Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (9)

Крисан Бренан

Към края на последната си година в „Хоумстед“, през пролетта на 1972 г., Джобс започва да излиза с Крисан Бренан — негова връстничка, но все още в единайсети клас. Тя е много красиво момиче — синеока, със светлокестенява коса, високи скули и крехка фигура. Крисан преживява тежко разпадането на брака на родителите си и това я прави много уязвима.

— Работихме заедно по едно анимационно филмче, после започнахме да излизаме и тя стана първото ми истинско гадже — спомня си Джобс.

По-късно Бренан казва:

— Стив беше малко шантав. Затова се влюбих в него.

Шантавостта на Джобс е от цивилизования вид. Той току-що е започнал продължилия до края на живота му експеримент със самоцелни диети, като яде само плодове и зеленчуци и затова е тънък като клечка. Тренира да гледа хората в очите, без да мига, и да мълчи продължително, след което внезапно заговаря със скорост на картечница. Тази странна смесица от съсредоточеност и разсеяност в комбинация със стигащата до раменете коса и проскубаната брадичка му придават вид на побъркан шаман. Поведението му се колебае между харизматичното и зловещото.

— Тътреше се насам-натам с вид на побъркан — спомня си Бренан. — Излъчваше песимизъм, сякаш бе обгърнат от мрачно поле.

Джобс вече взема ЛСД и дава и на Бренан — в една пшеничена нива край Сънивейл.

— Беше страхотно — спомня си той. — Тогава много слушах Бах. Изведнъж цялата нива гръмна под звуците му. Това беше най-великото чувство в живота ми до този момент. Почувствах се като диригент сред житата.

През лятото на 1972 г., след завършването му, с Бренан се преместват в барака сред възвишенията над Лос Алтос. „С Крисан отиваме да живеем в планината“ — съобщава един ден на родителите си. Баща му побеснява: „В никакъв случай! Само през трупа ми!“ Това става скоро след скарването им заради марихуаната. Тъй или иначе той прави каквото е решил. Казва „довиждане“ и си тръгва.

Крисан прекарва голяма част от времето си през това лято в рисуване. Прави една картина на клоун, която Джобс закачва на стената. Той пише стихове и свири на китара. На моменти се държи изключително хладно и жестоко с нея, а друг път е обаятелен и умее да й налага волята си.

— Беше просветен, духовен и в същото време жесток — сподели ми тя. — Много странна комбинация.

В разгара на лятото Джобс едва не загива: фиатът му се запалва, докато кара по булевард „Скайлайн“ към планината Санта Крус с приятеля си от училище Тим Браун. Тим поглежда назад и вижда, че от мотора излизат пламъци. Джобс отбива. Въпреки скарването им баща му идва да изтегли фиата.

Докато търси как да изкара за нова кола, Джобс помолва Возняк да го закара в колежа „Де Анса“, за да прегледа обявите за работа на таблото. Виждат, че търговският център „Уестгейт“ в Сан Хосе търси студенти, които да се маскират и да забавляват децата на клиентите. Така за по три долара на час Джобс, Возняк и Бренан надяват тежки костюми и маски и почват да играят Алиса, Лудия шапкар и Белия заек. Возняк, с добродушната си и чистосърдечна нагласа, го намира за много забавно:

— Казах, че това е голям шанс за мен, защото обичам децата. Мисля, че Стив го смяташе за скапана работа, но аз го възприемах като забавно приключение.

Джобс наистина не харесва работата:

— Умирах от жега, костюмите бяха тежки и след време ми идваше да фрасна някое хлапе.

Търпението никога не е било сред добродетелите му.