Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (6)

В училище

Когато тръгва на училище, Стив вече знае да чете. Това обаче му създава известни проблеми в класната стая:

— Първите няколко години ми беше скучно, затова се занимавах да измислям бели.

Освен това се оказва, че изпитва едновременно вродена и формирана от средата склонност да не зачита авторитетите.

— Сблъсках се с власт, каквато досега не бях виждал, и не ми хареса. Почти успяха да ме смажат. За малко щяха да унищожат естественото ми любопитство.

Начално училище „Монта Лома“ се помещава в няколко ниски сгради от 50-те години на XX век на четири пресечки от дома му и Стив се бори със скуката, като погажда номера на хората.

— Най-добрият ми приятел беше Рик Ферентино и с него вършехме всякакви лудории. Веднъж разлепихме малки плакати: „Доведи домашното си животно на училищния празник“. Настана голяма бъркотия, кучета гонеха котки навсякъде, а учителите направо полудяха.

Друг път излъгали няколко деца да им кажат шифрите за заключване на колелетата си.

— Измъкнахме се навън и променихме всички шифри. Цяла нощ ги оправяха.

В трети клас белите стават по-опасни:

— Един път сложихме бомбичка под стола на учителката, госпожа Търман. Тя получи нервен тик.

Нищо чудно, че до края на трети клас два-три пъти са го гонили от час. По това време обаче баща му вече се отнася към него като към необикновено дете и със спокойния си, но твърд маниер дава да се разбере, че очаква същото отношение и от училищните власти. „Разберете, той не е виновен — казал Пол Джобс на учителите. — Ако не можете да привлечете интереса му, грешката е ваша.“ Родителите му никога не го наказват за пакостите в училище.

— Бащата на татко бил пияница и го биел с колана, но аз не помня някога да съм ял пердах.

Според Джобс родителите му съзнавали, че „учителите грешат, като ме карат да уча наизуст, вместо да се помъчат да ме стимулират“. Още като ученик той започва да проявява сложна смесица от сантименталност и безчувственост, сприхавост и резервираност, с които се отличава през целия си живот.

Когато идва време да премине в четвърти клас, училищното ръководство решава да ги раздели с Ферентино, като ги сложи в различни класове. Учителката на паралелката за напреднали ученици, Аймоджийн Хил — Теди, става „една от светиците“ в живота на Джобс. След като го наблюдава няколко седмици, тя решава, че най-добрият начин да се справи с него е, като го „подкупи“.

— Един ден след училище ми даде сборник със задачи по математика и каза: „Искам да го вземеш вкъщи и да решиш всички задачи.“ Помислих си: „Как пък не!“ Тогава тя извади една от онези огромни близалки и ми каза: „Когато свършиш, ако си решил вярно повечето задачи, ще ти дам това плюс още пет долара.“ Два дни по-късно й занесох сборника.

След няколко месеца Джобс вече няма нужда от стимули.

— Исках само да уча и да я радвам.

Учителката го възнаграждава за старанието, като му подарява любителски комплект за шлифоване на лещи и конструиране на фотоапарат.

— От нея съм научил повече, отколкото от всеки друг учител. Ако не беше тя, сигурно щях да свърша в затвора. — Това подсилва убеждението му, че не е като другите деца. — От всички в класа само на мен обръщаше специално внимание. Явно виждаше нещо в мен.

Тя вижда в него нещо повече от интелект. След години Аймоджийн Хил с гордост показва една снимка на класа от Деня на Хавай. Джобс е отишъл на училище без традиционната за този ден хавайска риза, но на снимката е застанал в средата на най-предната редица, облечен именно с такава. Как се сдобива с нея? — успява да убеди детето само да я свали и да му я даде.

Към края на четвърти клас госпожа Хил дава на Джобс тест.

— Резултатът ми беше като за деветокласник — спомня си той.

Така не само за него и родителите му, а и за учителите става ясно, че е надарен с необикновен интелект. Училищното ръководство прави забележителното предложение да прескочи два класа и да отиде направо в седми; това е най-лесният начин да му осигурят постоянни предизвикателства и да поддържат интереса му. Родителите му са по-предпазливи и решават да прескочи само един клас.

Промяната е стресираща. Джобс е затворено дете, което не умее да общува, а изведнъж се озовава сред ученици, с една година по-големи от него. И още по-лошо — за да продължи в шести клас, го преместват в друго училище, „Критънден Мидъл“. То се намира само на осем пресечки от „Монте Лома“, но в много отношение това е коренно различен свят — в квартал, пълен с банди от етническите малцинства. „Всеки ден пребиват някого; тарашат учениците в тоалетната — пише местният журналист Майкъл Малоун. — Редовно носят ножове в училище, за да се правят на мъже.“ По времето, когато Джобс отива там, няколко ученици са изпратени в затвора за групово изнасилване, а автобусът на едно съседно училище е опожарен, след като отборът му по борба побеждава „Критънден“.

Джобс често си пати от големите ученици и в седми клас поставя ултиматум на родителите си да го преместят в друго училище.

От финансова гледна точка това се оказва трудна задача. Родителите му едва свързват двата края, но на този етап вече неотменно се съобразяват с желанията му.

— Когато взеха да се противят, заявих, че ако ме оставят в „Критънден“, просто ще напусна училище. Затова проучиха къде са най-добрите училища, събраха каквито спестявания имаха и купиха къща за 21 000 долара в по-хубав квартал.

Преместват се на пет километра на юг в бивша кайсиева градина в Лос Алтос, превърната в квартал от стандартни, еднообразни къщи. Тяхната, на адрес „Крайст Драйв“ 2066, е едноетажна, с три спални и жизненоважния пристроен гараж със спускаща се врата откъм улицата. Там Пол Джобс може да човърка автомобили втора употреба, а пък синът му — електронни устройства.

Друго предимство на това място е, че се намира до самия образователен център „Купертино-Сънивейл“ — едно от най-безопасните учебни заведения в долината.

— Когато се преместихме, наоколо все още имаше овощни градини — отбеляза Джобс, когато минавахме пред бившата му къща. — Съседът ей там ме научи на екологично земеделие и естествено наторяване. Отглеждахме си всичко. Никога през живота си не съм ял по-хубава храна. Тогава започнах да ценя екологично чистите плодове и зеленчуци.

Въпреки че не са особено религиозни, родителите му решават да му дадат църковно възпитание и почти всяка неделя го водят в лутеранската църква. Тази практика е прекратена, когато Джобс става на тринайсет. През юли 1968 г. списание „Лайф“ публикува на предната си корица потресаваща снимка на две гладуващи деца от Биафра. Джобс я занася в неделното училище и поставя на пастора следния въпрос:

— Ако си вдигна единия пръст, Бог ще разбере ли кой пръст съм вдигнал?

— Да, Бог знае всичко — отговаря свещеникът.

Тогава Джобс изважда списанието и пита:

— Значи Бог знае какво се случва с тези деца, така ли?

— Стив, знам, че ти е трудно да разбереш, но да, Бог знае за това.

Джобс заявява, че не иска да почита такъв бог, и никога повече не стъпва в църква. Въпреки това години наред изучава и практикува дзен будизъм. По-късно, когато разсъждава върху духовните си търсения, стига до извода, че най-голяма полза от религията има, ако се набляга върху собствените духовните изживявания вместо върху наложени догми.

— Християнството губи смисъл, когато започва да се занимава прекалено много с вярата, вместо да накара хората да живеят като Исус или да гледат на света така, както го е виждал той — сподели пред мен. — За мен различните религии са просто различни врати към една и съща къща. Понякога си мисля, че тази къща съществува, понякога — не. Това е голяма загадка.

Пол Джобс постъпва на работа в „Спектра Физикс“ — фирма, произвеждаща лазери за електрониката и медицината — в близкото градче Санта Клара. Като техник той изработва прототипите на различни продукти, проектирани от инженерите. Синът му силно се впечатлява от необходимостта всичко да се прави абсолютно прецизно:

— Лазерите изискват много точно калибриране. Най-сложните, които се използват при самолетите и в медицината, имат изключително прецизни детайли. Шефовете казваха на татко: „Ето това искаме и трябва да е от едно парче метал, за да има навсякъде еднакъв коефициент на разширение.“ После той трябваше сам да измисли как да го направи.

Повечето детайли се изработват от нулата, затова Пол прави собствени инструменти и бои. Синът му се впечатлява от тези неща, но рядко ходи в работилницата.

— Сигурно щеше да ми е интересно, ако ме беше научил да работя на фреза или на струг, но за съжаление не стана, защото повече се интересувах от електроника.

Едно лято Пол завежда Стив в Уисконсин при роднините си във фермата. Селският живот не допада на момчето, но едно нещо му прави огромно впечатление. Той става свидетел на раждането на едно теленце и се удивлява как животинчето се изправя и прохожда само след няколко минути.

— Това не беше нещо, което е научило, а знание, записано по рождение. Човешко бебе не можеше да го направи. Видя ми се удивително, макар за всички други да изглеждаше нормално. — Опита се да го обясни с компютърни термини: — Сякаш чарковете в мозъка на животното бяха сглобени така, че да заработят мигновено, без да се налага то да учи.

В девети клас Джобс се премества в гимназия „Хоумстед“, която разполага с обширен комплекс от двуетажни панелни сгради, боядисани в розово, обслужващ две хиляди ученици.

— Беше строена от един известен архитект, проектирал много затвори. Искали са да я направят неразрушима.

Тогава Джобс обиква разходките и всеки ден извървява пеш петнайсетте преки до училище и обратно. Сприятелява се с малцина свои връстници, но се запознава с много деца от горните класове, увличащи се от бунтарската култура на 60-те. Това е периодът, когато световете на „техничарите“ и на хипитата започват да се припокриват.

— Приятелите ми бяха много умни хлапета. Аз се интересувах от математика, физика и електроника. Те също, но освен това от ЛСД и от цялата алтернативна култура.

На този етап шегите му са все свързани с електрониката. Веднъж поставя високоговорители из цялата къща. Но понеже високоговорителите могат да се използват и като микрофони, конструира в гардероба си истинска контролна зала, от която може да чува всичко, което става в другите стаи. Една нощ, докато подслушва спалнята на родителите си, баща му го хваща със слушалките и ядосано го кара да демонтира цялата система. Вечер Джобс често ходи в гаража на инженера Лари Ланг, който още живее в стария му квартал. Ланг му подарява въглеродния микрофон, който навремето му е направил толкова голямо впечатление, както и един „Хийткитс“ — любителски конструктор за сглобяване на радиостанции и други електронни устройства, много популярен сред децата, които обичат да майсторят.

— В „Хийткитс“ всички платки и други части бяха цветни за улеснение при сглобяването, но имаше и упътване с обяснения за принципите на функциониране — спомня си Джобс. — Това ти помага да осъзнаеш, че можеш да конструираш и разбереш всичко. След като си сглобил няколко радиоприемника, виждаш телевизор в някой каталог и си казваш: „Я, че и аз мога да направя“ — дори да не можеш. Имах голям късмет, защото и баща ми, и „Хийткитс“ ми дадоха убеждението, че мога да конструирам всичко.

Ланг го завежда и в Изследователския клуб на „Хюлет-Пакард“ — група от петнайсетина ученици, които се срещат във фирменото кафене всеки вторник вечер.

— Всеки път канеха някой инженер от лабораториите да разкаже върху какво работи. Татко ме караше с колата. Чувствах се на седмото небе. „Хюлет-Пакард“ беше един от първите производители на светодиоди. Затова постоянно обсъждахме какво може да се прави с тях.

Тъй като баща му работи във фирма за производство на лазери, тази тема силно вълнува Джобс. Една вечер след лекцията Стив притиска един от лазерните инженери на „Хюлет-Пакард“ и си изпросва разходка из холографската лаборатория. Най-траен спомен му оставят малките изчислителни машини, които компанията разработва.

— Там видях първия компютър в живота си. Казваше се 9100А и представляваше един вид по-сложен калкулатор, но на практика беше първият настолен компютър. Беше огромен, тежеше двайсетина кила, но бе прекрасен. Направо се влюбих в него.

Изследователският клуб насърчава членовете си да правят собствени проекти и Джобс решава да конструира честотомер, който измерва броя импулси на електрични сигнали за една секунда. За целта му трябват някои части, произвеждани от „Хюлет-Пакард“, затова вдига телефона и се обажда на изпълнителния директор.

— Тогава всички номера ги имаше в указателя. Лесно намерих Бил Хюлет в Пало Алто и се обадих у тях. Приказвахме двайсет минути. Той ми даде не само части, но и работа в цеха за честотомери. Джобс работи там през лятната ваканция, като баща му го кара сутрин и го прибира вечер.

Работата му се състои главно в „завинтване на болтове и гайки на разни неща“ на поточна линия. Другите работници гледат с известна неприязън нахалното хлапе, което се е уредило на работа, като е телефонирало на директора.

— Спомням си, че веднъж казах на един от бригадирите: „Обичам тази работа, обичам я!“ Попитах го какво обича да прави най-много, а той ми отговори: „Секс!“

Джобс среща повече разбиране сред инженерите, работещи на горния етаж.

— Всяка сутрин в десет носеха понички и кафе. Качвах се и висях при тях.

Джобс обиква работата в цеха. Освен това ходи да разнася вестници (баща му го кара с колата, когато вали), а в девети клас работи в склада на огромния магазин за употребявана електроника „Халтек“. За един електротехник това е същото като автоморгата за баща му — истински рай за търсачите на вехтории, заемащ цяло квартално каре и пълен с нови, използвани, резервни и бракувани части, нахвърляни по рафтове, натъпкани безразборно в кутии и натрупани на купчини в двора.

— Отзад до рампата имаше заграждение, където държаха уникални неща като контролни табла за подводници „Поларис“, свалени и оставени за продажба. Всички лостчета и копчета си бяха там. Цветовете бяха камуфлажно зелено и сиво, но имаше също яркожълти и червени ключове и лампички. Имаше и от ония големи стари шалтери, дето, като ги дръпнеш, те карат да се чувстваш невероятно — сякаш взривяваш цял Чикаго.

При дървените щандове отпред, покрити с дебели опърпани каталози, клиентите се пазарят за превключватели, резистори, кондензатори и понякога — за най-модерните тогава микрочипове. Навремето баща му прави това с авточастите, и то успешно, защото знае цената им по-добре от продавачите. Сега Джобс следва неговия пример. Той натрупва познания за електроматериалите и доразвива уменията си да се пазари и да извлича изгода. Освен това ходи по битпазарите за употребявани части, като този в Сан Хосе, взема на добра цена някоя и друга платка, съдържаща ценни чипове или други компоненти, и ги препродава на шефа си в „Халтек“.

Джобс купува първата си кола с помощта на баща си, когато е само на петнайсет. Това е двутонен „Неш Метрополитан“, на който татко му монтира двигател от Ем Джи. Джобс не харесва много возилото, но не казва на баща си, пък и не е толкова глупав, че да пропусне шанса да има собствен автомобил.

— Сега, като се замисля, „Неш Метрополитан“ е адски готина кола — разсъждаваше по-късно. — Обаче по онова време беше възможно най-ужасната таратайка. Е, все пак возеше и това беше супер.

Само за година успява да спести достатъчно, за да си вземе един червен фиат 850 с две врати и двигател „Абарт“.

— Татко ми помогна да го избера. Усещането да печелиш и да можеш да пестиш, за да си купиш нещо, беше страхотно.

Следващото лято, през ваканцията Джобс пропушва марихуана.

— През онова лято за първи път се напуших. Бях на петнайсет. Тогава започнах да пуша редовно.

Веднъж баща му намира марихуана във фиата му. „Какво е това?“ — попитал. „Трева“ — спокойно отговорил Джобс. Това е един от малко пъти в живота си, когато вижда баща си ядосан.

— Беше единственото ми истинско скарване с татко. — Баща му обаче отново отстъпва пред капризите на сина си. — Накара ме да обещая, че няма повече да пуша трева, но аз не му обещах.

Нещо повече — в дванайсети клас Стив започва да употребява ЛСД и хашиш. Освен това пробва психотропния ефект от лишаването от сън.

— Почнах да се друсам по-често. От време на време вземахме ЛСД, обикновено някъде из полето или в колите.

През последните два гимназиални класа Джобс е в силен интелектуален подем, но се оказва на кръстопът между любовта си към електрониката и влечението към литературата и творческите начинания.

— Започнах да слушам много музика и да чета и друга литература освен научно-техническа: Шекспир, Платон… Страшно харесвах „Крал Лир“.

Сред любимите му четива са „Моби Дик“ и поезията на Дилън Томас. Попитах го защо толкова харесва крал Лир и капитан Ахав, двама от най-амбициозните и целеустремени герои в литературата, но той не коментира тази връзка, затова не настоявах.

— В дванайсети клас посещавах един уникален курс по литература. Учителят приличаше на същински Ърнест Хемингуей. Заведе ни на поход със снегоходки в Йосемит.

Един от курсовете, които посещава Джобс, по-късно се превръща в нещо като легенда в Силициевата долина — курсът по електроника на Джон Маккълъм, бивш военен пилот, притежаващ актьорски талант да запленява учениците си със зрелищни номера като мълнии от трансформатор на „Тесла“. Малкият му склад, чийто ключ поверява само на любимците си в класа, е пълен с транзистори и други, събрани откъде ли не части.

Класната стая на Маккълъм се помещава в малка барака в края на учебния комплекс, до паркинга.

— Тук беше — каза ми Джобс, като надничаше през прозореца. — А там, отстрани, учехме устройство на автомобила. — Това разположение сякаш символизира прехода в интересите между поколението на баща му и неговото. — Господин Маккълъм беше убеден, че електрониката е бъдещето на автомобила.

Маккълъм е привърженик на военната дисциплина и подчинението пред висшестоящия. Джобс — точно обратното. Той вече не крие неприязънта си към авторитарния подход и поведението му е смесица от неукротима страст и бунтарска независимост. По-късно Маккълъм си спомня:

— Обикновено седеше в някой ъгъл и се занимаваше сам. Не се интересуваше нито от мен, нито от останалите в класа.

Той никога не се доверява на Джобс дотолкова, че да му повери ключа от склада си. Веднъж Стив решава да използва някаква част и понеже я няма, телефонира за сметка на ответния абонат във фирмата-производител — „Бъроус“ в Детройт. Казва, че тества нов продукт и иска да провери как ще функционира с нея. Частта пристига с въздушна поща няколко дни по-късно. Когато Маккълъм го пита откъде я е взел, Джобс гордо обяснява как се е обадил за сметка на фирмата и какво е казал на служителите.

— Това ме вбеси — споделя Маккълъм. — Не исках възпитаниците ми да се държат така.

Джобс му отговаря: „Нямам пари за телефонни разговори, а те са достатъчно богати.“

Джобс изкарва курса на Маккълъм само за една вместо за обичайните три години. За една практическа задача прави прекъсвач с фотоклетка, който спира тока, когато е изложен на светлина — нещо, което всеки гимназист би могъл да направи. Много повече се интересува от лазери, за които е научил доста неща от баща си. С няколко приятели създават пулсиращо осветление за купони, като отразяват лазери от огледала, закрепени за тонколоните на стереоуредбата му.