Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (4)

Осиновяването

Когато се уволнява от Бреговата охрана на САЩ след края на Втората световна война, Пол Джобс се хваща на бас с бойните си другари, че до две седмици ще си намери жена. Стегнат, висок корабен механик, целият в татуировки, той много прилича на Джеймс Дийн, но не външният му вид е това, което привлича вниманието на Клара Агопян — лъчезарно момиче, дъщеря на арменски емигранти. Спечелва я фактът, че той и приятелите му имат кола, а хората от компанията, с която тя смята да излезе онази вечер — не. Десет дни по-късно, през март 1946 г., Пол се сгодява за Клара и спечелва облога. Двамата имат щастлив брак, който продължава повече от четирийсет години, докато смъртта не ги разделя.

Пол Рейнълд Джобс израства в млекодобивна фирма в Джърмантаун, щата Уисконсин. Въпреки че баща му е пияница и понякога го бие, той има добродушен и спокоен характер, скрит зад грубовата външност. След като изпада от гимназията, Пол обикаля Средния запад, работейки като монтьор на различни места, а на деветнайсет постъпва в Бреговата охрана, въпреки че дори не умее да плува. Разпределен е на борда на „Генерал Мейгс“, който през по-голямата част от войната превозва войници до Италия под командването на генерал Патън. Като умел механик и стрелец, Пол получава няколко отличия, но заради някои дребни провинения до края си остава обикновен матрос.

Клара е родена в Ню Джърси, където първоначално се заселват родителите й след бягството си от Турция; по-късно семейството се премества в район Мишън на Сан Франциско. Тя има тайна, която рядко споделя пред други хора — била е омъжена, но съпругът й е загинал през войната. Затова, когато за първи път излиза с Пол Джобс, Клара е готова да започне нов живот.

Както мнозина след войната, двамата са преживели толкова вълнения, че след края й искат само да се установят на едно място, да създадат семейство и да живеят спокойно. Нямат много пари, затова се преместват в Уисконсин и няколко години живеят у родителите на Пол. После отиват в Индиана, където той си намира работа като механик в „Интърнешънъл Харвестър“. Пол обожава да човърка по стари коли и си докарва допълнителни доходи, като купува, поправя и препродава използвани автомобили. След време напуска редовната си работа и започва да се занимава само с това.

Клара обаче обича Сан Франциско и през 1952 г. убеждава съпруга си да се върнат там. Наемат апартамент в район Сънсет, с изглед към Тихия океан и до самия парк „Голдън Гейт“. Пол постъпва в една финансова къща като „събирач на задължения“ — работата му се състои в това, да отключва и конфискува автомобили на некоректни длъжници. Освен това купува, ремонтира и препродава някои от колите, с което си докарва доста добри доходи.

Нещо обаче липсва в живота им. Двамата искат дете, но Клара е претърпяла извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се захваща не в матката, а във фалопиевите тръби, и затова не може да забременее. Така през 1955 г., след девет години брак, вече търсят да осиновят дете.

Джоан Шибле също като Пол Джобс е родена в Уисконсин, в семейство на германски емигранти. Баща й Артур Шибле се заселва с жена си в околностите на Грийн Бей, където прави ферма за хермелини, но развива успешно и други видове бизнес, между които недвижими имоти и фотогравиране. Освен това е изключително строг, особено по отношение на връзките на дъщеря си, и въобще не одобрява първата й любов — художник, който не е католик. Затова няма нищо изненадващо, че заплашва да я лиши от наследство, когато тя като студентка в Уисконсинския университет се влюбва в Абдулфатах Джандали, по прякор Джон — млад асистент мюсюлманин.

Джандали е най-малкото от деветте деца на изтъкнато сирийско семейство. Баща му е собственик на няколко нефтени рафинерии и множество други фирми, с големи холдинги в Дамаск и Хомс; в един период до голяма степен контролира цените на пшеницата в региона. Майката на Абдулфатах, както той сам споделя по-късно, била „традиционна мюсюлманка — консервативна, послушна домакиня“. Също като Шибле, семейство Джандали високо цени образованието. Въпреки че е мюсюлманин, Джандали учи в йезуитски пансион, завършва Американския университет в Бейрут, а след това става докторант по политология в Уисконсинския университет.

През лятото на 1954 г. Джоан отива с Абдулфатах в Сирия. Прекарват два месеца в Хомс, където тя се научава от роднините му да готви сирийски ястия. След като се връща в Уисконсин, открива, че е бременна. И двамата са на двайсет и три, но решават да не се женят. По това време баща й е на смъртно легло и заплашва да я лиши от наследство, ако се омъжи за Джандали. Абортът също не е вариант в малката католическа общност. Затова в началото на 1955 г. Джоан отива в Сан Франциско и се оставя в ръцете на един милостив лекар, който приютява неомъжени майки, изражда бебетата им и тихомълком урежда осиновяването на децата.

Джоан има едно изискване: детето й да бъде осиновено от хора с висше образование. Затова лекарят урежда бебето да бъде поверено на един адвокат и жена му. Но когато момченцето се ражда — на 24 февруари 1955 г. — кандидат-осиновителите решават, че искат момиче, и се отказват. Така новороденото става син не на юрист, а на незавършил гимназия автомонтьор и простоватата му съпруга, която работи като деловодител. Пол и Клара кръщават осиновеното си дете Стивън Пол Джобс.

Когато разбира, че бебето й е дадено на хора, които нямат дори средно образование, Джоан отказва да подпише разрешението за осиновяване. Патовата ситуация продължава няколко седмици, въпреки че детето вече е настанено у семейство Джобс. Накрая Джоан отстъпва при условие, че осиновителите обещаят — при това в писмен вид — да открият спестовен влог, за да финансират висшето образование на сина й.

Има и друга причина Джоан да не иска да подпише документите за осиновяване. На баща й не му остава много и тя възнамерява скоро след смъртта му да се омъжи за Джандали. Надява се (както по-късно споделя пред семейството), че след като сключат брак, ще могат да си вземат детето.

Артур Шибле умира през август 1955 г. след окончателното узаконяване на осиновяването. Малко след Коледа същата година Джоан и Абдулфатах се оженват в католическата църква „Сейнт Филип“ в Грийн Бей. На следващата година той защитава докторантура по международна политика. Тогава се ражда второто им дете — момиченце, което кръщават Мона. След като се развежда с Джандали през 1962 г., Джоан води хаотичен, скиталчески живот, който дъщеря й, известната писателка Мона Симпсън, по-късно описва в книгата си „Навсякъде, но не и тук“. Тъй като осиновяването на Стив е засекретено, двамата се срещат след цели двайсет години.

Стив Джобс научава още като дете, че е осиновен.

— Родителите ми винаги са говорили открито за това — сподели пред мен.

Един спомен ясно се запечатва в съзнанието му: как едва шест-седемгодишен казал за това на съседското дете, докато седели на моравата пред къщи. „Значи истинските ти мама и татко не са искали да те вземат, така ли?“ — попитало момиченцето.

— Разплаках се и изтичах вкъщи. Нашите ми казаха: „Не е така, разбери.“ Говореха много сериозно и ме гледаха право в очите. Увериха ме, че специално са ме избрали. И двамата го повториха много бавно, като наблягаха на всяка дума.

Изоставен. Избран. Специален. Тези понятия стават ключови за характера на Джобс и за начина, по който възприема себе си. Според най-близките му приятели фактът, че е изоставен, оставя отпечатък върху душата му.

— Мисля, че стремежът му към абсолютен контрол над всичко, което прави, е пряко свързан с характера му и с факта, че е бил изоставен като бебе — твърди дългогодишният му колега Дел Йокам. — Иска винаги да владее ситуацията и възприема всеки продукт като част от себе си.

Грег Калхун, който се сприятелява с Джобс скоро след като завършват колежа, вижда друго следствие:

— Със Стив много сме си говорили за изоставянето му и мъката от това. Тези неща го правеха независим. Той следваше собствен ритъм и това идваше от съзнанието, че произлиза от свят, различен от този, в който е роден.

По-късно — на годините, на които е бил биологичният му баща, когато го е изоставил — на Джобс също му се ражда дете: дъщеря, която той на свой ред изоставя. (Впоследствие все пак поема отговорност за нея.) Според майката, Крисан Бренан, Джобс е бил „изпълнен с горчивина“ заради това, че родителите му са го дали за осиновяване, и този факт отчасти обяснява поведението му:

— Той, изоставеното дете, на свой ред изостави своето.

Анди Херцфелд, който работи с Джобс в „Епъл“ в началото на 80-те, е сред малцината, останали близки и с него, и с Бренан.

— Основният въпрос за Стив — казва той — е защо понякога не успява да овладее инстинктивната си жестокост и склонността да наранява хората. Това се корени в изоставянето му като бебе. Истинският му проблем беше темата за изоставянето.

Джобс не е съгласен:

— Някои си мислят, че понеже съм бил изоставен, съм се старал специално да преуспея, за да накарам родителите си да съжаляват, че не са ме задържали. Това са глупости. Знанието, че съм осиновен, може да ме е направило по-независим, но никога не съм се чувствал изоставен. Винаги съм живял с убеждението, че съм нещо повече от останалите. Родителите ми ме караха да се чувствам специален.

Джобс винаги се наежва, когато някой спомене, че Пол и Клара са негови „осиновители“ или че не са „истинските“ му родители:

— Те бяха моите родители на 1000 процента!

От друга страна, по отношение на биологичните си родители е доста рязък:

— Те са само една яйцеклетка и една доза сперма. Не съм циничен, просто това е истината. Не са нищо повече от една генна банка.