Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (86)

Съюзът с „Майкрософт“

Кулминацията по време на „Макуърлд“ е потресаващото съобщение на Джобс. То се появява на кориците на „Таймс“ и „Нюз-уийк“. В края на речна си той спира, отпива глътка вода и започва да говори с доста по-умерен тон.

— „Епъл“ е част от екосистема и се нуждае от партньори — казва той. — Разрушителните взаимоотношения не са от полза за никого в този бизнес.

Той замълчава отново, за да придаде драматичност на атмосферата, а след това пояснява:

— Днес искам да обявя нашето първо партньорство, което е от огромно значение, защото е с „Майкрософт“.

Публиката ахва от изненада, а на екрана се появяват логата на „Майкрософт“ и „Епъл“.

Двете компании воюват от десетилетие, най-вече заради авторски права и патенти, но основното несъгласие е по въпроса дали „Майкрософт“ е откраднал външния вид на графичния интерфейс на „Епъл“. През 1985 г., точно когато „Епъл“ освобождава Джобс, Джон Скъли подписва пораженческа сделка — „Майкрософт“ има право да лицензира Apple GUI за Windows 1.0, a в замяна ще предостави Excel ексклузивно на „Мак“ за две години. През 1988 г., след като „Майкрософт“ пуска Windows 2.0, „Епъл“ завежда съдебно дело. Скъли настоява, че сделката от 1985 г. не се отнася за Windows 2.0 и че по-нататъшните подобрения на Windows (като например копирането на трика на Бил Аткинсън за припокриващите се прозорци) прави посегателството още по-грубо. През 1997 г. „Епъл“ губи делото, но във въздуха още витае заплахата от нови съдебни процеси. Освен това по време на управлението на президента Клинтън Министерството на правосъдието започва голям процес срещу „Майкрософт“ заради положението му на монополист. Джобс кани прокурора Джоел Клайн в Пало Алто. Докато двамата пият кафе, Джобс му казва, че не е необходимо да се стигне до някакво историческо решение. Важното е само вниманието на „Майкрософт“ да е ангажирано с процеса. Това, обяснява Джобс, би дало на „Епъл“ възможност да излязат победители от финалния спринт и да започне да предлага конкурентноспособни продукти.

При управлението на Амелио конфронтацията добива опасни размери. „Майкрософт“ отказва да създава Word и Excel за бъдещите операционни системи на „Макинтош“, което може да доведе до крах на „Епъл“. В защита на Бил Гейтс трябва да кажем, че той не прави това от чиста отмъстителност. Разбираемо е, че не иска да поеме ангажимента да работи за бъдещата операционна система на „Макинтош“, след като никой, дори и непрекъснато сменящото се ръководство на „Епъл“, не знае каква точно ще бъде тя. Веднага след като „Епъл“ закупува NeXT, Амелио и Джобс посещават „Майкрософт“, но на Гейтс му е трудно да разбере кой от двамата управлява компанията. Няколко дни след това той неофициално се обажда на Джобс.

— Какво, по дяволите, става, да не очаквате програмите ми да работят на операционната система на NeXT? — пита Гейтс.

Гейтс си спомня, че Джобс се опитва да остроумничи по отношение на Гил и намеква, че ситуацията скоро ще се изясни.

Когато отстраняват Амелио и проблемът с управлението е частично решен, един от първите хора, на които Джобс се обажда, е Гейтс:

— Обадих се на Бил и му казах: „Ще променя нещата.“ Бил винаги е имал слабост към „Епъл“. Ние го вкарахме в бизнеса със софтуер приложения. Първите програми на „Майкрософт“ са Excel и Word за „Мак“. Затова му се обадих и му казах: „Имам нужда от помощта ти.“ „Майкрософт“ не зачиташе патентите на „Епъл“ и аз го предупредих: „Ако продължаваме да се съдим, след няколко години ще спечелим делото за патента и това ще ви струва 1 милиард долара. Това го знаеш не по-зле от мен. Но «Епъл» няма да оцелее толкова дълго при подобна война, затова дай да измислим как да решим проблема веднага. Единственото, от което имам нужда, е «Майкрософт» да продължи да прави програми за «Мак» и да инвестира в «Епъл», за да сме сигурни, че ще работи за успеха на компанията.“

Когато преразказах на Гейтс думите на Джобс, той се съгласи, че е било точно така.

— Някои от моите хора обичаха да работят за „Мак“, а и ние харесвахме този компютър — спомня си Гейтс.

Цели шест месеца той е преговарял с Амелио и офертите стават все по-дълги и объркани.

— След това идва Стив и казва: „Виж какво, тази сделка става прекалено сложна. Искам една съвсем проста сделка. Искам от теб твърд ангажимент и инвестиция.“ И сделката беше готова само за четири седмици.

Гейтс и финансовият му директор Грег Мафей заминават за Пало Алто, за да изработят рамката на сделката, а следващата неделя Мафей отива сам, за да уточни детайлите. Когато влиза в къщата на Джобс, Стив грабва две бутилки вода от хладилника и тръгват на разходка из улиците на града. И двамата са обути в къси панталони, а Джобс ходи бос. Сядат пред една баптистка църква и Джобс минава директно на въпроса.

— Има две неща, които ни интересуват — казва той. — Твърд ангажимент да създадете софтуер за „Мак“ и инвестиция.

Въпреки че преговорите протичат бързо, последните подробности са уточнени няколко часа преди речта на Джобс в Бостън. Той репетира, когато мобилният му телефон иззвънява.

— Здрасти, Бил — казва той и думите му проехтяват в просторната стара зала.

След това отива в един ъгъл и започва да говори тихо, така че останалите да не го чуят. Разговорът продължава един час. Накрая са разрешени и последните проблеми по сделката.

— Бил, благодаря ти, че подкрепяш компанията — заявява Джобс, докато стои клекнал по къси панталони. — Мисля, че благодарение на нея светът е едно по-хубаво място.

По време на речта си Джобс обяснява всички подробности от сделката с „Майкрософт“. В началото верните поддръжници на „Епъл“ изразяват неодобрение. Те особено се възмущават от изявлението на Джобс, че като част от мирния договор компанията смята да направи Internet Explorer браузър по подразбиране в „Макинтош“. Публиката започва да го освирква и Джобс бърза да добави:

— Тъй като вярваме в правото на избор, компютърът ще се продава и с други интернет браузъри, така че потребителят да може да го промени.

Чуват се смях и откъслечни аплодисменти. Публиката бързо променя мнението си, особено след като Джобс съобщава, че „Майкрософт“ ще инвестира 150 милиона долара в „Епъл“ и ще получи акции без право на глас.

Но доброто настроение изчезва, когато Джобс прави един от малкото си гафове на сцената.

— Днес имам специален гост, с когото ще се свържем с помощта на сателитна връзка — казва той и на огромния екран изведнъж се появява физиономията на Бил Гейтс.

На лицето му е изписана тънка усмивка, която изглежда почти като подигравка. Публиката ахва от ужас, след това се чуват освирквания. Гейтс обаче няма как да ги чуе и започва да говори:

— Едни от най-вълнуващите моменти в кариерата ми са свързани с работата ми със Стив по „Макинтош“ — казва той напевно с тънкия си глас.

По-нататък хвали новата версия на Microsoft Office, създадена за „Макинтош“, а публиката постепенно утихва и започва да се примирява с новия световен ред. Някои дори аплодират Гейтс, когато той заявява, че новата версия на Word и Excel за „Мак“ „в много отношения ще е по-добра от тази, която сме направили за Windows“.

Джобс осъзнава, че появата на Гейтс на големия екран, надвиснал над него и над публиката, е грешка.

— Исках да дойде с мен в Бостън — обяснява той по-късно. — Това беше най-глупавият гаф, който съм правил на сцената. Беше ужасно, защото и аз, и „Епъл“ изглеждахме някак дребни, като че ли всичко беше в ръцете на Бил.

Гейтс също изпитва неудобство, когато вижда запис на събитието.

— Не знаех, че физиономията ми ще се появи в такива огромни размери — казва той.

Джобс се опитва да успокои публиката с импровизирана проповед.

— Ако искаме „Епъл“ да продължи напред и да се превърне в жизнеспособна компания, трябва да се откажем от някои неща — казва той на събралото се множество. — Трябва да се откажем от идеята, че за да спечели „Епъл“, „Майкрософт“ трябва да загуби… Мисля, че ако искаме „Мак“ да работи с Microsoft Office, трябва да се отнасяме с известна благодарност към компанията, която го е създала.

Съобщението за договора с „Майкрософт“, както и емоционалното завръщане на Джобс, дават на „Епъл“ тласъка, от който така много се нуждае. До края на деня цената на една акция се качва с 6.56 долара (тоест с 33%) и струва 26.31 долара — два пъти повече в сравнение с деня, в който Амелио напуска компанията. Този скок добавя 830 милиона долара към цената на „Епъл“. Компанията заживява втори живот, след като е била на ръба на фалита.