Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (35)

Естетика в стил баухаус

За разлика от повечето деца, израснали в къщи на Айклър^[1], Джобс много добре знае какво представляват и защо са толкова хубави. Той харесва идеята на простия и изчистен модернизъм, създаден за масовия потребител. Освен това обожава да слуша как баща му описва детайли от дизайна на различни коли. Затова още от създаването на „Епъл“ Джобс е убеден, че хубавият индустриален дизайн — проста цветна емблема, лъскавата кутия на Apple II — ще помогне на фирмата и продуктите й да изпъкват сред другите.

Първият офис на фирмата, след като я преместват от гаража на родителите му, е малка сграда, която споделят с търговско представителство на „Сони“. Тази компания е известна с характерния си стил и забележителния дизайн на продуктите, затова Джобс често се отбива да ги разглежда.

— Влизаше, какъвто си беше мърляв, и почваше да рови из брошурите, сочеше различни черти от дизайна — разказва Дан’л Люин, който тогава работи в „Сони“. — Често питаше: „Мога ли да взема тая брошура?“

През 1980 г. Люин вече работи в „Епъл“.

Увлечението на Джобс по индустриалния дизайн на „Сони“ отслабва някъде през юни 1981 г., когато отива на годишната Международна конференция по дизайн в Аспен. Тази година основната тема на конференцията е италианският дизайн и по-специално творчеството на архитекта Марио Белини, режисьора Бернардо Бертолучи, автомобилостроителя Серджо Пининфарина и наследничката на „Фиат“ Сузана Аниели.

— Станах страстен почитател на италианските дизайнери точно както хлапето в „Бягство от къщи“ се прекланя пред италианските колоездачи — спомня си Джобс. — Беше несравнимо вдъхновение.

В Аспен той се запознава с пестеливата и функционална дизайнерска философия на движението баухаус, увековечена от Херберт Байер в сградите, жилищните помещения, безсерифната типография и обзавеждането на студентското градче към Аспенския институт. Също като учителите си Валтер Гропиус и Лудвиг Мис ван дер Рое, Байер е твърдо убеден, че не трябва да има граница между изкуството и приложния индустриален дизайн. Модернистичният индустриален стил, чийто предшественик е стилът баухаус, учи, че оформлението трябва да бъде просто, но изразително. Набляга на рационалността и функционалността, като използва чисти линии и форми. Сред максимите на Ван дер Рое и Гропиус са: „Бог е в детайлите“ и „Колкото по-малко, толкова повече“. Както при къщите на Айклър, артистичната чувственост е съчетана с условията за масово производство.

Джобс публично изразява привързаността си към стила баухаус в реч, която произнася на конференцията по дизайн през 1983 г., чийто надслов е „Бъдещето не е това, което беше“. Той предрича отказа от стила на „Сони“ в полза на простотата на баухаус.

— Сега в дизайна на мода е индустриалният изглед на „Сони“, който използва графитеносиво, дори черно, със странни извивки — казва той. — Това е леснопостижимо, но не е велико.

Предлага алтернатива, вдъхновена от баухаус, която отговаря по-пълно на функцията и естеството на продуктите. — Ние ще направим високотехнологични продукти и ще ги опаковаме стегнато, за да знаят хората, че са високотехнологични. Ще ги предложим в малък пакет и ще ги направим красиви и бели като електроуредите на „Браун“:

Многократно изтъква, че продуктите на „Епъл“ ще са с изчистени и семпли форми.

— Ще ги направим светли и чисти и откровено високотехнологични. Няма да им придаваме тромав индустриален вид, целите в черно, черно и пак черно, като „Сони“. Това е нашият подход и с него целим качество, достойно за Музея на съвременното изкуство. Начинът на управление на компанията ни, дизайнът на продуктите ни, рекламата — всичко се свежда до една философия: нека да го направим просто. Пределно просто.

Дизайнерската стратегия на „Епъл“ става основна тема на първата брошура на фирмата: „Истинското изящество е в простотата“.

Джобс смята, че простотата в дизайна трябва да е съчетана с лекота при използване. Тези две неща невинаги вървят заедно. Понякога дизайнът изглежда толкова излъскан и опростен, че стъписва и плаши потребителя.

— Най-важното при нашия дизайн е да направим нещата интуитивно разбираеми — заявява Джобс пред аудитория от експерти по дизайн. Като пример изтъква симулацията на работно бюро, която създава за „Макинтош“. — Хората интуитивно знаят как да работят на настолен компютър. Ако влезете в обикновена кантора, на бюрото има документи. Намиращият се най-отгоре е най-важен. Хората знаят как да пренасочват вниманието си. Една от причините да правим компютрите си по подобие на работно бюро е, за да използваме вече развитите умения на потребителя.

По същото време в онази сряда, но в по-малка аудитория, се изказва двайсет и три годишната Мая Лин, която бързо се издига на пиедестала на славата през ноември предишната година, когато във Вашингтон е открит проектираният от нея Мемориал на ветераните от Виетнам. Двамата с Джобс се сприятеляват и той я кани в „Епъл“.

— Отидох да поработя със Стив за една седмица — спомня си Лин. — Попитах го: „Защо компютрите приличат на недодялани телевизори? Защо не направите нещо тънко? Нещо плоско, което да можеш да държиш на скута си?“

Джобс отговаря, че това е целта му и само чака технологията да го позволи.

По това време в сферата на индустриалния дизайн не се случва нищо интересно, поне според него. Той притежава лампа от Ричард Сапър, на която се възхищава. Освен това харесва мебелите на Чарлз и Рей Еймс и уредите на „Браун“, проектирани от Дитер Рамс. Няма обаче великани, които да заредят с енергия света на индустриалния дизайн, както са сторили в миналото Реймънд Люи и Херберт Байер.

— В индустриалния дизайн не се случваше почти нищо, особено в Силициевата долина, и Стив искаше да промени това — разказва Лин. — Неговото усещане за дизайн е лъскаво, но не лигаво. Има известна дяволитост. Подтикнат от склонността на дзен към простотата, той приемаше минимализма, но все пак не искаше продуктите му да изглеждат бездушни. Те бяха забавни. Стив е целенасочен и адски сериозен, когато стане дума за дизайн, но в цялата работа има и елемент на игра.

По-късно Джобс се увлича по японския дизайн и започва да търси досег с най-ярките му представители като Исей Мияке и И. М. Пей. Будисткото му обучение оказва голямо влияние.

— Винаги съм смятал, че будизмът и особено японският дзен будизъм е най-висш от естетична гледна точка — споделя той. — Най-великото нещо, което съм виждал, са градините около Киото. Много се възхищавам от постиженията на тази култура, а те идват директно от дзен будизма.