Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (63)

Представянето, октомври 1988 г.

Джобс е довел до съвършенство изкуството да превръща представянето на нов продукт в театрален спектакъл. Ето защо на премиерата на компютъра NеXT, която се състои на 12 октомври 1988 г. в Симфоничната зала в Сан Франциско, той се опитва да надмине самия себе си. Иска да затвори устата на всички, които се съмняват в него. В седмиците, предшестващи събитието, почти всеки ден ходи до Сан Франциско, във викторианската къща на графичния дизайнер Сюзън Кеър, създала оригиналните шрифтове и икони за „Макинтош“. Тя му помага да подготви отделните слайдове, а Джобс се заяжда за всичко, от встъпителните думи до нюанса на зеленото, което ще служи за фон на презентацията му.

— Това зелено ми харесва — заявява накрая гордо той, докато репетира пред някои от членовете на екипа си.

— Страхотно зелено, направо страхотно — мърморят всички в съгласие.

Нито една подробност не е подценена. Джобс лично преглежда списъка с поканените и дори менюто за обяда (минерална вода, кроасани, сирене крема и бобени кълнове). Избира компания, която да му помогне с видеопрожекцията, и й плаща 60 000 долара. Освен това наема постмодернистичния театрален режисьор Джордж Коутс, който да постави шоуто. Не е никак изненадващо, че Джобс и Коутс избират изключително семпла и сериозна сценография. Откриването на перфектния черен куб трябва да се извърши на черен фон и при абсолютно минималистични декори. Компютърът, покрит с черен воал, е поставен върху маса с черна покривка, върху която има само една обикновена ваза с цветя. Тъй като нито хардуерът, нито операционната система са готови, колегите на Джобс го подканват да направи симулация. Той обаче отказва. Решава да направи демонстрация на живо, макар да знае, че рискът е като да ходиш по въже, опънато на високо.

На събитието присъстват повече от три хиляди души, които часове преди началото се редят на опашка. И не остават разочаровани — поне от шоуто. Джобс прекарва на сцената цели три часа и отново доказва, по думите на Андрю Полак от „Ню Йорк Таймс“, че е „Андрю Лойд Уебър на продуктовото представяне, майстор на сценичното присъствие и на специалните ефекти“. Уес Смит от „Чикаго Трибюн“ казва, че „за продуктовата демонстрация представянето е това, което е Вторият ватикански събор за религиозните събирания“.

Аудиторията започва да аплодира Джобс още от първото му изречение:

— Чудесно е да си отново в играта.

В началото той разказва историята на създаването на персоналния компютър и обещава на публиката, че ще стане свидетел на събитие, което „се случва веднъж или най-много два пъти на десетилетие — създаването на нов модел, който ще промени лицето на компютърната индустрия“. Софтуерът и хардуерът на NeXT са създадени, казва той, след тригодишни консултации с университети из цялата страна.

— Осъзнахме, че университетските среди искат персонален мейнфрейм компютър.

Както обикновено, следват суперлативи. Продуктът е „невероятен“ — казва той, — „най-доброто, което можехме да си представим“. Той възхвалява дори красотата на частите, които не се виждат. Говори разпалено за квадратната печатна платка, която е поставена в кутията с форма на куб със страна един фут (30.48 см).

— Надявам се, че малко по-късно ще имате възможност да я разгледате. Това е най-красивата печатна платка, която съм виждал през живота си.

След това показва как компютърът може да пресъздава реч и пуска запис на „Имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг и на „Не питай“ на Кенеди. Изпраща имейл с прикачени аудиофайлове. След това се навежда над микрофона на компютъра и записва собствения си глас: „Здравейте, аз съм Стив и изпращам съобщение в един исторически ден.“ После моли присъстващите за аплодисменти, които да бъдат добавени към съобщението, и аудиторията изпълнява желанието му.

Според управленската философия на Джобс е изключително важно от време на време да хвърлиш зара и „да заложиш компанията“ на някаква нова идея или технология. При представянето на компютъра NeXT той дава пример, който илюстрира тази философия. Този пример обаче не е удачен, тъй като става дума за продукт, който се е оказал непечеливш — висококапацитетен (но бавен) оптичен диск, без флопи за бекъп.

— Преди две години взехме решение — казва той. — Видяхме една нова технология и решихме да рискуваме компанията си.

След това обръща внимание на една характеристика на компютъра, която ще се окаже особено значима в бъдеще.

— Ние създадохме първата истинска дигитална книга — казва той, имайки предвид Оксфордското издание на Шекспир. — От времето на Гутенберг не е имало такъв скок в технологията на книгоразпространението.

От време на време той успява да се шегува със собствените си слабости и точно това прави при представянето на електронната книга.

— Много често ме характеризират с думата mercurial, „непостоянен“^[1] — казва той, след което прави пауза.

Публиката се разсмива многозначително и най-вече тези, които седят на първите редове — служителите на NeXT и бивши членове на екипа, създал „Макинтош“.

След това той прави демонстрация на компютърния речник и прочита първото определение на думата mercurial:

— Отнасящ се до или роден под знака на планетата Меркурий. Мисля, че когато говорят за мен, имат предвид третото значение: „непостоянен, с неочаквани промени в настроението“.

Зрителите отново се разсмиват.

— Ако продължим да разглеждаме синонимния речник, ще видим, че антонимът на думата е saturnine. Какво ли означава това? Кликваме два пъти върху думата и ето какво казва речникът: „студен, спокоен; бавен, непроменлив; мрачен, навъсен“. — Джобс се усмихва леко и изчаква смеха на публиката да затихне. — Е, в крайна сметка да си „непостоянен“ май не е чак толкова лошо нещо — заключава той.

След аплодисментите той използва речника с цитати, за да направи алюзия с начина, по който изкривява реалността. Цитатът, който избира, е на Луис Карол от „Алиса в огледалния свят“. След като Алиса се оплаква, че колкото и да се старае, не може да повярва в невъзможните неща, Бялата царица й отвръща: „А на мен ми се случва да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска.“

Следва многозначителен смях, особено от предните редове.

Целта на всички закачки до този момент е да отвлекат вниманието от лошата новина. Когато идва моментът да обяви цената на новия компютър, Джобс отново прави това, което е правил много пъти при представянето на нов продукт. Той отново изброява характеристиките на компютъра, описва ги като „струващи стотици долари“ и така кара присъстващите да се запитат каква би трябвало да е цената. След това я съобщава, надявайки се тя да изглежда ниска:

— Един такъв компютър ще струва на университетите 6500 долара.

Тук-там се чуват аплодисменти от верните му поддръжници. Съветниците му от академичните среди обаче многократно са настоявали цената да е между 2000 и 3000 долара и те остават с впечатлението, че Джобс е съгласен с това. Сега някои от тях са буквално ужасени. Още повече, когато разбират, че принтерът към този компютър струва още 2000 долара, а тъй като оптичният диск е бавен, ще трябва да закупят външен харддиск за 2500 долара.

Има още една разочароваща новина, която той се опитва да омаловажи.

— В началото на следващата година ще пуснем серия 0.9, предназначена за фирмите, разработващи софтуер, и за най-запалените крайни потребители.

Тук следва нервен смях. Това означава, че компютърът и неговият софтуер (серия 1.0) ще стигнат до масовия потребител не по-рано от началото на 1989 г. Всъщност той дори не съобщава твърда дата. По време на първия семинар на NeXT в далечната 1985 г. въпреки забележката на Джоана Хофман той отказва да пусне компютъра на пазара в началото на 1987 г., защото му се струва твърде късно. Сега става ясно, че към срока трябва да се прибавят още цели две години.

Събитието завършва на доста по-оптимистична нотка — в буквалния смисъл на думата. Джобс кани на сцената един цигулар от Филхармонията на Сан Франциско, който изпълнява концерт за цигулка на Бах в дует с компютъра NeXT, който се намира на сцената. Публиката избухва в аплодисменти. Във вълнението са забравени както високата цена, така и отложеното пускане на компютъра в продажба. Когато в края на представянето един журналист го пита защо компютърът ще излезе толкова късно, Джобс отговаря:

— Никак не е късно. Той е с пет години напред във времето.

Джобс предлага да даде „ексклузивни“ интервюта на избрани вестници и списания, които от своя страна му обещават да го сложат на кориците си — маневра, която се превръща в негова обичайна стратегия. Този път той дава едно „ексклузивно“ интервю в повече, макар че то не му нанася особена вреда. Съгласява се на „ексклузивна“ среща с Кейти Хафнер от „Бизнесуийк“, а после прави същата уговорка с „Нюзуийк“ и „Форчън“. Джобс пропуска факта, че един от главните редактори на „Форчън“, Сюзън Фрейкър, е омъжена за редактора от „Нюзуийк“ Мейнард Паркър. На срещата с „Форчън“, когато екипът на списанието оживено обсъжда „ексклузивната“ им среща, Фрейкър споменава, че „Нюзуийк“ също има „ексклузивна“ среща. На всичкото отгоре техният брой ще излезе няколко дни преди този на „Форчън“. И така онази седмица Джобс се появява само на две корици. „Нюзуийк“ излиза със заглавие „мистър Чипс“ и снимка на Джобс, облегнат върху красивия компютър NeXT, за който списанието твърди, че е „най-изумителната машина, създавана от години“. „Бизнесуийк“ публикува снимка, на която той прилича на ангел, облечен е в черен костюм и е допрял върховете на пръстите си като проповедник или професор. Но Хафнер не пропуска да спомене за манипулациите около „ексклузивната“ й среща. „От NeXT внимателно разпределят интервютата между членовете на екипа и доставчиците, като през цялото време ги наблюдават и цензурират“ — пише тя. — „Тази стратегия действа, но си има цена. Подобни агресивни и егоистични ходове разкриват именно онези черти от характера на Стив Джобс, които му нанесоха толкова вреди в «Епъл». Неговата най-отличителна черта е нуждата му да контролира събитията.“

След като еуфорията отминава, коментарите относно компютъра NeXT заглъхват, тъй като машината още не е на пазара. Бил Джой, брилянтен научен ръководител на екип на конкурентната „Сън Майкросистемс“, саркастично нарича машината „първия юпи компютър“. Както може да се очаква, Бил Гейтс изразява пренебрежението си публично.

— Честно казано, разочарован съм — заявява той пред „Уолстрийт Джърнал“. — Когато през 1981 г. Стив ни показа „Макинтош“, бяхме истински въодушевени, тъй като сравнен с всеки друг компютър, той беше нещо невиждано до тази момент. Глобално погледнато, повечето характеристики на новия не са нищо особено.

Той потвърждава, че „Майкрософт“ няма намерение да прави софтуер за NeXT. Точно след спектакъла на Джобс Гейтс пуска пародиен имейл до служителите си, който започва с думите: „Реалността е временно отменена.“ Връщайки се назад във времето, Гейтс с усмивка отбелязва, че „това вероятно е най-добрият имейл, който съм писал“.

Когато в средата на 1989 г. NeXT най-после излиза на пазара, фабриката е готова да бълва по десет хиляди машини на месец. Само дето за този период се продават едва четиристотин. Повечето красиви, хубаво боядисани роботи стоят без работа, а NeXT продължава да губи пари.