Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (52)

Масово напускане

Анди Херцфелд си взема отпуск след пускането на „Макинтош“ през 1984 г. Изпитва необходимост да се презареди и да се скрие от прекия си началник Боб Белвил, когото не харесва. Един ден научава, че Джобс е раздал бонуси на стойност до 50 000 долара на инженери от екипа „Макинтош“. Затова отива да поиска и за себе си. Джобс отговаря, че Белвил е решил да не дават бонуси на хора в отпуск. По-късно Херцфелд разбира, че решението е взето от самия Джобс, затова пак отива да говори с него. Отначало Джобс шикалкави, но после казва:

— Добре, да приемем, че си прав. Какво променя това?

Херцфелд заявява, че ако Джобс не му дава бонуса нарочно, за да е сигурен, че той ще се върне на работа, тогава заради принципа няма да се върне. Джобс отстъпва, но случката оставя лошо чувство у Херцфелд.

Когато наближава краят на отпуска, двамата отиват на вечеря в един италиански ресторант наблизо.

— Много искам да се върна — казва Херцфелд, — но в момента нещата са доста объркани.

Джобс изглежда малко нервен и разсеян, но програмистът продължава:

— Софтуерният екип е силно обезкуражен и от няколко месеца не е написал и една програма, а Бъръл е толкова разстроен, че няма да издържи до края на годината.

В този момент Джобс го срязва:

— Не разбирам за какво говориш! Екипът на „Мак“ се справя отлично, а аз преживявам най-хубавия период от живота си. Много си заблуден.

Очите му проблясват гневно, въпреки че се опитва да изглежда развеселен от думите на Херцфелд.

— Ако наистина мислиш така, не виждам как ще се върна — заявява програмистът. — Екипът, в който искам да работя, вече не съществува.

— Екипът „Мак“ трябваше да порасне — отвръща Джобс. — Ти също. Искам да се върнеш, но ако не щеш, много ти здраве. И без това не си толкова важен, колкото си мислиш.

Херцфелд не се връща.

В началото на 1985 г. Бъръл Смит също се кани да си тръгне. Опасява се, че ще му бъде трудно, ако Джобс се опита да го разубеди; прекалено трудно е да се устои на изкривената му действителност. Затова отива да се съветва с Херцфелд за най-удобния начин да си тръгне.

— Открих! — заявява един ден. — Знам идеалния начин да напусна, който ще неутрализира изкривената реалност. Просто ще вляза в кабинета на Стив, ще си сваля гащите и ще се изпикая на бюрото му. Какво може да ми каже тогава? Ще даде резултат — гаранция!

В екипа „Мак“ се сключват облози, че дори на храбрия Бъръл Смит не му стиска да направи такова нещо. Когато най-сетне се решава, около трийсетата годишнина на Джобс, си уговаря среща с него. За негова изненада Джобс го посреща с широка усмивка:

— Ще го направиш ли? Наистина ли ще го направиш?

Явно е чул за плана с изпикаването.

Смит го поглежда решително:

— А налага ли се? Ако се налага, ще го направя.

Джобс го изглежда многозначително и Смит решава, че не е необходимо. Оттегля се по не толкова драматичен начин и двамата запазват добрите си отношения.

Скоро след него си тръгва още един от големите инженери на „Макинтош“ — Брус Хорн. Когато той отива да се сбогува, Джобс му казва:

— Ти си отговорен за всички недостатъци на „Мак“.

— Всъщност, Стив, аз съм отговорен за много от работещите неща в „Мак“. И трябваше да се боря за всяко от тях — отговаря Хорн.

— Прав си. Ще ти дам акции за 15 000, ако останеш. — Хорн не приема и тогава Джобс проявява емоционалната си страна: — Добре, прегърни ме тогава.

Хорн го прави и двамата се разделят.

Най-голямата сензация за месеца обаче е напускането на съоснователя на „Епъл“ — Стив Возняк. По това време Возняк работи кротко като инженер от средния ешелон в отдела на Apple II — той е нещо като скромен талисман от прохождането на компанията и стои встрани от управлението и фирмените интриги. Воз чувства, и то с основание, че Джобс не харесва Apple II, който все още е дойната крава на компанията — със 70% дял от продажбите до Коледа на 1984 г.

— Другите от компанията се отнасяха към момчетата от Apple II като към втора ръка хора — споделя по-късно той. — И то при положение, че Apple II многократно превъзхождаше по продажби всичките ни други продукти и щеше да остане така с години напред.

Дори се решава на нещо нетипично за него — един ден се обажда на Скъли и го напада за това, че отделя толкова внимание на Джобс и „Макинтош“.

Разочарованият Возняк решава да се оттегли тихо и да основе нова фирма, която да продава изобретено от него универсално дистанционно устройство. То служи за управление на телевизор, аудиоуредба и други електронни уреди чрез прост набор копчета, лесни за програмиране. Уведомява за решението си началника на инженерния отдел в Apple II, но не смята, че е толкова важно, та да информира по каналния ред Джобс или Марккула. Джобс научава новината от „Уолстрийт Джърнал“. В интервюто си за вестника Возняк отговаря с типичната си честност: Да, смятал, че компанията пренебрегва отдела Apple II и през последните пет години ръководството е допуснало ужасни грешки.

След по-малко от две седмици двамата с Джобс отиват заедно в Белия дом, където Роналд Рейгън ги награждава с Национален медал за технология. Президентът цитира какво казал предшественикът му Ръдърфорд Хейс, когато за първи път му показали телефон: „Удивително изобретение, но кой ще го използва?“ После отбелязва шеговито:

— Навремето си мислех, че може би е сгрешил.

Заради неловката ситуация около напускането на Возняк „Епъл“ не организира тържество по случай наградата. Затова Джобс и Воз просто излизат да се поразходят и да хапнат сандвичи. Избягват да говорят за разногласията си.

Возняк иска да се разделят като приятели. Това е в негов стил. Съгласява се да остане на непълен работен ден в „Епъл“ с 20 000 долара годишна заплата и да представя компанията на обществени събития и изложения. Това е добър начин да се разделят. Джобс обаче не се оставя толкова лесно. Една събота, няколко седмици след посещението им във Вашингтон, той отива в Пало Алто, където се е преместила компания „Фрог Дизайн“ на Хартмут Еслингер, за да обслужва „Епъл“. В студиото вижда скици, подготвени за фирмата за дистанционни устройства на Возняк, и побеснява. В контракта с „Епъл“ има клауза, която забранява на „Фрог Дизайн“ да работи по други проекти в компютърната сфера.

— Уведомих ги, че не сме съгласни да работят за Воз.

Когато научават за това, репортерите от „Уолстрийт Джърнал“ се свързват с Возняк и той, както обикновено, отговаря честно и открито. Казва им, че Джобс го наказва:

— Стив Джобс сигурно ме мрази заради нещата, които казах за „Епъл“.

Поведението на Джобс е поразително дребнаво, но донякъде се корени в осъзнаването, че външният вид и стилът на продуктите са в основата на запазената марка. Устройство, носещо името на Возняк и оформено в стила на „Епъл“, би могло да се приеме като техен продукт.

— Няма нищо лично — заявява Джобс пред вестника, като обяснява, че не искал устройството на Возняк да изглежда като нещо, направено от „Епъл“. — Не искаме нашият дизайн да се използва за други продукти. Воз трябва да намери собствени ресурси. Не може да използва нашите; няма да правим изключения за него.

Джобс предлага да плати на „Фрог Дизайн“ всичко, което са направили до момента за Возняк, но дори при това условие шефовете на фирмата отказват. Не приемат и искането да му изпратят скиците на Возняк, за да ги унищожи. Джобс се принуждава да им изпрати писмо, в което се позовава на договорните права на „Епъл“. Творческият директор на фирмата Херберт Пфайфер рискува да си навлече гнева му, като публично отрича твърдението му, че спорът с Возняк не е на лична основа. „Това е мерене на мускули — заявява пред «Уолстрийт Джърнал». — Двамата уреждат лични проблеми.“

Херцфелд е възмутен, когато чува за постъпката на бившия си шеф. Джобс живее на няколко преки от дома му и понякога се отбива да се разходят заедно.

— Толкова се ядосах заради тази история с дистанционното на Воз, че следващия път, когато Стив дойде, не го пуснах вкъщи — спомня си Херцфелд. — Знаеше, че не е прав, но се опитваше да извади разумни доводи; но пък в изкривената му действителност може наистина да са звучали разумно.

Возняк, вечният добряк, наема друга дизайнерска фирма и даже се съгласява да остане говорител на „Епъл“.