Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (53)

Другарският съд

Причините за раздора между Джобс и Скъли през пролетта на 1985 г. са много. Някои са просто бизнес разногласия, например опита на Скъли да увеличи приходите, като задържи цената на „Макинтош“ висока, докато Джобс иска да е по-умерена. Другите са психологически и произтичат от горещата и неестествена привързаност, които развиват един към друг в началото. Скъли болезнено копнее за приятелството на Джобс, който отчаяно търси в него духовен баща и наставник, и когато чувствата отслабват, настъпва емоционален отлив. В основите на раздора им обаче стоят две фундаментални причини, по една у всеки от двамата.

За Джобс проблемът е, че Скъли така и не проявява интерес към продукта. Не полага усилия и не показва способност да разбере тънкостите на онова, което правят. Точно обратното — той смята, че вниманието, което Джобс обръща на техническите подробности и дреболиите по дизайна, има отрицателен ефект. В ранния етап на кариерата си Скъли продава безалкохолни напитки и бързи закуски, чиито рецепти са му безразлични. Той не изпитва естествена привързаност към продукта, а това е най-тежкият грях, който Джобс може да си представи.

— Опитах се да го въведа в тънкостите на програмирането — спомня си Джобс, — но той изобщо не загряваше как се създава един продукт и след време започвахме да спорим. Аз обаче се убедих, че гледната ми точка е правилна. Продуктите са най-важното.

За Джобс президентът на компанията е невежа, а стремежът на Скъли да спечели приятелството му и погрешното му убеждение, че двамата много си приличат, само изострят презрението му.

За Скъли проблемът е, че когато не е в настроение да ласкае и манипулира, Джобс често се държи грубо, егоистично и злобно към другите. Скъли смята това просташко поведение за също толкова недопустимо, колкото Джобс — незаинтересоваността му към продуктите. Скъли е възпитан, добронамерен и любезен до крайност. Веднъж отиват на среща с вицепрезидента на „Ксерокс“ Бил Глейвин и Скъли умолява Джобс да се държи прилично. Още щом сядат, Джобс заявява на Глейвин:

— В тая фирма от нищо не разбирате.

Срещата е прекратена.

— Извинявай, но не успях да се сдържа — оправдава се после Джобс пред Скъли.

И това е само един от много случаи. Ал Олкърн от „Атари“ споделя:

— Скъли искаше хората да са доволни и да бъде в добри отношенията с тях. На Стив пък изобщо не му дремеше. Той обаче държеше на продуктите и не допускаше в „Епъл“ твърде много посредствени хора; обиждаше всеки, който не е първокласен играч.

Управителният съвет все повече се тревожи от проблема и в началото на 1985 г. Артър Рок и няколко други недоволни ръководители смъмрят и двамата противници. Напомнят на Скъли, че работата му е да управлява компанията и трябва да го прави с повече авторитет и по-малко стремеж да се хареса на Джобс. На Джобс пък казват, че трябва да оправи проблемите в отдел „Макинтош“ и да не учи другите как да си вършат работата. След мъмренето той се затваря в кабинета си и написва на компютъра си: „Няма да критикувам другите, няма да критикувам другите…“

„Макинтош“ продължава да разочарова създателите си — през март 1985 г. продажбите му са едва 10% от прогнозните. Джобс ту се мръщи сам в кабинета си, ту обикаля из отдела и обвинява всички останали за проблемите. Капризите му стават все по-неприятни, а обидното му поведение към околните се задълбочава. Ръководителите от средния ешелон възроптават срещу него. На една конференция маркетинговият директор Майк Мъри извиква Скъли за разговор на четири очи. Докато отиват към хотелската стая на Скъли, Джобс ги вижда и пита дали може да се присъедини към тях. Мъри му казва, че не може. После се оплаква на Скъли, че Джобс прави поразии и трябва да бъде отстранен от ръководството на отдел „Макинтош“. Скъли отговаря, че още не се е отказал да постави поведението на Джобс на официално обсъждане. По-късно Мъри праща бележка лично на Джобс, като критикува поведението му към колегите и порицава „управлението чрез мачкане“.

В продължение на няколко седмици изглежда, че проблемът ще бъде решен. Джобс е възхитен от плоскоекранната технология, разработвана от една фирма край Пало Алто — „Удсайд Дизайн“, управлявана от ексцентричния инженер Стив Кичън. Впечатлява се и от друга прохождаща компания, която създава сензорен екран, позволяващ дисплеят да се управлява с пръст, а не с мишка. Двете заедно биха могли да му помогнат да реализира идеята си за „Мак“ във вид на книга. На една разходка с Кичън Джобс харесва една сграда в близкия Менло Парк и заявява, че трябва да отворят проучвателен център, който да работи върху тези идеи. Могат да го нарекат „Лаборатории «Епъл»“ и Джобс да го ръководи, което ще му върне удоволствието да има малък екип и да разработва страхотни нови продукти.

Скъли много се въодушевява от тази възможност. Това би решило голяма част от управленските му проблеми — ще върне Джобс към онова, което умее най-добре, и ще освободи офиса в Купертино от деструктивното му присъствие. Освен това той вече е намислил кого да постави на негово място като директор на отдел „Макинтош“ — Жан-Луи Гасе, началникът на представителството във Франция, който е изстрадал доста при посещението на Джобс там. Французинът идва в Купертино и казва, че ще приеме поста, ако му гарантират, че наистина ще ръководи отдела, а няма да изпълнява капризите на Джобс. Един от членовете на управителния съвет, Фил Шлайн от „Мейсиз“, се опитва да убеди Джобс, че и за него ще е по-добре, ако разработва нови продукти и работи с малък екип от ентусиасти.

След известно размишление обаче Джобс решава, че това не е пътят, по който иска да поеме. Отказва да отстъпи управлението на Гасе, който благоразумно се връща в Париж, за да избегне борбата за власт. До края на пролетта Джобс се колебае. В един момент решава, че иска да се наложи като ръководител, дори пише писмо до всички, в което настоява за съкращаване на разходите, като се премахнат безплатните напитки и пътуванията в първа класа. После се съгласява с онези, които го окуражават да основе изследователски център „Лаборатории «Епъл»“.

През март Мъри пуска друго писмо, което гласи: „През трите години, откакто съм в «Епъл», никога не съм виждал фирмата толкова объркана, скована от страх и зле функционираща, колкото през последните 90 дни. Сред служителите преобладава чувството, че сме лодка без гребла, която се носи безпомощно към мъглява неизвестност.“ Мъри е бил и от двете страни на барикадата, като на моменти е заговорничил срещу Скъли, но в писмото обвинява Джобс: „Независимо дали е следствие или причина за тази нефункционалност, факт е, че Стив Джобс има почти непоклатима власт.“

В края на месеца Скъли най-после събира кураж да каже на Джобс, че трябва да се откаже от ръководството на отдел „Макинтош“. Една вечер влиза в кабинета му с директора на „Човешки ресурси“ Джей Елиът, за да представи решението си по-официално.

— Няма човек, който да се възхищава повече от мен на способностите и идеите ти — започва Скъли.

Тези ласкателства не са нещо ново за него, но този път става ясно, че следва едно жестоко „но“.

— Но така не може — продължава той.

Ласкателствата, прекъсвани с „но“, продължават:

— Двамата с теб станахме добри приятели, но аз вече не съм убеден в способността ти да ръководиш отдел „Макинтош“.

Освен това упреква Джобс, че го нарича „некадърник“ зад гърба му.

Джобс изглежда втрещен и контрира със странния довод, че Скъли трябвало да му помага и да го обучава повече:

— Трябва да ми отделяш повече време.

После контраатакува. Изтъква, че Скъли не разбира нищо от компютри, управлява лошо фирмата и откакто е дошъл в „Епъл“, постоянно го разочарова. Накрая се разплаква. Скъли също се разстройва.

— Ще повдигна въпроса пред управителния съвет — заявява той. — Ще препоръчам да те освободят от ръководния пост в „Макинтош“. Исках просто да знаеш.

Съветва Джобс да не се противи, а да поеме разработването на нови технологии и продукти.

Джобс скача от стола си и се втренчва гневно в президента на „Епъл“:

— Не мога да повярвам, че ще постъпиш така. Ако го направиш, ще унищожиш компанията.

През следващите няколко седмици Джобс се мята от една крайност в друга. Ту говори как ще отиде да ръководи „Лаборатории «Епъл»“, ту събира съюзници за изгонването на Скъли. Ту му подава ръка, ту му нанася удар в гръб, понякога в рамките на един ден. Една вечер в 21:00 се обажда на главния юрист на „Епъл“ Ал Айзенстат, за да му каже, че вече няма доверие на Скъли и има нужда от помощ, за да убеди съвета да го уволни; в 23:00 същата нощ телефонира на Скъли и го убеждава:

— Ти си страхотен човек. Искам просто да знаеш, че обичам да работя с теб.

На 11 април Скъли официално съобщава на управителния съвет, че ще помоли Джобс да си подаде оставката като директор на отдел „Макинтош“ и да насочи усилията си към разработването на нови продукти. Артър Рок, най-независимият от членовете на съвета, взема думата. Заявява, че му е дошло до гуша и от двамата: от Скъли, защото не е имал смелостта да поеме командването в свои ръце, и от Джобс, защото „се държи като капризен пикльо“. Според него съветът трябва да реши окончателно противоречията им и за целта да говори на четири очи с всеки от тях.

Скъли излиза, за да изслушат първо Джобс, който заявява, че проблемът е в опонента му, който не разбира от компютри. Рок започва с упреци, постепенно повишава тон и изтъква, че през последната година Джобс се държи като глупак и няма право да управлява цял отдел. Дори най-ревностният поддръжник на Джобс, Фил Шлайн, се опитва да го убеди да се оттегли мирно и тихо и да поеме изследователския отдел на компанията.

Когато идва негов ред да говори със съвета, Скъли поставя ултиматум:

— Или ще ме подкрепите и тогава ще поема отговорност за управлението на компанията, или си търсете нов директор.

Ако му дадели властта, нямало да прибързва, а щял постепенно да въведе Джобс в новата му роля в рамките на няколко месеца. Съветът единодушно застава на негова страна. Упълномощават го да отстрани Джобс, когато види подходящ момент. Докато чака пред заседателната зала, знаейки много добре, че е загубил, Джобс вижда дългогодишния си колега Дел Йокам и го прегръща.

След като решението е взето, Скъли е настроен помирително. Джобс го помолва промяната да стане бавно, в рамките на няколко месеца, и той се съгласява. Вечерта помощничката на Скъли Нанет Бъкхоут се обажда на Джобс, за да провери как е. Той все още е в кабинета си и не може да се отърси от шока. Началникът й си е тръгнал и Джобс отива да говори с нея. Отношението му към Скъли отново се мята в крайности:

— Защо ми причинява това? Той ме предаде!

В следващия момент се примирява и решава, че може би трябва да положи усилие да възстановят добрите си отношения:

— Приятелството ми с Джон е по-важно от всичко друго. Може би трябва да се съсредоточа върху това.