Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (88)

Вечен изпълнителен директор

Докато работи по рекламата „Мисли различно“, самият Джобс започва да мисли различно. Решава официално да поеме управлението на компанията, поне временно. След отстраняването на Амелио десет седмици по-рано, де факто той ръководи всичко, макар че се води само консултант. Временен изпълнителен директор е Фред Андерсън. На 16 септември 1997 г. Джобс заявява, че ще поеме поста, но подхожда много предпазливо — не подписва договор и не получава заплата. За сметка на това действията му съвсем не са предпазливи. Той поема целия контрол и не управлява с консенсус.

Същата седмица Джобс свиква висшите служители на събрание в голямата заседателна зала на „Епъл“, а после всички отиват на пикник с бира и вегетарианска храна, за да отпразнуват новия му пост и новите реклами. Той е обут с къси панталони, разхожда се бос и не се е бръснал от няколко дена.

— Върнах се преди около десетина седмици и оттогава работя много здраво — заявява той. Изглежда много уморен, но изпълнен с решителност. — Не се опитваме да направим нещо бомбастично. Опитваме се да се върнем към основните неща — изключителни продукти, изключителен маркетинг и изключителна дистрибуция. „Епъл“ се отклони от целта да прави тези основни неща наистина добре.

Още няколко седмици Джобс и бордът на директорите продължават да търсят подходящ човек за поста изпълнителен директор. Спрягат се различни имена — Джордж Фишер от „Кодак“, Сам Палмисано от IBM, Ед Зандер от „Сън Майкросистемс“. Повечето кандидати разбираемо отказват да поемат поста, докато Джобс е действащ член на борда на директорите. „Сан Франциско Кроникъл“ пише, че Зандер е отхвърлил предложението, защото „не иска Джобс непрекъснато да наднича през рамото му и да оспорва всяко негово решение“. В един момент Джобс и Елисън си правят шега с един неизвестен компютърен консултант, който също има апетит към поста. Изпращат му имейл, в който му съобщават, че е избран. Това предизвиква смях и неудобство, когато историята изтича в пресата и става ясно, че е шега.

През декември вече никой не се съмнява, че статутът на Джобс като изпълнителен директор се е променил от временен на вечен. Джобс продължава да управлява компанията, а бордът тихомълком престава да търси нов изпълнителен директор.

— Върнах се в „Епъл“ и в продължение на четири месеца се опитвах да намеря нов изпълнителен директор, дори наех агенция да ми помогне — разказва той. — Но те не ми предложиха нито един подходящ човек. Затова накрая продължих да изпълнявам тази функция. „Епъл“ просто не беше в състояние да привлече една наистина стойностна личност.

Така на Джобс му се налага да управлява едновременно две компании. Обръщайки се назад, той предполага, че здравословните му проблеми са започнали още през онези дни.

Беше трудно, наистина трудно, най-тежкият период от живота ми. Имах семейство и малки деца. Имах „Пиксар“. Отивах на работа в седем сутринта и когато в девет вечерта се приберях вкъщи, децата вече си бяха легнали. Толкова бях изтощен, че буквално не можех да говоря. Не можех да говоря и с Лорийн. Можех единствено да погледам телевизия около половин час и да вегетирам. Този начин на живот за малко да ме убие. Непрекъснато пътувах между „Епъл“ и „Пиксар“ и в бъбреците ми се образуваха камъни. Отивах бързо в болницата, където ми биеха инжекция болкоуспокояващо в задника и накрая ми минаваше.

Въпреки убийствения график, колкото повече Джобс се потапя в проблемите на „Епъл“, толкова повече осъзнава, че няма да може да си тръгне оттам. Когато през октомври 1997 г. по време на едно компютърно изложение питат Майкъл Дел как би постъпил, ако е на мястото на Джобс и трябва да поеме ръководството на „Епъл“, той отговаря:

— Щях да затворя компанията и да върна парите на акционерите.

Джобс веднага изпраща имейл на Дел. В него пише: „От един изпълнителен директор се очаква да прояви класа. Явно ти не споделяш това мнение.“ Джобс обича да подклажда съперничество между останалите, като по този начин сплотява екипа си. По-рано го прави с IBM и „Майкрософт“, а сега — с „Дел“. Той свиква мениджърите на компанията, за да обсъдят създаването на система за производство и дистрибуция, при която даден продукт се произвежда едва когато някой заяви поръчка за него (Build to Order). Зад гърба на Джобс стои един огромен портрет на Майкъл Дел с нарисувана мишена върху лицето му. „По петите ти сме, приятелче“ — казва той.

Един от основните му стремежи е да създаде компания, която да устои на времето. Когато на дванайсетгодишна възраст работи лятото в „Хюлет-Пакард“, той научава, че една добре ръководена компания може да създаде много повече иновативни продукти, отколкото индивидуалния творец.

— Осъзнах, че понякога най-добрата иновация е самата компания и начинът, по който се управлява — споделя той. — Цялата идея за това, как се изгражда компания е много интересна. Когато получих възможността да се върна в „Епъл“, разбрах, че без компанията съм безполезен. Затова реших да остана и да я изградя отново.