Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (64)

Компютърният отдел на „Лукасфилм“

През лятото на 1985 г. Джобс започва да губи почва под краката си в „Епъл“. Един ден той излиза на разходка с Арън Кей, който е работил в „Ксерокс ПАРК“, а в момента заема висок пост в „Епъл“. Кей знае, че Джобс се интересува от допирните точки на творческата дейност и технологията, затова му предлага да се срещнат с негов приятел, Ед Катмъл, който е шеф на компютърния отдел във филмовото студио на Джордж Лукас. Двамата наемат лимузина и отиват в Марин Каунти, където се намира ранчото на Лукас — „Скайуокър“. Наблизо се помещава компютърният отдел, ръководен от Катмъл.

— Бях направо поразен — спомня си Джобс. — Когато се върнах, веднага се опитах да убедя Скъли да го закупи за „Епъл“. Но хората, които управляваха компанията, не проявиха интерес. В момента всичките им усилия бяха съсредоточени върху това, как да ме изгонят.

Компютърният отдел на „Лукасфилм“ произвежда хардуер и софтуер за създаване на дигитални образи. Там работят и група компютърни аниматори, които правят късометражни филми. Техен ръководител е човек, влюбен в анимационните филми, на име Джон Ласетър. По това време Лукас, който вече е завършил първата трилогия на „Междузвездни войни“, е затънал в ужасно неприятен развод и му се налага да продаде този отдел. Той казва на Катмъл да му намери купувач колкото е възможно по-скоро. След като през есента на 1985 г. няколко потенциални купувачи се оттеглят от сделката, Катмъл и колегата му Алви Рей Смит решават да търсят инвеститори, за да могат те самите да закупят отдела. Обаждат се на Джобс, уреждат си среща с него и отиват в къщата му в Удсайд. След като добре наругава Скъли и го нарича коварен идиот, Джобс веднага предлага да закупи компютърния отдел на „Лукасфилм“. Катмъл и Смит не се съгласяват — те търсят инвеститор, а не нов собственик. Скоро обаче успяват да стигнат до споразумение — Джобс ще изкупи по-големия дял от отдела и ще изпълнява ролята на председател, но ще остави Катмъл и Смит да го управляват.

— Исках да го купя, защото наистина харесвам компютърната графика — спомня си Джобс. — Беше ми ясно, че са много напреднали в съвместяването на изкуство и технология, което винаги е било от интерес за мен.

Той предлага да плати на Лукас 5 милиона долара и обещава да инвестира още 5 милиона, за да превърне отдела в самостоятелна компания. Това е много по-малко, отколкото Лукас очаква, но Джобс е улучил подходящия момент да го притисне. Двамата започват преговори.

Главният финансов мениджър смята Джобс за арогантен и чепат, затова преди срещата по сделката той казва на Катмъл:

— Трябва ясно да му покажем кой командва парада.

Планът е всички, включително и Джобс, да се съберат в една стая, а главният мениджър да влезе няколко минути по-късно, като по този начин покаже, че именно той ще ръководи срещата.

— Но нещата се развиха много странно — спомня си Катмъл. — Стив обяви началото на срещата в точния час, преди главният мениджър да е пристигнал, така че, когато той влезе в стаята, Стив вече ръководеше събранието.

Джобс се среща с Джордж Лукас един-единствен път и Лукас го предупреждава, че служителите на отдела се интересуват най-вече от създаването на анимационни филми, а не на компютри.

— Тези хора са луди по анимацията — казва му Лукас.

По-късно той си спомня:

— Предупредих го съвсем сериозно, че плановете на Ед и Джон са свързани с анимацията. Мисля, че той купи компанията, защото дълбоко в сърцето си също е искал да се занимава с това.

Окончателното споразумение е постигнато през януари 1986 г. Срещу 10-те си милиона Джобс получава 70% от компанията, а останалите акции са разпределени между Ед Катмъл, Алви Рей Смит и всички останали 38 служители, основали отдела, включително момичето на рецепцията. Най-важният хардуер на отдела се нарича „Пиксар Имидж Къмпютър“ и новата компания взима неговото име.

Известно време Джобс оставя Катмъл и Смит да ръководят компанията, без да се меси в работата им. Приблизително веднъж в месеца членовете на борда се събират на съвещание, най-често в централния офис на NeXT, и Джобс съсредоточава вниманието си върху финансите и стратегията. Но поради особеностите на характера си и желанието да контролира всичко Джобс много скоро започва да играе по-съществена роля. Той не спира да бълва идеи — някои разумни, други доста откачени — относно това, какво трябва да е бъдещето на хардуера и софтуера на „Пиксар“. Редките му посещения в офисите са вдъхновение за служителите.

— Аз израснах като баптист и често провеждахме срещи за набиране на средства, на които присъстваха харизматични, но корумпирани проповедници — разказва Алви Рей Смит. — Най-важното в такива случаи е силата на езика и мрежата от думи, която оплита хората. А тези неща Стив ги умееше и ние бяхме наясно с това. Когато забележехме, че някой се поддава на изкривената му реалност, си подавахме сигнали като почесване на носа или подръпване на ухото, за да го върнем бързо към действителността.

Джобс винаги е ценил високо интеграцията на хардуер и софтуер, т.е. точно това, което „Пиксар“ прави със своя „Имидж Къмпютър“ и софтуер за рендиране. Компанията създава и творчески продукти като анимационни филми и графики. И трите елемента извличат огромна полза от комбинацията от артистичност и вманиаченост по компютърните технологии, така типична за Джобс.

— „Техническите спецове от Силициевата долина не изпитват особено уважение към творците от Холивуд, а хората от Холивуд си мислят, че онези от Силициевата долина ги наемаш без много церемонии и дори не се налага да се срещаш с тях — казва Джобс по-късно. — В «Пиксар» уважавахме и двата типа специалисти.“

В началото смятат, че доходите трябва да идват от производството на хардуер. „Пиксар Имидж Къмпютър“ се продава на цена от 125 000 долара. Първоначално купувачите са аниматори и графични дизайнери, но след това компютърът започва да се продава на такива специализирани пазари като медицинската индустрия (данните от компютърната томография могат да бъдат представени като триизмерни графики) и сферата на разузнаването (за предаване на информация от разузнавателни полети и сателити). За да има право да търгува с Националната агенция по сигурността, Джобс трябва да получи специално разрешение. Агентът на ФБР, който го е проучвал, сигурно много се е забавлявал. Един от директорите в „Пиксар“ си спомня, че в даден момент разследващият агент извикал Джобс да отговори на някои въпроси, свързани с употребата на наркотици. Джобс отговорил на всички съвсем невъзмутимо с изречения от рода на „Последният път, когато използвах този наркотик…“. На други въпроси отвръща, че не, това вещество не го е използвал никога.

Джобс кара специалистите на „Пиксар“ да създадат по-евтин вариант на компютъра, който да се продава за 30 000 долара. Той настоява дизайнер да бъде Хартмут Еслингер, въпреки че Катмъл и Смит не са съгласни заради високия му хонорар. Накрая компютърът изглежда като оригиналния „Пиксар Имидж Къмпютър“ — куб с малка вдлъбнатина в средата, но върху него ясно личи почеркът на Еслингер.

Джобс иска да започне да продава компютрите на „Пиксар“ на масовия пазар, затова кара хората от компанията да открият в големите градове магазини с дизайн, одобрен лично от него. Той развива теорията, че креативните хора ще започнат да посещават магазините и ще намерят приложение на компютъра и в други области.

— Моето виждане е, че хората са креативни животни и ще открият нови умни начини да използват оръдията на труда, за които техният създател не се е сетил — казва той по-късно. — Мислех, че това ще се случи с компютъра „Пиксар“, така, както се случи с „Мак“.

Но този компютър така и не става популярен сред средностатистическите клиенти. Той е прекалено скъп и за него няма много програми.

Що се отнася до софтуера, „Пиксар“ има рендъринг програма, известна като Reyes, с която се правят триизмерни графики и образи. След като Джобс става председател на борда, компанията създава нов език и интерфейс, наречен RenderMan, за който се надява да се превърне в стандарт за рендиране на триизмерни графики — така, както PostScript на „Адоби“ е стандарт за лазерно принтиране.

Също както и при хардуера, Джобс решава, че не могат да се задоволят само с пазара на специализирани продукти, и новият софтуер трябва да стъпи и на масовия пазар. Той никога не се цели само в корпоративната или тясно специализираната ниша на високите технологии.

— Имаше амбициозни планове и си представяше как RenderMan достига до всеки клиент — спомня си Пам Керуин, маркетинг директор на „Пиксар“. — Непрекъснато му идваха идеи как обикновените хора могат да правят триизмерни графики и фотореалистични образи.

От компанията се опитват да го разубедят, като му обясняват, че програмата RenderMan не е така лесна за използване като Excel или Adobe Illustrator. В такива случаи Джобс отива до бялата дъска и им показва как да я опростят и да я направят по-разбираема.

— А ние кимахме съсредоточено, разпалвахме се и повтаряхме: „Да, точно така, ще стане чудесно!“ — продължава Керуин. — След това той си тръгваше, ние продължавахме да обмисляме проблема и в следващия момент си казвахме: „Какво, по дяволите, си въобразява той!“ Притежаваше такава харизма, че човек едва ли не трябваше да бъде препрограмиран след разговор с него.

Както се оказва, мечтата на средностатистическия клиент не е скъп софтуер, с който да може да създава реалистични образи, и RenderMan не успява да се наложи на пазара.

Има обаче една компания, която е готова да автоматизира рендирането на рисунките на аниматорите в цветни образи, готови за филм. Когато Рой Дисни извършва революция в борда на компанията, основана от чичо му Уолт, новият изпълнителен директор Майкъл Айснър го пита каква роля иска да играе. Дисни отговаря, че желае да възроди отдела за анимационни филми, който някога е носел такива успехи, а сега е в упадък. Една от първите му стъпки е да провери дали процесът може да бъде компютризиран и „Пиксар“ печели договора. Специално за тази цел компанията изработва пакет от хардуер и софтуер, известен като CAPS (Computer Animation Production System — компютърна система за произвеждане на анимационни филми). Тази технология се използва за първи път през 1988 г. за финалната сцена на филма „Малката русалка“, в която цар Тритон маха за сбогом на Ариел. Дисни купува десетки компютри „Пиксар“ и CAPS става неразделна част от продукциите му.