Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (95)

Тим Кук

Още през първата година след завръщането си в „Епъл“ Стив Джобс представя рекламите „Мисли различно“ и компютъра iMac. По този начин само потвърждава онова, което и без друго повечето хора знаят: че е истински творец, човек, който има поглед към бъдещето. Показал е тези си качества още по време на първия си „рунд“ в „Епъл“. Не е толкова сигурно обаче дали може да управлява компанията. Определено не е доказал подобно нещо първия път.

Джобс се заема с тази задача с необичаен реализъм, който удивява всички, които са свикнали с нагласата му, че не е нужно да се съобразява с правилата на вселената.

— Той стана мениджър, което е много по-различно от администратор или мечтател, и с това ме изненада много приятно — припомня си Ед Улард, членът на съвета, който го уговаря да се върне.

Мениджърската мантра на Джобс е „фокусиране“. Премахва излишните продуктови линии и орязва някои допълнителни възможности на новата операционна система, която разработва „Епъл“. Отказва се от маниакалното си желание да контролира всичко и спира да произвежда всички продукти в собствените си фабрики. Вместо това изнася навън цялото производство: от дънните платки до завършените компютри. Освен това налага на доставчиците на „Епъл“ желязна дисциплина. Когато той поема управлението, в складовете си „Епъл“ има стоки за над два месеца, много повече от която и да било друга технологична компания. Също като яйцата и млякото, компютрите не могат да се застояват дълго по лавиците, така че тази залежала стока всъщност е равносилна на удар по приходите. Удар, оценен на 500 милиона долара. В началото на 1998 г. Джобс е намалил количеството на залежалата стока наполовина.

Успехът му обаче си има цена, защото той все още не умее да пипа с кадифена ръкавица. Когато решава, че един от офисите на „Еърборн Експрес“^[1] не изпълнява достатъчно бързо доставката на резервни части, нарежда на мениджър от „Епъл“ да прекрати договора. Мениджърът възразява, че ако го направи, ще ги съдят, а Джобс му отвръща: „Просто им кажи, че щом ни прецакват така, повече няма да получат нито шибан цент от тази компания, никога!“

Мениджърът напуска, следва съдебен процес, а решението отнема цяла година.

— Ако бях останал, опциите ми върху акции сега щяха да струват 10 милиона долара — казва мениджърът, — но аз знаех, че няма да издържа — а и той така или иначе щеше да ме уволни.

На новия дистрибутор е наредено да намали количеството на стоката в складовете със 75%, и той го прави.

— Стив Джобс не търпи подчинени, които не изпълняват поставените им задачи — казва изпълнителният директор на новата компания.

В друг случай, когато компанията „Ви Ел Ес Ай Текнолъджи“ не успява да достави достатъчно чипове в уговорения срок, Джобс нахлува по време на една от срещите им и започва да крещи, че са „шибани задници без топки“. След това от въпросната компания започват да доставят чиповете в „Епъл“ навреме, а ръководителите й поръчват якета с надписи „Екип ШЗБТ“ на гърбовете.

След като три месеца работи под ръководството на Джобс, оперативният директор на „Епъл“ не издържа на напрежението и напуска. В продължение на почти цяла година Джобс лично изпълнява задълженията му, защото всички интервюирани от него кандидати са „представители на старата вълна производители“, както той се изразява. Джобс търси човек, който ще изгради снабдителски вериги с фабрики-производители от типа „точно навреме“^[2], както е направил Майкъл Дел. После, през 1998 г., среща Тим Кук, вежлив и изискан мениджър доставки от „Компак Къмпютърс“, който не само става оперативен мениджър на компанията, но и бързо се превръща в негов незаменим (макар и скрит зад кулисите) партньор в управлението на „Епъл“. Ето какво разказва Джобс:

Тим Кук дойде от отдела „Снабдяване“, а ние имахме нужда от човек с точно такъв опит. Осъзнах, че двамата с него виждаме нещата по абсолютно един и същи начин. Бях посетил доста фабрики от типа „точно навреме“ в Япония и бях построил една за „Мак“ и една за NeXT. Знаех какво искам, а после срещнах Тим, който искаше същото. Така че започнахме да работим заедно и не след дълго вече му имах пълно доверие — сигурен бях, че ще знае точно какво да направи. Той виждаше нещата по същия начин като мен и двамата комуникирахме на едно по-високо стратегическо ниво. Затова можех да си позволя да не мисля за много неща, освен ако той не дойдеше специално да ми обърне внимание.

Кук, син на работник в корабостроителница, израства в малък град в Алабама. Завършва промишлено инженерство в Обърнския университет, после следва бизнес администрация в „Дюк“. Дванайсет години работи за IBM в „Изследователския триъгълник“ в Северна Каролина. Когато Джобс го интервюира, той тъкмо е приел работата в „Компак“. Кук е типичен инженер, който разчита на логиката, а по онова време „Компак“ изглежда като по-логичното и добро кариерно предложение. Той обаче попада в плен на харизмата на Джобс.

— Пет минути след началото на първото ми интервю със Стив исках да зарежа предпазливостта и логиката и да постъпя в „Епъл“ — разказва по-късно. — Интуицията ми подсказа, че там ще имам възможност, която се удава веднъж в живота — да работя за един творчески гений.

Така и прави.

— По принцип инженерите са обучени да взимат решения на базата на аналитични данни, но има моменти, в които трябва да разчиташ на интуицията си — казва той.

Ролята му в компанията е да претворява в дела интуитивните хрумвания на Джобс, което той успява да постигне с кротко и мълчаливо трудолюбие. Никога не се жени, а се заравя в работата си. Почти всеки ден става в 4:30 ч., пише имейли, после прекарва около час във фитнес салона и малко след 6 сутринта е на бюрото си. В неделя вечер урежда конферентни разговори по телефона, за да се подготви за предстоящата седмица. В компания, управлявана от непоследователен и склонен на гневни изблици изпълнителен директор, Кук овладява възникналите проблемни ситуации с абсолютно спокойствие, безизразно лице, успокояващ южняшки акцент и мълчание, подчертано от втренчен поглед. „Макар че умее да се радва, обичайното изражение на Кук е намръщено, хуморът му е сух и толкова тънък, че понякога човек не го схваща“ — пише Адам Лашински във „Форчън“. „Добре известни са дългите, неловки паузи, които прави по време на срещите; цари пълно мълчание, нарушавано единствено от шумоленето при разкъсването на опаковките на енергийните блокчета, които непрекъснато яде.“

Малко след като Кук заема поста си в „Епъл“, по време на редовна среща му съобщават за проблем с един от китайските им доставчици.

— Това е много неприятна новина — казва той. — Някой би трябвало вече да е в Китай и да работи за отстраняване на проблема.

Трийсет минути по-късно поглежда към един от преките си подчинени и напълно безизразно го пита:

— Ти защо си още тук?

Служителят става, отива направо на летището в Сан Франциско и си купува билет за първия полет за Китай. По-късно този човек става един от заместниците на Кук.

Кук намалява броя на главните доставчици на „Епъл“ от стотина на двайсет и четири; принуждава ги да сключат неизгодни за тях договори, ако искат изобщо да работят с „Епъл“; убеждава голяма част от тях да се преместят в близост до фабриките на „Епъл“; затваря десет от деветнайсетте склада на компанията. Като намалява местата, където може да се натрупва стока, намалява и самото количество на залежалата стока. В началото на 1998 г. благодарение на Джобс това количество вече не е колкото за два месеца, а наполовина. През септември 1998 г. Кук го е намалил още повече — то би стигнало само за шест дни. През септември следващата година цифрата е невероятна — количеството е достатъчно само за два дни! Освен това е съкратил процеса на производството на компютри в „Епъл“ от четири месеца на два. Всичко това не само спестява пари, но и позволява компютрите да се изработват с възможно най-новите компоненти.