Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green(2014)
Корекция и форматиране
Fingli(2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. —Добавяне

Дългият път до Купертино

— Някой от вас познава ли Стив достатъчно добре, за да му се обади и да говори с него? — пита Амелио подчинените си.

Тъй като срещата им отпреди две години не е завършила особено добре, Амелио не иска да позвъни на Джобс лично. Оказва се, че не е и необходимо. „Епъл“ вече получава сигнали от NeXT. Без да се консултира с Джобс, Гарет Райс, служител в маркетинговия отдел на NeXT, звъни на Елън Хенкок и я пита дали иска да хвърли поглед на техния софтуер. Тя изпраща един от служителите си да се срещне с него.

През 1996 г., когато двете компании вече водят предварителни преговори, Джобс вдига телефона и се обажда директно на Амелио.

— Сега пътувам за Япония, но като се върна след две седмици, искам веднага да се видим — казва той. — Не взимай никакви решения дотогава.

Въпреки предишната злополучна среща с Джобс Амелио е във възторг от възможността да започнат съвместна работа.

— За мен обаждането на Стив беше като аромата на старо изискано вино — признава той.

Той уверява Джобс, че няма да сключи сделка с „Би“ или с която и да е друга компания, преди да са се срещнали.

За Джобс съперничеството с „Би“ е както професионално, така и лично. NeXT запада и единственото спасение е да бъде купена от „Епъл“. Освен това Джобс е способен да таи злоба към другите, понякога дори много силна, а Гасе е един от основните му противници въпреки помирението им.

— Гасе е един от малкото хора в живота ми, за когото с чиста съвест мога да кажа, че са ужасни — несправедливо го обвинява по-късно Джобс. — През 1985 г. ми заби нож в гърба.

Трябва да се признае на Скъли, че е постъпил джентълменски и е забил ножа в гърдите на Джобс.

На 2 декември 1996 г. Стив Джобс отива в централата на „Епъл“ в Купертино — за първи път след като преди 11 години е бил изгонен от компанията. В конферентната зала той се среща с Амелио и Хенкок, за да опише достойнствата на NeXT. Този път изнася лекция върху четирите вълни в компютърните системи, които е оглавил с появата на NeXT. Пуска в действие целия си чар, макар че публиката му се състои от двама души, които не уважава. Той умело се прави на скромен.

„Сигурно е много откачена идея“ — казва той, но ако все пак тя им допаднела, „ще сключа с вас каквато сделка пожелаете — ще ви предоставя софтуера, ще ви продам компанията или каквото друго искате“.

Всъщност той много иска да продаде всичко и именно това се опитва да постигне.

— Разгледайте всичко много внимателно и преценете дали искате само софтуера — казва им той. — Според мен ще пожелаете да купите цялата компания и да наемете всички нейни служители.

Няколко седмици по-късно Джобс и семейството му отиват на Хаваите за Коледа. Както и предишната година, Лари Елисън също е там.

— Знаеш ли, Лари, струва ми се, че открих начин да се върна в „Епъл“ и да поема контрола, без да е необходимо да купуваш компанията — казва Джобс, докато двамата се разхождат по брега.

— Той ми обясни стратегията си — спомня си Елисън, — която се състоеше в това, да накара „Епъл“ да купи NeXT, след това да стане член на борда и така да се доближи на крачка от позицията на изпълнителен директор.

Според Елисън Джобс пропуска нещо много важно.

— Стив, има нещо, което не разбирам — казва той. — Ако не купим компанията, как въобще ще направим пари?

Този въпрос показва колко различни са целите на двамата. Джобс слага ръка на лявото рамо на Елисън, придърпва го към себе си, така че носовете им почти се допрат, и казва:

— Лари, ето затова е толкова важно, че съм ти приятел. Ти нямаш нужда от повече пари.

Елисън си спомня, че почти е изхленчил:

— Е, може и да нямам нужда от парите, но защо да оставим някой финансист от „Фиделити“ да спечели? Защо някой друг да вземе парите вместо нас?

— Мисля, че ако се върна в „Епъл“, без нито ти, нито аз да притежаваме дял от компанията, тогава ще имам морален превес — отвръща му Джобс.

— Този морален превес ще излезе доста скъп — казва Елисън. — Добре, Стив, ти си най-добрият ми приятел, а „Епъл“ е твоята компания. Ще направя каквото поискаш.

По-късно Джобс казва, че по онова време не е кроил планове да притежава „Епъл“, но Елисън смята, че това е било неизбежно.

— Всеки, които е прекарал повече от половин час с Амелио, ще осъзнае, че той не е способен на нищо друго освен на самоунищожение — казва той по-късно.

Голямото състезание между NeXT и „Би“ се състои на 10 декември в „Гардън Корт Хотел“ в Пало Алто в присъствието на Амелио, Хенкок и още шестима директори на „Епъл“. Пръв се представя NeXT — Ейви Теванян демонстрира софтуера, а Джобс проявява забележителния си талант да продава продуктите си. Те показват как софтуерът може да пусне едновременно четири видеоклипа, да създаде мултимедийно съдържание (текст, изображения, аудио, видео) и да се свърже с интернет.

— Рекламата, която Стив направи на операционната система на NeXT, беше зашеметяваща — признава Амелио. — Той възхваляваше силните й страни така, като че ли говореше за изпълнението на Лорънс Оливие в „Макбет“.

След него на подиума излиза Гасе, който се държи така, сякаш сделката му е в кърпа вързана. Той просто заявява, че екипът на „Епъл“ добре познава операционната система на „Би“, наречена OS, и пита дали някой има въпроси. Представянето му трае съвсем кратко.

През това време Джoбс и Теванян се разхождат по улиците на Пало Алто и се сблъскват с един от директорите на „Епъл“, който е присъствал на представянето.

— Вие ще спечелите — казва им той.

По-късно Теванян признава, че това никак не го е изненадало.

— Ние имахме по-добра технология, имахме решение на всички проблеми, а освен това имахме и Стив.

Амелио добре знае, че връщането на Джобс в компанията е нож с две остриета, но връщането на Гасе е също толкова опасно. Лари Теслър, един от ветераните от времето на „Макинтош“, препоръчва на Амелио да избере NeXT, но го предупреждава:

— Която и от двете компании да избереш, да знаеш, че ще се простиш с поста си; Стив или Жан-Луи ще ти го отнемат.

Амелио избира Джобс. Извиква го при себе си и му съобщава, че ще поиска от борда на директорите на „Епъл“ разрешение да започне преговори за покупката на NeXT. Дали Джобс би искал да присъства на събранието? Той отговаря утвърдително. Когато влиза в залата, следва много емоционална среща с Майк Марккула. Те не са разговаряли от момента, когато през 1985 г. Марккула (тогава е ментор и съветник на Джобс) застава на страната на Скъли. Стив отива при Марккула и се ръкува с него.

По-късно Джобс кани Амелио в къщата си в Пало Алто, за да могат да преговарят в по-разчупена обстановка. Той е силно впечатлен от колата, с която пристига Амелио — класическия модел на „Мерцедес“ от 1973 г. Отиват в кухнята, която най-после е ремонтирана, Джобс слага вода за чай и двамата сядат да преговарят на масата пред откритата пещ за пици. Финансовата част от преговорите минава лесно, Джобс внимава да не допусне грешката на Гасе и да поиска прекалено много пари. Той предлага „Епъл“ да плати по 12 долара за акция на NeXT. Така общата сума би достигнала около 500 милиона. Амелио казва, че това е прекалено много. Неговото предложение е за 10 долара на акция, или малко повече от 400 милиона. За разлика от „Би“ NeXT има истински продукт, реални доходи и страхотен екип, но въпреки това Джобс е приятно изненадан от предложението на Амелио и приема веднага.

По-трудната част е това, че Джобс иска да му се плати в брой. Амелио настоява Джобс да поеме известен риск и да приеме заплащане в ценни книжа, които няма право да продаде поне една година. Джобс не се съгласява, но в крайна сметка двамата постигат компромис — Джобс получава 120 милиона в брой и 37 милиона в ценни книжа, за които поема ангажимента да не продава поне шест месеца.

Както обикновено, Джобс иска да проведе част от разговора по време на разходка. Докато вървят по улиците на Пало Алто, той предлага „Епъл“ да го приеме в борда на директорите си. Амелио отклонява предложението, като казва, че спомените са още прекалено живи и не бива да бързат.

— Гил, така ме обиждате — заявява Джобс. — Това беше моята компания. Изолиран съм още от онзи ужасен ден със Скъли.

Амелио го уверява, че разбира, но не знае как би реагирал бордът. Преди да започне преговорите с Джобс, той мислено си е обещал да „се ръководи само от логиката, без да се поддава на харизмата на Стив“. Но по време на разходката и той, както много други, попада в магнитното поле на Джобс.

— Хванах се на енергичността и ентусиазма на Стив — спомня си той.

След като няколко пъти са обиколили квартала, двамата се прибират в къщата точно в момента, когато Лорийн пристига с децата. Всички заедно отпразнуват успеха на преговорите и Амелио си тръгва.

— Накара ме да се почувствам така, сякаш сме били приятели цял живот — разказва Амелио.

Джобс наистина знае как да подходи в подобна ситуация. По-късно, когато организира отстраняването на Амелио, последният си спомня приятелското му държание и отбелязва с горчивина:

— После разбрах, че това е само една от страните на изключително сложната му личност, но вече беше твърде късно.

След като съобщава на Гасе, че „Епъл“ ще купи NeXT, Амелио е изправен пред една още по-неприятна задача — да съобщи на Бил Гейтс.

— Той направо откачи — спомня си Амелио.

Според Гейтс успехът на Джобс с преврата изглежда абсурден.

— Наистина ли смяташ, че Стив Джобс има какво да ви предложи? — пита той Амелио. — Познавам технологията, с която работи — тя не е нищо повече от претоплена версия на UNIX. Вашите компютри никога няма да заработят с нея.

Също като Джобс, Гейтс умее да се „самонавива“ и точно това прави в момента.

— Не ти ли е ясно, че Стив не разбира нищо от технологии? Той е просто идеалният продавач. Не мога да повярвам, че сте взели такова глупаво решение… Той не разбира нищо от инженерство и 99% от това, което казва, просто не е вярно. За какво, по дяволите, ви трябва да купувате този боклук?

Години по-късно, когато повдигнах тази тема пред него, Гейтс не си спомняше да е бил толкова ядосан. Все пак продължаваше да твърди, че с покупката на NeXT „Епъл“ не се е сдобила с нова операционна система.

— Амелио даде много пари за NeXT, но ако трябва да сме честни, операционната система NeXT OS така и не влезе в употреба.

Вместо това след сделката Айви Теванян помага за доразвиването на съществуващата операционна система на „Епъл“, така че да интегрира ядрото на технологията на NeXT. Гейтс много добре знае, че няма начин Джобс да не се върне на власт.

— Каква прищявка на съдбата! — възкликва той. — В крайна сметка те си купиха един човек, за когото повечето хора не смятаха, че би бил добър изпълнителен директор, тъй като няма много опит в това. Но той е изключително умен и има изключителен вкус по отношение на дизайна и техниката. Успя да потисне лудостта си достатъчно, за да бъде избран за временен изпълнителен директор.

Независимо какво си мислят Елисън и Гейтс, Джобс не е сигурен дали трябва да поема активна роля в „Епъл“, поне докато Амелио е там. Няколко дни преди публичното оповестяване на покупката на NeXT Амелио кани Джобс да започне работа в „Епъл“ на пълен работен ден и да отговаря за разработката на операционните системи. Джобс обаче неколкократно отклонява предложението.

В деня, когато трябва да бъде обявена голямата новина, Амелио вика Джобс и иска от него категоричен отговор.

— Кажи ми, Стив, какво искаш — да си вземеш парите и да си тръгнеш ли? — пита той. — Ако това е, което искаш, няма проблем.

Джобс не отговаря, просто вперва поглед в него.

— Искаш ли да бъдеш на заплата? Или да си консултант?

Джобс продължава да мълчи. Амелио излиза, сграбчва адвоката на Джобс, Лари Сонсини, и го пита какво според него иска Джобс.

— Идея си нямам — отвръща Сонсини.

Амелио се връща при Джобс, двамата остават на четири очи и той прави още един опит:

— Какво ти се върти в главата, Стив? Какво чувстваш? Моля те, трябва да ми съобщиш решението си сега.

— Цяла нощ не можах да спя — отговаря Джобс.

— Защо? Какъв е проблемът?

— Мислих за всичко, което трябва да се направи, за сделката, която сключваме, и тотално се обърках. В момента съм ужасно изморен и не мога да мисля ясно. Не искам да ми задаваш повече въпроси.

Амелио отговаря, че това е невъзможно.

Най-накрая Джобс отговаря:

— Виж, щом трябва да им кажеш нещо, кажи, че ще съм консултант на председателя на борда.

Точно това казва Амелио. Съобщението е направено същата вечер, датата е 20 декември 1996 г. Всички служители на „Епъл“, присъстващи на събитието, бурно аплодират новината. Амелио изпълнява молбата на Джобс и казва, че той ще бъде консултант, работещ на половин ден. Вместо да излезе от едната страна на сцената, Джобс се появява откъм дъното на залата и бавно се спуска по стъпалата. Малко преди това Амелио е казал на събралото се множество, че той е прекалено изморен и няма да говори, но аплодисментите на публиката му вдъхват сили.

— Много съм развълнуван — казва Джобс. — Очаквам с нетърпение отново да работя с някои от старите си колеги.

След края на представянето Луиз Кехоу от „Файненшъл Таймс“ отива на сцената и с почти обвинителен тон пита Джобс дали в крайна сметка няма да превземе „Епъл“.

— О, не, Луиз — отвръща той, — в момента в живота ми се случват много неща. Имам семейство и много ангажименти към „Пиксар“. Времето ми е ограничено, но се надявам, че ще мога да допринеса с някои идеи.

На следващия ден Джобс отива в „Пиксар“. Той изпитва огромна любов към това място и иска да увери екипа си, че все още е техен президент и ще продължава да отделя внимание на компанията. Но хората от „Пиксар“ са доволни от това, че ще работи на половин ден в „Епъл“. Колкото по-рядко са в центъра на вниманието на Джобс, толкова по-добре за тях. Той е много полезен при провеждането на важни преговори, но остане ли без работа, започва да става опасен. В „Пиксар“ Джобс отива право в офиса на Ласетър и му казва, че работата като консултант в „Епъл“ ще му отнема много време. Освен това иска благословията му.

— Трвожа се, че няма да мога да отделям достатъчно време за семейството си, нито за другото ми семейство, тук в „Пиксар“ — казва Джобс. — Правя го само защото според мен с „Епъл“ светът ще стане по-добро място.

— Имаш благословията ви — казва Ласетър с кротка усмивка.