Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Steve Jobs, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Уолтър Айзъксън. Стив Джобс
Второ издание. СофтПрес ООД, 2012
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
Графично оформление: Александрина Иванова
Оформление на корицата: Радослав Донев
ISBN 978-954-685-999-0
Формат: 70/100/16
Печатни коли: 42
История
- —Добавяне
Унищожаване на клонингите
Един от най-големите дебати относно „Епъл“ е дали компанията не е трябвало да предостави своята операционна система за ползване от другите производители на компютри — така както „Майкрософт“ прави с Windows. Возняк подкрепя този подход от самото начало.
— Ние имахме най-прекрасната операционна система — казва той, — но за да я получиш, трябваше да си купиш и нашия хардуер на двойна цена. Беше грешка. Трябваше просто да калкулираме подходяща цена и да я предоставим на другите срещу лицензионна такса.
Алън Кей, звездата на „Ксерокс ПАРК“, който идва в „Епъл“ през 1984 г., също се бори за това да дадат право на други производители на компютри да използват Mac OS.
— Хората, които създават софтуер, винаги са „за“ различни платформи, защото искат продуктът им да бъде използван от всякакви компютри — спомня си той. — А това беше огромна битка, може би най-значителната, която загубих в „Епъл“.
Бил Гейтс, който натрупва огромно състояние от това, че създава Windows така, че да може да се използва на други компютри, подканва „Епъл“ да направят същото през 1985 г., точно когато Джобс напуска компанията. Гейтс вярва, че дори „Епъл“ да отнеме част от клиентите на неговата операционна система, компанията му ще спечели пари, като създава версии на приложения като Word и Exel за потребителите на „Макинтош“ и неговите клонинги.
— Опитах всичко, за да ги накарам да предоставят правата върху операционната си система — спомня си Гейтс.
Той изпраща официално писмо до Скъли, в което излага позицията си. „Индустрията е достигнала до такава точка, че вече е невъзможно «Епъл» да създаде стандарт от своята иновативна технология без поддръжката и авторитета на други производители на персонални компютри“ — обосновава се той. — „“Епъл» трябва да лицензира технологията на «Макинтош» за три до пет значими производителя и да разработи Mac Compatibles.“
Гейтс не получава отговор, затова пише второ писмо, в което предлага компании, които биха могли да клонират „Мак“, и добавя: „Искам да ви помогна с лицензирането по всякакъв възможен начин. Моля, обадете ми се.“
„Епъл“ отказва да лицензира операционната система на „Макинтош“ до 1994 г., когато главният изпълнителен директор Майкъл Спиндлър позволява на две малки компании — „Пауър Компютинг“ и „Радиус“ — да произведат клонинги на „Мак“. Когато през 1996 г. Гил Амелио поема властта, той дава това разрешение и на „Моторола“. Тази бизнес стратегия се оказва нож с две остриета — „Епъл“ получава лицензионна такса от 80 долара за всеки продаден компютър, но, от друга страна, клонингите изяждат продажбите на високия клас компютри на „Епъл“, при които печалбата на продадена бройка е 500 долара.
Но възраженията на Джобс относно клониращата програма не са основани само на икономически причини. Той изпитва вродено отвращение към клонирането. Един от основните му принципи е, че хардуерът и софтуерът трябва да са тясно свързани. Обича да контролира всички аспекти на живота си и единственият начин да направи това и с компютрите е да поеме отговорността за всяко нещо, което достига до потребителя.
Затова, когато се връща в „Епъл“, един от приоритетите му е да унищожи всички клонинги на „Макинтош“. През юли 1997 г., само няколко седмици след отстраняването на Амелио, излиза нова версия на операционната система на „Мак“, но той не позволява на производителите на клонинги да я използват. През август, когато Джобс отива на „Макуърлд“ в Бостън, директорът на „Пауър Къмпютинг“ Стивън Канг организира протест в защита на клонингите и публично предупреждава Джобс, че Mac OS ще загине, ако Джобс откаже да я лицензира за други производители.
— Ако платформата стане недостъпна, това ще е краят — казва Канг. — Настъпва пълен разпад. Затварянето на кръга е равнозначно на смърт.
Джобс не е съгласен с това. Той се обажда на Ед Улард и му казва, че ще изтегли компанията от бизнеса с лицензирането. Бордът не възразява и през септември Джобс сключва сделка: плаща 100 милиона долара на „Пауър Къмпютинг“, в замяна на което фирмата се отказва от лиценза и предоставя на „Епъл“ базата данни с клиентите си. Скоро след това Джобс прекратява лицензите и на другите клонинги.
— Това е възможно най-глупавото нещо на света — да позволим на компании, които правят скапан хардуер, да използват операционната ни система и да намалят продажбите ни — казва той по-късно.