Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (14)

Индия

Една от причините за стремежа на Джобс да изкара пари през 1974 г. е това, че Робърт Фридланд, който предишното лято посещава Индия, го убеждава и той да предприеме такова пътуване. Фридланд учи при Неем Кароли Баба (Махарадж Джи), който е духовен водач на повечето хипита през 60-те. Джобс решава да последва примера на приятеля си и убеждава Даниел Котке да отиде с него. Приключението не е единственото, което го привлича.

— За мен това бе сериозно търсене. Идеята за просветлението се беше загнездила в главата ми и исках да разбера кой съм и къде е мястото ми в този свят.

Котке добавя, че една от причините Джобс да предприеме такова търсене, е, че не познава биологичните си родители:

— Чувстваше някаква празнина и искаше да я запълни.

Когато Джобс казва на колегите си в „Атари“, че отива в Индия да търси някакъв гуру, веселякът Олкърн намира това за забавно:

— Един ден идва и ми вика: „Тръгвам да търся духовния си учител.“ Отговорих му: „Без майтап? Супер! Прати ми картичка.“ А той казва да съм му помогнел да си плати билета. Викам му: „Друг път!“

Изведнъж на Олкърн му хрумва нещо. „Атари“ произвежда части и ги изпраща в Мюнхен, където ги сглобяват и после продават готовите устройства чрез дистрибутор в Торино. Има обаче един проблем — игрите са проектирани за американския стандарт от шейсет кадъра в секунда и получават сериозни смущения в Европа, където стандартът е петдесет кадъра. Олкърн измисля решение заедно с Джобс и предлага да му плати пътя до Европа, за да оправи проблема. Изтъква, че оттам до Индия е по-евтино. Джобс се съгласява. И така, Олкърн го изпраща с думите: „И предай на гуруто си много здраве от мен.“

Джобс прекарва няколко дни в Мюнхен и оправя проблема със смущенията, но успява да скандализира сериозните германци, които се оплакват на Олкърн, че се обличал и миришел като клошар и се държал грубо.

— Попитах ги: „Оправи ли проблема?“ И те отговориха: „Да.“ Тогава им казах: „Ако имате още проблеми, пак ми се обадете. Имам още много като него!“ Отговориха ми: „Не, не. Другия път сами ще се справим.“

От своя страна, Джобс се ядосва, че германците се опитват да го хранят с месо и картофи.

— Дори нямат дума за „вегетарианец“! — оплаква се (неоснователно) на Олкърн по телефона.

Повече му харесва, когато отива с влак при дистрибутора в Торино, където макароните и гостоприемството на домакина са доста по-приемливи:

— Прекарах две прекрасни седмици в Торино, който е адски жив индустриален град. Дистрибуторът ме водеше всяка вечер в едно ресторантче с осем маси и без меню. Достатъчно беше да им кажеш какво искаш и те го правеха. Едната маса бе резервирана за шефа на „Фиат“. Супер беше.

След това отива в Лугано, Швейцария, където отсяда у чичото на Фридланд, а после излита за Индия.

Когато слиза от самолета в Делхи, асфалтът излъчва горещи вълни, въпреки че е едва април. Препоръчали са му един хотел, обаче няма празни стаи, затова отива в друг, за който шофьорът на таксито твърди, че бил хубав.

— Сигурен съм, че са му дали пари, за да ме закара в онази ужасна дупка. — Джобс пита собственика дали водата се филтрира и наивно приема отговора за чиста монета. — Дизентерията ме хвана бързо. Бях много зле, с много висока температура. За една седмица отслабнах от 72 на 54 килограма.

След като се оправя достатъчно, за да ходи, решава да се махне от Делхи. Заминава за Харидвар в Западна Индия, близо до изворите на Ганг, където се провежда празникът Кумбха мела. В града, който по принцип има по-малко от 100 000 жители, се изсипват над десет милиона.

— Беше пълно със свети хора. Духовен учител до духовен учител. Хора на слонове. Каквото се сетиш. Стоях няколко дни, но реших да се евакуирам и оттам.

Отива в едно село близо до Найнитал в подножието на Хималаите. Това е мястото, където живее, или по-скоро е живял, Неем Кароли Баба. Но когато Джобс пристига, гуруто вече не е между живите — или поне не в това си въплъщение. Джобс наема стая с рогозка на пода в къщата на местни жители, които му помагат да си стъпи на краката, като го хранят с вегетариански ястия.

— Имаха една бройка от „Автобиографията на един йога“, оставена от предишен пътешественик, и аз я прочетох няколко пъти, защото нямаше какво друго да правя. Разхождах се от село в село и се възстанових от дизентерията.

Сред пребиваващите по това време в селото е Лари Брилиант — епидемиолог, който работи върху унищожаването на едрата шарка, а по-късно ръководи благотворителния клон на „Гугъл“ и фондацията „Скол“. Той става дългогодишен приятел на Джобс.

Един ден Джобс научава за някакъв млад индуистки учител, който събирал последователите си в хималайското имение на богат бизнесмен.

— Това беше шанс да се срещна с духовен човек и да бъда сред учениците му, но и възможност да се нахраня. Още преди да вляза, надуших храната — бях адски гладен.

Докато Джобс яде, учителят — не много по-възрастен от него — го вижда в тълпата, посочва го с пръст и прихва да се смее.

— Дотича при мен, хвана ме, изцъка с език и каза: „Ти си едно бебе“ — спомня си Джобс. — Не бях много очарован от това внимание.

Индиецът го хваща за ръката, отделя го от тълпата богомолци и го завежда на едно възвишение, където има кладенец и езерце.

— Седнахме и той извади голям бръснач. Помислих, че е откачен, и почнах да се притеснявам. Оня извади един сапун и… тогава имах дълга коса… обръсна ми главата. Каза, че го правел, за да остана здрав.

Даниел Котке пристига в Индия в началото на лятото и Джобс се връща в Делхи, за да го посрещне. Двамата скитат из страната, най-често с автобус и без определена цел. Джобс вече не търси гуру, който да го научи на мъдрост, а се стреми да постигне просветление чрез естетически преживявания, лишения и аскетизъм. Така и не успява да постигне вътрешен мир. Котке си спомня как веднъж се нахвърлил с крясъци върху някаква индийка, която според твърденията на Джобс искала да им продаде разредено мляко.

В същото време Джобс можел да бъде много щедър. В град Манали открадват спалния чувал на Котке заедно с пътническите му чекове.

— Стив ми плати разходите за храна и автобусния билет до Делхи — спомня си той.

Джобс му дава и всичките си останали пари — сто долара — за да се оправи.

През седемте месеца в Индия Стив пише рядко на родителите си и получава писма само в клона на „Американ Експрес“ в Делхи, когато минава оттам. Затова те много се изненадват, когато им се обажда от летището в Оукланд и ги моли да отидат да го приберат. Веднага тръгват.

— Бях с бръсната глава, носех индийска памучна дреха, а кожата ми бе придобила наситен шоколадов тен от слънцето. Седях на летището и нашите минаха няколко пъти покрай мен, докато накрая мама каза: „Стив?“ и аз отговорих: „Здрасти!“

Прибират го вкъщи и той продължава да търси себе си. Пробва много начини за постигане на просветление. Сутрин и вечер медитира и изучава дзен, а през другото време ходи да слуша лекции по физика и инженерни науки в „Станфорд“.