Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (25)

Майк Скот

„Епъл“ вече е истинска компания с десетина служители, кредитна линия и изнервящи ежедневни обаждания от клиенти и доставчици. Дори се премества от гаража на Джобс в офис под наем на булевард „Стивънс Крийк“ в Купертино, на около километър и половина от бившата гимназия на Джобс и Возняк.

Джобс не демонстрира благородство при изпълнение на нарастващите си задължения. Той винаги е бил темпераментен и своенравен. В „Атари“ това поведение става причина да работи нощем, но в „Епъл“ е невъзможно.

— Държеше се все по-тиранично и критично — спомня си Марккула. — Казваше неща като: „Тази схема е пълен боклук.“

Особено грубо е държанието му към младите програмисти, назначени от Возняк — Ранди Уигинтън и Крис Еспиноза.

— Стив влизаше, поглеждаше набързо какво правя и казваше, че е пълен боклук, въпреки че нямаше представа какво е то и за какво служи — спомня си Уигинтън, който тогава току-що е завършил гимназия.

Остава и проблемът с хигиената. Джобс все още е убеден, напук на всички обективни факти, че вегетарианската диета отменя необходимостта да ползва дезодорант и да се къпе.

— Понякога буквално го изритвахме и му казвахме да не се връща, докато не си вземе душ — разказва Марккула. — На заседанията трябваше да гледаме мръсните му крака.

От време на време, за да се освободи от напрежението, той накисва краката си в тоалетната — практика, която обаче не облекчава напрежението на колегите му.

Марккула се старае да избягва противоречията, затова решава да назначи за президент на фирмата Майк Скот, който да държи Джобс под контрол. Скот и Марккула постъпват във „Феърчайлд“ в един и същи ден през 1967 г., имали са съседни кабинети и са родени на една дата, която всяка година празнуват заедно. На рождения им ден през февруари 1977 г., когато Скот навършва двайсет и две, Марккула го кани да стане президент на „Епъл“.

На документи изборът изглежда страшно подходящ. Скот управлява производствена линия в „Нешънъл Семикъндактър“ и освен че разбира от фирмено управление, има инженерно образование. В действителност обаче има някои трески за дялане. Той страда от затлъстяване, множество тикове и други здравословни проблеми и е толкова нервен, че ходи по коридорите със стиснати юмруци. Освен това обича да спори. В работата с Джобс това може да бъде както предимство, така и недостатък.

Возняк бързо харесва идеята да назначат Скот. Подобно на Марккула, Воз мрази да се занимава с конфликтите, породени от Джобс. Разбираемо, самият Джобс има по-противоречиви емоции.

— Бях на двайсет и две и знаех, че не съм готов да управлявам истинска фирма — казва той. — „Епъл“ обаче бе мое дете и не исках да го давам на никого.

Всяка загуба на част от властта е истинска агония. Бори се с дилемата през дългите обеди в „Хамбургери за големи момчета“ (любимият ресторант на Воз) и „Добра земя“ (любимият на Джобс). Накрая неохотно се съгласява.

Майк Скот — когото наричат „Скоти“, за да се отличава от Майк Марккула — има едно основно задължение: да контролира Джобс. Това обикновено се осъществява чрез предпочитания от Джобс начин за провеждане на срещи — разходката.

— Целта на първата ни разходка бе да му кажа, че трябва да се къпе по-често — спомня си Скот. — Той ми отговори, че в замяна трябва да прочета книгата за вегетарианската му диета и да сваля няколко килограма.

Скот не възприема диетата и не отслабва особено, а Джобс променя съвсем слабо хигиенните си навици.

— Стив категорично отказваше да се къпе повече от веднъж седмично и твърдеше, че докато се храни здравословно, това е достатъчно — казва Марккула.

Стремежът на Джобс винаги да налага волята си и презрението му към всяка външна власт се превръщат в проблем между него и човека, който е назначен да го контролира, особено след като осъзнава, че Скот е един от малкото му познати, които нито веднъж не са отстъпвали пред капризите му.

— Състезанието между мен и Стив бе кой от двамата е по-голям инат, а аз бях доста голям — споделя Скот. — За да се справиш с него, трябваше да му стъпиш на врата, а това определено не му се нравеше.

— Никога не съм крещял на някого повече, отколкото на Скоти — признава по-късно Джобс.

Едно от първите им спречквания е по въпроса за номерата на служебните карти. Скот дава номер 1 на Возняк, а на Джобс — номер 2. Както може да се очаква, Джобс иска да е номер едно.

— Отказах да му го дам, защото така още повече щеше да навири нос — обяснява Скот.

Джобс изпада в истерия, дори плаче със сълзи. Накрая измисля решение. Иска да му дадат карта с числото 0. Скот се съгласява, но само за картата, защото „Банк ъф Америка“ изисква номерата на служителите да са естествени числа. Така Джобс остава номер 2 във фирмената ведомост.

По-късно възниква друго противоречие, надминаващо обикновената сприхавост. Джей Елиът, който е назначен от Джобс след случайна среща в един ресторант, отбелязва една необикновена черта на работодателя си:

— Той е маниакален перфекционист, има фикс-идея всеки продукт да бъде безупречен.

Майк Скот, от друга страна, никога не допуска стремежът към съвършенство да надделее над целесъобразността. Дизайнът на кутията на Apple II е само един от множеството примери. Фирма „Пантон“, която „Епъл“ използва за избора на цветовете, предлага над хиляда нюанса на бежово.

— Стив не хареса нито един от тях — удивлява се Скот. — Той искаше да направят нов нюанс и тогава се наложи да го спра.

Когато идва време да изберат окончателния дизайн на кутията, Джобс умува дни наред върху въпроса колко точно да са заоблени ъглите.

— Изобщо не ме интересуваше колко ще са заоблени — разказва Скот. — Исках просто да се вземе някакво решение.

Друг предмет на спор са работните маси. Скот иска да са в стандартен сив цвят; Джобс настоява да са в снежнобяло, по поръчка. Накрая той и Скот се спречкват пред Марккула за това, кой от двамата има право да подписва търговски поръчки. Марккула подкрепя Скот. Освен това Джобс настоява да възприемат различна политика в отношението към клиентите. Иска Apple II да има едногодишна гаранция. Скот е втрещен — стандартната гаранция е деветдесет дни. Докато спорят, Джобс отново стига до сълзи. Излизат да се разходят на паркинга, за да се успокои, и този път Скот отстъпва.

Возняк започва да се ядосва на поведението на приятеля си:

— Стив се държеше прекалено остро с хората. Аз исках фирмата ни да бъде като едно семейство, в което всички се забавляваме и споделяме радостта от това, което правим.

От своя страна Джобс смята, че Возняк никога няма да порасне:

— Беше като малко дете. Създаде страхотна версия на BASIC, но от инат не написа алгоритъма за плаваща десетична запетая, от който се нуждаехме, и затова трябваше да се споразумеем с „Майкрософт“. Просто беше прекалено неориентиран.

Отначало личните конфликти се решават лесно, най-вече защото фирмата се развива много добре. Бен Роузън, анализаторът, чиито коментари формират общественото мнение в света на информационните технологии, става пламенен почитател на Apple II. Когато един независим програмист написва първата програма за счетоводство и лични финанси за персонални компютри, VisiCalc, за известно време тя работи само на Apple II, което превръща компютъра в полезна придобивка за фирмите и домакинствата. Компанията започва да привлича влиятелни нови инвеститори. Един от първите рискови капиталисти, Артър Рок, не се впечатлява много от Джобс.

— Изглеждаше, сякаш току-що се е върнал от посещение при оня негов гуру в Индия — спомня си Рок. — Пък и точно така миришеше.

След като вижда Apple II обаче, Рок инвестира във фирмата и се включва в управителния съвет.

В различни разновидности Apple II остава на пазара цели шестнайсет години и се продава в 6 милиона броя. Той допринася за развитието на компютърната индустрия повече от всяка друга машина. Возняк има главна заслуга за възхитителната централна платка и свързания с нея софтуер, които са едно от най-великите изобретения на века. Джобс обаче е този, който включва платките на Воз в цялостен, лесен за използване комплект, от захранването до елегантната кутия. Освен това той създава компанията, която се развива около машините на приятеля му.

— Воз създаде страхотна машина, но ако не беше Стив Джобс, тя още щеше да събира прах в специализираните магазини — казва Реджис Маккена.

Въпреки това мнозина смятат, че Apple II е изцяло творение на Возняк. Това подтиква Джобс да търси друго велико постижение, което да нарече свое собствено.