Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (21)

Всичко в един пакет

Докато обикаля залата на Панаира за персонални компютри, Джобс осъзнава, че Теръл от „Байт Шоп“ е бил прав. Персоналните компютри трябва да се предлагат като цялостен комплект. Решава, че следващият Apple трябва да има красива кутия и вградена клавиатура и да бъде цялостно комплектован, от захранването до софтуера.

— Реших, че трябва да създадем първия напълно завършен компютър — спомня си той. — Вече не се стремяхме да привлечем интереса на шепа ентусиасти, които обичат сами да сглобяват машините си и знаят откъде да си намерят трансформатори и клавиатури. На всеки един от тях се падаха хиляда други, които биха си купили компютър, готов за използване.

В хотелската стая през онзи Ден на труда през 1976 г. Возняк работи върху прототипа на новия модел, наречен по-късно Apple II, за който Джобс храни надежда, че ще ги издигне на следващото ниво. Изваждат прототипа само веднъж, посред нощ, за да го изпробват на цветния прожекционен екран в една от лекционните зали. По много находчив начин Возняк успява да накара микрочиповете да създават различни цветове и иска да види дали ще работят при онзи тип телевизия, който използва прожектор и кинематографски екран.

— Хрумна ми, че прожекторът може би използва друга цветна схема, която ще затормози моя цветен метод — разказва той. — Затова свързах Apple II и прожектора. Работеше идеално.

Возняк започва да натиска клавишите и на екрана отсреща се появяват цветни линии и фигури. Единственият външен човек, който вижда Apple II, е техникът на хотела. Той казва, че е видял всички машини, но би купил само тази.

Производството на цялостно комплектован Apple II изисква значителен капитал, затова решават да продадат правата на по-голяма компания. Джобс отива при Ал Олкърн и го моли да му даде възможност да представи компютъра на фирменото ръководство. Урежда си среща с президента на компанията Джо Кийнан, който е много по-консервативен от Олкърн и Бушнел.

— Стив дойде да му покаже компютъра си, но Джо не можеше да го търпи — спомня си Олкърн. — Не одобряваше хигиенните му навици.

Джобс отива бос и по едно време качва краката си на едно бюро.

— Не само няма да купя това нещо — изкрещява Кийнан, — а и настоявам веднага да си свалиш краката от бюрото ми!

Олкърн си помислил: „Това е. Пропиля шанса си.“

През септември Чък Педъл от компютърната компания „Комодор“ идва в дома на Джобс за мостра.

— Гаражът на Стив бе широко отворен и огрян от слънцето — спомня си Возняк. — Чък се появи с костюм и каубойска шапка.

Педъл страшно харесва Apple II и урежда представянето му пред висшето ръководство на „Комодор“ няколко седмици по-късно.

— Може да ни купите за няколкостотин хиляди долара — предлага им Джобс, когато влиза.

Возняк е потресен от това „абсурдно“ по думите му предложение, но Джобс настоява. Шефовете на „Комодор“ се обаждат след няколко дни да им кажат, че ще им излезе по-евтино да направят собствена машина. Джобс не е разочарован от това. Той е проверил „Комодор“ и смята, че шефовете са „скапаняци“. Возняк не съжалява за изгубените пари, но професионалната му гордост е силно наранена, когато девет месеца по-късно фирмата пуска компютъра „Комодор PET“.

— Стана ми малко кофти. От бързане бяха направили пълен боклук.

Флиртът с „Комодор“ изважда на повърхността един потенциален конфликт между Джобс и Возняк. Дали наистина са равнопоставени в приноса си за „Епъл“ и дали не трябва да се откажат? Джери Возняк, който възхвалява превъзходството на инженера над обикновения предприемач и търговец, смята, че повечето пари трябва да отиват при сина му. Веднъж лично поставя въпроса на Джобс.

— Ти не заслужаваш нито цент — заявява Возняк-старши. — Не си създал нищо.

Джобс се разплаква, което не е необичайно за него. Той не умее да сдържа емоциите си, нито тогава, нито по-късно. Казва на Стив Возняк, че е готов да се откаже от съдружието:

— Ако не делим по равно, по-добре вземи всичко.

Воз обаче много по-добре от баща си разбира взаимната полза за двамата. Ако не беше Джобс, той сигурно щеше да раздава платките си безплатно на събранията в клуб „Хоумбрю“. Джобс е този, който превръща новаторската му идея в успешен бизнес, точно както по-рано става със синята кутия. Воз се съгласява да останат равноправни партньори.

Това е мъдро решение. За да направят Apple II успешно начинание, ще им е нужно нещо повече от гениалната схема на Воз. Трябва да създадат изцяло завършен потребителски продукт и това е ролята на Джобс.

За начало той моли бившия им партньор Рон Уейн да направи кутия.

— Предположих, че нямат пари, затова измислих такава, която не изисква особена апаратура и може да се сглоби във всяка железария — разказва той.

Кутията се състои от плексигласов корпус, закрепен с метални лайсни, и плъзгащ се капак за клавиатурата.

На Джобс не му харесва. Той иска прост и елегантен дизайн, който да отличава Apple II от другите машини с техните недодялани сиви метални кутии. Докато обикаля отдела за домакински уреди в „Мейсиз“, вниманието му е привлечено от кухненските роботи „Куизинарт“. Решава, че иска такава модерна кутия от лека формована пластмаса. Веднъж в „Хоумбрю“ предлага 1500 долара на един местен консултант, Джери Манък, за да проектира такава кутия. Дизайнерът е подозрителен заради външния вид на Стив и иска парите предварително. Джобс отказва, но Манък все пак приема поръчката.

След няколко седмици му показва просто устроена кутия от формована пластмаса, спретната и с привлекателен външен вид. Джобс е възхитен.

Следващата стъпка е захранването. Цифровите маниаци като Возняк не обръщат голямо внимание на нещо толкова аналогово и банално, но Джобс решава, че това е основен компонент. Стремежът му е най-вече — както и по-късно — да осигури захранване, при което няма нужда от вентилатор. Вентилаторите в един компютър противоречат на дзен — прекалено разсейват. Джобс отива в „Атари“ да се посъветва с Олкърн, който разбира от старомодно електроинженерство.

— Ал ме насочи към един истински гений в това отношение — спомня си Джобс. — Род Холт бе страстен пушач и комунист, беше преживял няколко брака и разбираше от абсолютно всичко.

Също като Манък и всеки друг, който се среща с Джобс, Холт го поглежда скептично. „Не взимам евтино“ — предупреждава. Джобс съзнава, че си струва, и му казва, че парите не са проблем.

— Просто ме подмами да работя за него — споделя Холт, който в крайна сметка постъпва в „Епъл“ като редовен служител.

Вместо конвенционалното линейно електрозахранване Холт избира такова, каквото се използва при осцилоскопите. Токът се включва и изключва не шейсет, а хиляди пъти в секунда; така задържа напрежението за много по-кратко време и отделя по-малко топлина.

— Това превключващо захранване беше толкова революционно, колкото самата платка на Apple II — обяснява по-късно Джобс. — Малко хора признават тази заслуга на Род, а би трябвало. Всеки съвременен компютър използва превключващо захранване и всички са възприели идеята на Род.

При целия талант на Возняк, той не би могъл да направи такова нещо. „Имах само бегла представа какво е превключващо захранване“ — признава той.

Навремето бащата на Джобс го е научил, че стремежът към съвършенство означава да изпипваш дори онези части, които не се виждат. Стив прилага тази философия към платката на Apple II. Той отхвърля първоначалния дизайн, защото линиите му не са достатъчно прави.

Тази страст към съвършенството го тласка към прекаления стремеж да налага мнението си. Повечето хакери и електролюбители обичат да настройват, преправят и свързват различни неща в компютрите си. За Джобс това крие опасност да се превърне в един безконечен потребителски експеримент. Возняк, който е хакер по душа, не е съгласен. Той настоява да направи Apple II с осем слота, за да могат потребителите да включват в тях по-малки платки и периферни устройства. Джобс иска да има само два изхода — за принтер и за модем.

— Обикновено съм доста отстъпчив — спомня си Возняк, — но този път се възпротивих. Казах му: „Ако това искаш, иди си вземи друг компютър.“ Знаех, че хората като мен ще искат да добавят разни неща към компютрите си.

Този път Воз постига своето, но скоро влиянието му отслабва.

— Тогава бях в позиция да се наложа. По-късно обаче това се промени.