Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (80)

„Един нискокачествен продукт спечели“

Стив Джобс, 1993 г.

Когато през 1988 г. Джобс показва своя нов компютър NeXT, настъпва всеобщо оживление. То обаче напълно отшумява, когато най-накрая, през следващата година, компютърът се появява на пазара. „NeXT е несъвместим с други компютри във време, когато тенденцията в тази индустрия е да се правят взаимозаменяеми системи“ — съобщава Барт Зиглър от „Асошиейтед Прес“. „Тъй като няма много софтуерни програми за NeXT, този компютър трудно ще привлече интереса на потребителите.“

NeXT се опитва да се наложи като лидер в нова категория, а именно персоналните работни станции. Той е предназначен за хора, които искат да имат едновременно мощта на работната станция и комфорта на работа с персонален компютър. В момента обаче клиентите купуват този тип машини от бързо разрастващата се компания „Сън Майкросистемс“. Приходите от NeXT за 1990 г. са 28 милиона долара, а за същата година „Сън“ печели 2.5 милиарда. IBM се отказва да използва софтуера на NeXT за своите компютри, затова Джобс е принуден да направи нещо, което е против природата му — въпреки твърдото си убеждение, че софтуерът и хардуерът трябва да бъдат взаимосвързани, през януари 1992 г. той се съгласява да предостави операционната система NeXTSTEP и на други компютри.

Джобс намира неочакван защитник в лицето на Жан-Луи Гасе, който заема мястото му в „Епъл“, но после на свой ред бива изгонен. Гасе пише статия, в която възхвалява творческия потенциал на продуктите на NeXT. „NeXT може да не е «Епъл», но Стив си е Стив“ — аргументира се Гасе. Няколко дни по-късно на входната врата се почуква, жена му отваря и изтичва до горния етаж, за да му каже, че Джобс го чака на вратата. Той благодари на Гасе за статията и го кани на едно събиране. Там Анди Гроув от „Интел“ и Джобс съобщават, че NeXTSTEP ще бъде мигрирана към платформите на IBM/„Интел“.

— Бях седнал до бащата на Стив, Пол Джобс, който е един изключително достоен човек — спомня си Гасе. — Стив е бил проблемно дете, но баща му беше щастлив и горд да го види на сцената редом до Анди Гроув.

Година по-късно Джобс предприема следващата неизбежна стъпка — отказва се от производството на хардуер. Това е болезнено решение. Той държи на всички аспекти на продукта, който прави, но влага особена страст в производството на хардуера. Вдъхновява се от добрата изработка, внимателно следи производството на всеки детайл и с часове наблюдава роботите, които произвеждат неговите съвършени машини. Но сега се налага да уволни повече от половината си персонал, да продаде любимата си фабрика в Кенън и да се задоволи с компания, която се опитва да лицензира операционната си система за производители на компютри, които не будят възхищението му.

В средата на 90-те години Джобс се радва на щастлив семеен живот и на удивителен успех във филмовата индустрия, но бизнесът с персонални компютри е в плачевно състояние.

— Иновации на практика вече нямаше — казва той на Гари Уолф от списание „Уайърд“ в края на 1995 г. — „Майкрософт“ доминира пазара със съвсем незначителни нововъведения. „Епъл“ загуби, а пазарът на настолни компютри навлезе в мрачна епоха.

Джобс звучи също толкова тъжен и потиснат в интервюто си с Тони Пъркинс и редакторите от списание „Ред Херинг“. Първо им показва тъмната страна на характера си — „лошия Стив“. Скоро след като Пъркинс и колегите му пристигат, Джобс се измъква през задната врата, за да „се поразходи“, и се връща чак след четирийсет и пет минути. Когато фотографката на списанието започва да прави снимки, той й се скарва и не й позволява да снима. По-късно Пъркинс отбелязва:

— Манипулации, егоизъм или откровена грубост — не можахме да разберем какво се крие зад очевидната му лудост.

Когато най-накрая сяда, за да им даде интервю, той заявява, че дори масовото навлизане на интернет няма да спре господството на „Майкрософт“.

— Windows спечели — казва той. — За съжаление победи и „Мак“, и UNIX, и OS/2. Един нискокачествен продукт спечели.