Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green(2014)
Корекция и форматиране
Fingli(2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. —Добавяне

Романтикът

В отношенията си с жените понякога Джобс е много романтичен. Влюбва се драматично, споделя с приятелите си възходите и паденията на връзките си, страда пред очите на всички, когато е далече от момичето, с което излиза. През лятото на 1983 г. той отива на официална вечеря в Силициевата долина с Джоан Бейз и сяда до една студентка в Пенсилванския университет. Тя се казва Дженифър Игън и не е много сигурна кой е той. По това време двамата с Джоан вече са осъзнали, че връзката им няма да продължи дълго. Джобс е очарован от Дженифър, която през лятната си ваканция работи за един седмичен вестник в Сан Франциско. Той я издирва, обажда й се по телефона и я води в кафе „Жаклин“, където се сервират вегетариански суфлета.

Двамата се срещат в продължение на около година и Джобс често лети, за да бъде с нея. На едно бизнес събиране в Бостън той заявява пред доста голяма аудитория, че бърза да хване самолета за Филаделфия, за да се срещне с приятелката си, в която е безумно влюбен. Хората са очаровани. Когато той е в Ню Йорк, тя взима влака и отива при него; двамата отсядат в хотел „Карлайл“, хранят се в кафе „Люксембург“, посещават многократно апартамента му в Сан Ремо, който той възнамерява да обзаведе наново, ходят на кино и поне веднъж — на опера.

Двамата с Игън разговарят с часове по телефона през нощта. Един от въпросите, по които спорят разгорещено, е вярата му, повлияна от будизма, че не трябва да се привързваш към материални предмети. Потребителските ни желания са нездравословни, казва й той, и за да достигнеш просветление, трябва да живееш, без да се привързваш към нищо. Дори й изпраща запис на Кобун Чино, неговия дзен учител, с лекция за проблемите, дължащи се на желанието ни да притежаваме вещи. Дженифър не е съгласна с него. Нима самият той не отхвърля тази философия, пита тя, като създава компютри и други продукти, които хората копнеят да притежават?

— Той се дразнеше от това противопоставяне и водехме разгорещени спорове — спомня си Дженифър.

В крайна сметка гордостта от продуктите, които създава, надделява над убеждението му, че хората трябва да се въздържат от желанието да притежават предмети. Когато през януари 1984 г. „Макинтош“ излиза на пазара, Дженифър е при майка си в Сан Франциско за зимната ваканция. Гостите за вечеря остават силно изненадани, когато Стив Джобс, който изведнъж е станал много известен, се появява неочаквано на вратата с един нов-новеничък компютър „Макинтош“. После той отива в спалнята на Дженифър, за да го свърже.

Джобс споделя с нея, както е споделял и с други свои приятели, че интуицията му подсказва, че няма да живее дълго. „Затова съм толкова деен и нетърпелив“ — признава той.

— Имаше чувството, че трябва да бърза да довърши всичко, с което се захване — казва по-късно Дженифър.

Връзката им започва да охладнява през есента на 1984 г., когато Дженифър дава ясно да се разбере, че е още твърде млада, за да мисли за семейство.

Скоро след това, в началото на 1985 г., точно когато разправията със Скъли в „Епъл“ набира скорост, Джобс се отбива в офиса на свой приятел, който работи за фондация „Епъл“ и помага при набирането на компютри за благотворителни организации. В офиса седи стройна светлоруса жена, която съчетава естествената чистота на хипарка и уравновесеното излъчване на компютърен консултант. Името й е Тина Редси.

— Тя беше най-красивата жена, която някога съм виждал — спомня си Джобс.

На следващия ден той й се обажда и я кани на вечеря. Тя отказва и му обяснява, че има приятел, с когото живеят заедно. Няколко дни по-късно Джобс я води на разходка в близкия парк и отново я кани на среща. Този път Тина казва на приятеля си, че иска да излезе с Джобс. Тя е изключително честна и пряма. След вечерята започва да плаче, защото знае, че с досегашния й подреден живот е свършено. Така и става. След няколко месеца тя се мести да живее в необзаведената огромна къща в Удсайд.

— Тина беше първата жена, в която се влюбих истински — казва по-късно Джобс. — Между нас имаше много дълбока връзка. Не знам дали някой някога ме е разбирал по-добре от нея.

Тина произлиза от разбито семейство и Джобс й говори за болката си от това, че е бил даден за осиновяване.

— И двамата бяхме наранени през детството си — разказва Тина. — Говореше ми, че и двамата сме аутсайдери, затова така добре се разбираме.

Те са страстни натури, склонни да изявяват публично чувствата си. И до днес служителите на NeXT помнят размяната им на нежности във фоайето на компанията. Както и скандалите им, които се развихрят в кина и насред празненства в къщата в Удсайд… Въпреки това той непрекъснато възхвалява нейната чистота и естественост. Ето какво споделя здраво стъпилата на земята Джоана Хофман, когато разговаряхме за увлечението на Джобс по Тина:

— Стив беше склонен да възприема уязвимостта и невротичността като духовни качества.

Когато през 1985 г. го изгонват от „Епъл“, Тина заминава с него за Европа, където той отива да лекува раните си. Една вечер, докато стоят на един от мостовете на Сена, им идва романтичната идея да останат във Франция и дори да се установят там завинаги. Тина е много въодушевена от възможността, но Джобс не се съгласява. Той е изтощен, но амбицията още не го е напуснала.

— Аз съм отражение на това, което правя — казва й той.

Тя си спомня за този момент в Париж и го споменава в един изпълнен с горчивина имейл, който му изпраща двайсет и пет години по-късно. Двамата отдавна са разделени, но са запазили духовната връзка помежду си.

През лятото на 1985 г. стояхме на един мост в Париж. Времето беше облачно и мрачно. Облегнахме се на гладките каменни перила и вперихме погледи в зелените води, които се влачеха под нас. Твоят свят се бе разцепил на две и бе останал така в очакване да го пренаредиш около това, което избереш. Аз исках да избягам от всичко, което се бе случило досега. Опитах се да те убедя да започнеш нов живот с мен в Париж, да се опитаме да се отърсим от предишната си същност и да оставим нещо ново да нахлуе в нас. Исках да се измъкнем от черната пропаст на твоя разбит свят и да излезем на чисто, нови и непознати за останалите; да заживеем обикновен живот, в който аз ще ти готвя обикновени ястия, в който ще бъдем заедно всеки ден, като деца, които играят някаква мила игра без друга цел освен самата игра. Ще ми се да вярвам, че си обмислил тази възможност, преди да се разсмееш и да отвърнеш: „Какво бих могъл да правя? Направих така, че да не искат да ме наемат на работа.“ Ще ми се да мисля, че в този момент на колебание, преди бъдещето отново да ни призове, ние изживяхме нашия обикновен живот заедно чак до спокойни старини, заобиколени от внуци във фермата в Южна Франция, където дните ни минават спокойно, топли и завършени като самуни пресен хляб, а нашият малък свят е изпълнен с аромата на търпение и близост.

Връзката им, със своите възходи и падения, продължава цели пет години. Тина мрази да живее в оскъдно обзаведената къща в Удсайд. Джобс наема млада двойка хипари, които преди това са работили в известния калифорнийски ресторант „При Панис“, да поддържат къщата и да готвят вегетарианска храна. Тяхното присъствие я кара да се чувства като натрапница. От време на време тя се изнася оттам и отива да живее в апартамента си в Пало Алто, особено след някое сериозно скарване с Джобс. „Пренебрежението е форма на насилие“ — написва тя на стената на коридора, който води към спалнята им. Тина е силно привлечена от него, но не може да приеме безотговорността, която той демонстрира понякога. По-късно тя разказва колко е болезнено да си влюбен в такъв егоцентрик. „Да си истински влюбен в някого, който не може да отговори на дълбочината на чувствата ти, е истински ад, който не пожелавам на никого“ — споделя по-късно тя.

Двамата са различни в много отношения.

— В спектъра с полюси жестокостта и добротата двамата стоят в двата противоположни края — казва Херцфелд.

Добротата на Тина намира многобройни проявления — тя дава пари на просяците по улицата, готова е да помогне на хора с психически заболявания като баща й и се постарава да предразположи Лиса и дори Крисан. Повече от всички останали тя успява да убеди Джобс да прекарва повече време с Лиса. Но Тина няма амбициите и хъса на Джобс. Именно онази духовна чистота, която я извисява в очите му, пречи на Джобс да бъде на една вълна с нея през цялото време.

— Връзката им беше невероятно бурна — казва Херцфелд. — Характерите им бяха такива, че имаха многобройни поводи да се карат.

Освен това между тях съществуват основни философски различия по въпроса дали естетическият вкус е нещо дълбоко индивидуално, както смята Тина, или е универсално, както твърди Джобс. Тя го обвинява, че е твърде повлиян от движението баухаус.

— Стив вярваше, че е наш дълг да учим хората на естетика, да им покажем какво трябва да харесват — спомня си тя. — Аз не споделям това убеждение. Вярвам, че ако се вслушаме истински в себе си и в хората около нас, ще позволим на вроденото и истинското да се прояви.

Когато прекарват дълго време заедно, нещата не вървят, но когато се разделят, Джобс страда по нея. Най-накрая, през лятото на 1989 г. той й предлага да се омъжи за него. Тина обаче не може да го направи. Казва на приятели, че ако приеме, ще полудее. Тя е израснала в семейство, разтърсвано от скандали, и връзката й с Джобс много й напомня за миналото. Тина казва, че те са две противоположности, които се привличат, но комбинацията е взривоопасна.

— Нямаше да бъда добра съпруга на иконата „Стив Джобс“ — обяснява тя по-късно. — Щях да се проваля в много отношения. Не можех да приема бездушието му в нашите взаимоотношения. Не исках да го нараня, но и не можех да стоя и да гледам как наранява други хора. Беше болезнено и мъчително.

След раздялата им Тина съдейства за основаването на организацията „Оупън Майнд“, чиято цел е да помага на хора с психически проблеми. Тя случайно прочита в един бюлетин по психиатрия за нарцистичното разстройство на личността и решава, че Джобс идеално отговаря на всички критерии.

— Всичко съвпада и добре обяснява много от проблемите, с които трябваше да се борим, затова осъзнах, че да очаквам от него да бъде по-мил или по-малко егоцентричен, е все едно да очаквам сляп да прогледне — казва тя. — Това обяснява и някои от постъпките му спрямо Лиса по онова време. Мисля, че той не е способен на съчувствие, на съпричастност.

По-късно Тина се омъжва, ражда две деца и се развежда. През определени периоди Джобс открито страда за нея, дори след като е щастливо женен. Когато започва битката му с рака, тя се свързва с него, за да го подкрепя. Всеки път, щом си спомни за връзката им, Тина се разчувства.

— Въпреки разликата в ценностите, поради която не можахме да направим връзката си такава, каквато се надявахме, аз все още изпитвам същите любов и загриженост, както преди десетки години.

Подобно на нея, един следобед, докато седяхме в хола му, Джобс си спомни за нея и се разплака.

— Тя е един от най-чистите хора, които някога съм познавал. И в нея, и във връзката ни имаше нещо много духовно.

Той каза, че винаги е съжалявал, че нещата между тях не са се получили, и знае, че тя изпитва същото. Но не им е било писано да бъдат заедно. По този въпрос и двамата бяха на едно мнение.