В началото Мона не ме прие с радост в живота си, особено след като забеляза силната привързаност на майка ни към мен — спомня си той. — След като се опознахме, станахме добри приятели и сега тя е част от семейството ми. Не знам какво бих правил без нея. Не бих могъл да си пожелая по-добра сестра. Никога не съм бил така близък с осиновената ми сестра Пати.

Мона също се привързва силно към него и понякога се държи закрилнически. Въпреки това по-късно тя написва романа „Обикновен човек“, в който безпощадно описва странностите на характера му.

Един от малкото въпроси, по които спорят, е гардеробът й. Тя се облича като начинаеща писателка, а той й се кара, че дрехите й не са „достатъчно привлекателни“. В определен момент коментарите му така я ядосват, че тя му написва писмо: „Аз съм млад писател, това си е моят живот; така или иначе нямам намерение да ставам модел.“ Той не отговаря на писмото, но скоро след това пристига една кутия от магазина на Исей Мияки, японски моделиер и любимец на Джобс заради изчистения си стил, повлиян от развитието на техниката.

— Беше отишъл да ми купи дрехи — разказва тя по-късно — и беше избрал чудесни неща, които ми бяха точно по мярка, в цветове, които много ми отиваха.

Джобс особено харесва един костюм с панталон и й изпраща три еднакви броя.

— Още си спомням костюмите, които избрах за Мона — разказва той. — Панталонът и сакото бяха от лен, сиво-зелени на цвят, който страхотно подхождаше на червеникавата й коса.