Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (27)

Ново отроче

Apple II „изкарва“ фирмата от гаража на Джобс и я издига до нивото на цяла нова индустрия. Продажбите скачат рязко, от 2500 бройки през 1977 г. на 210 000 през 1981 г. Той обаче не е доволен. Apple II няма да остане вечно на върха, а и той съзнава, че колкото и голям да е приносът му за крайния вид на продукта, от захранването до кутията, компютърът винаги ще си остане творение на Возняк. Джобс изпитва необходимост да създаде своя машина. Нещо повече — иска да направи продукт, който, по неговите думи, ще остави следа във вселената.

Отначало се надява, че Apple III ще изиграе тази роля. Новият модел има повече памет, мониторът му побира 80 символа на ред вместо дотогавашните 40 и поддържа както главни, така и малки букви. Подтикнат от страстта си към индустриалния дизайн, Джобс определя само размера и формата на външната кутия и не позволява на никого да я променя, а цял екип от инженери постоянно добавят нови компоненти. В резултат се получават сгъчкани платки с лоши съединения, които често изключват. След излизането си на пазара през май 1980 г. Apple III се оказва пълен провал. Ранди Уигинтън, който е един от инженерите, описва ситуацията доста образно:

— Apple III беше като бебе, заченато по време на групова оргия, след която всички са се събудили с махмурлук и когато незаконното дете се появява на бял свят, всеки казва: „Не е мое.“

Джобс се дистанцира от Apple III и усилено търси начин да създаде нещо коренно различно. Отначало обмисля идеята за сензорния дисплей, но нещо го смущава. При една демонстрация на тази нова технология той закъснява, слуша известно време, после рязко прекъсва инженерите по средата на презентацията с грубото: „Мерси!“ Те го поглеждат объркано. „Да си тръгваме ли?“ — пита го един от тях. Той казва „да“ и упреква колегите си, че само му губят времето.

После „Епъл“ назначава двама инженери от „Хюлет-Пакард“ да проектират изцяло нов компютър. Името, което Джобс избира за тази машина, би стъписало дори най-претръпналия психиатър — „Лиса“. Да кръстиш машина на дъщеря си не е необичайно за инженер, но Лиса е детето, което Джобс изоставя и още не желае да приеме за свое.

— Може би го направи от чувство за вина — смята Андреа Кънингам, която работи в рекламната агенция на Реджис Маккена. — Трябваше да измислим съкращение, за да не излезе, че компютърът е кръстен на дъщеря му.

По метода на обратната връзка съчиняват „локално интегрирана системна архитектура“ и въпреки че звучи безсмислено, това става официално обяснение за името. В професионалните среди започват да го наричат: „Лиса — измислено тъпо съкращение“. Години по-късно, когато попитах Джобс, той призна лаконично:

— Очевидно е, че бе кръстен на дъщеря ми.

„Лиса“ е замислена като машина за 2000 долара с шестнайсетбитов микропроцесор вместо осембитовия на предишните модели. Без опита на Возняк, който продължава да работи тихо над Apple II, инженерите правят стандартен компютър с обикновен текстов дисплей, върху който мощният процесор не може да разгърне истинските си възможности. Джобс се ядосва, че машината е на път да стане прекалено скучна.

Появява се обаче един програмист, който вдъхва живот на проекта — Бил Аткинсън. Той следва неврология и има сериозен опит в употребата на ЛСД. Когато го канят да работи за „Епъл“, отказва. След като му изпращат и безплатен самолетен билет обаче, решава да се възползва и да чуе с какво ще се опитат да го привлекат.

— Ние създаваме бъдещето — казва му Джобс в края на тричасовата среща. — Представи си, че се носиш на гребена на вълната. Това е вълнуващо. Сега си представи, че се опитваш да догониш вълната, като пляскаш отзад — пълна скука. Ела при нас и остави своята следа във вселената.

Аткинсън го прави.

С рошава коса и провиснали мустаци, които не скриват въодушевлението му, той притежава част от находчивостта на Воз, комбинирана със страстта на Джобс към великолепните продукти. Първата му задача е да напише софтуер за проследяване на борсовото представяне на компанията, който автоматично набира телефонната сводка за „Дау Джоунс“, записва индекса и затваря.

— Трябваше да го направя бързо, защото в едно списание бяхме публикували реклама за Apple II, показваща как някакъв тип седи на масата в кухнята и зяпа компютърен монитор, пълен с графики на цени от фондовата борса, а жена му го гледа любовно. Такава програма обаче още не съществуваше, та аз трябваше да я напиша.

След това създава една версия на Pascal за Apple II. Отначало Джобс е против, защото смята, че BASIC е достатъчен за компютрите му, но казва на Аткинсън:

— След като си такъв ентусиаст, имаш шест дни да докажеш, че не съм прав.

Аткинсън му го доказва и спечелва уважението му.

Есента на 1979 г. „Епъл“ ражда три понита, които трябва да наследят товарния кон Apple II. Едното е злополучният Apple III. Другото е „Лиса“, която започва да разочарова Джобс. И някъде встрани от вниманието му се движи скромен експериментален проект за създаване на евтина машина под ръководството на един колоритен служител на име Джеф Раскин, бивш преподавател на Бил Аткинсън. Раскин има за цел да направи евтин „компютър за масите“, който да служи като домакински уред — завършен комплект от процесор, клавиатура, монитор и софтуер. И да има графичен интерфейс. Опитва се да събуди интереса на колегите си в „Епъл“ към един ултрамодерен изследователски център в Пало Алто, който разработва такива идеи.