Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (20)

Гаражният екип

Къщата на Джобс в Лос Алтос се превръща в цех за сглобяване на петдесетте платки за Apple I, които трябва да бъдат доставени в „Байт Шоп“ след трийсет дни, когато изтича срокът за плащане на частите. За целта се включва всяка свободна работна ръка: Джобс и Возняк, Даниел Котке и бившата му приятелка Елизабет Холмс (която междувременно е напуснала сектата), бременната сестра на Джобс, Пати. Опразват стаята й и заедно с кухненската маса и гаража я реквизират за работно пространство. Елизабет, която е ходила на курс по бижутерство, е натоварена със задачата да запоява чиповете.

— Повечето сглобявах добре, но чат-пат някой заставаше накриво — спомня си тя.

Джобс не остава доволен. „Нямаме излишни чипове за хвърляне“ — сопва се съвсем оправдано той. Елизабет е разжалвана и поема счетоводството и документацията, а Джобс започва сам да запоява чиповете. След като свършат някоя платка, я дават на Возняк.

— Свързвах всяка платка с телевизор и клавиатура, за да я пробвам. Ако работеше, слагах я в кутия. Ако не, оглеждах да видя кой чип не е прилегнал добре — разказва той.

Пол Джобс прекратява временно ремонта на използвани коли, за да може екипът на „Епъл“ да използва гаража. Той изважда една стара дълга работна маса, закачва схема на компютъра върху новата гипсокартонена стена, която е направил, и слага етикети на чекмеджетата с различните части. Освен това монтира нагревателни лампи, за да могат компютърните платки да се тестват денонощно при висока температура. Когато атмосферата между работниците се нажежи, което не е рядкост в присъствието на Стив, Пол тушира напрежението с характерното си спокойствие. „Какъв е проблемът? — вметва той. — Днес май си станал със задника нагоре.“ В замяна от време на време иска да му освободят телевизора, за да види края на някой мач. По време на тези прекъсвания Джобс и Котке излизат и свирят на китара на моравата.

Клара Джобс с удоволствие отстъпва част от къщата си за купчините електроника и гостите, но се притеснява от все по-странните диети на сина си.

— Завърташе неодобрително очи, когато научеше за поредната му прищявка — спомня си Елизабет. — Искаше синът й да бъде здрав, а той все я тормозеше с безумни твърдения от рода: „Аз съм строг вегетарианец и ще ям само зелени листа, брани от девици при пълнолуние.“

След като Возняк одобрява десетина от готовите платки, Джобс ги закарва в „Байт Шоп“. Теръл е малко разколебан. Компютрите нямат кабел, кутия, монитор и клавиатура. Той е очаквал нещо в по-завършен вид. Джобс го поглежда заплашително и търговецът се съгласява да приеме поръчката и да плати.

След трийсет дни „Епъл“ вече е почти на печалба.

— Платките излязоха по-евтино, отколкото очаквахме, защото получих добра оферта за частите — разказва Джобс. — Така с парите от петдесетте, които продадохме на „Байт Шоп“, успяхме да вземем части за още сто.

Успяват да припечелят допълнително, като продават останалите петдесет на приятели и съмишленици от „Хоумбрю“.

Елизабет Холмс е назначена официално за счетоводител за по 4 долара на час. Тя идва веднъж седмично от Сан Франциско и слага ред в отчетите на Джобс. Рон Уейн прави фирмената емблема в натруфения викториански илюстрационен стил, изобразяваща Нютон под едно ябълково дърво, а отдолу изписва един цитат от поета Уърдсуърт: „Самотен ум, завинаги скитащ в непознати морета.“ Странно мото, може би адекватно описание на душевността на Уейн, но не много подходящо за компютъра на „Епъл“. Вероятно би било по-добре да използва друг стих на Уърдсуърт, посветен на Френската революция: „Блаженство бе да бъдеш жив в онази утрин; да бъдеш млад, бе истинският рай!“ По-късно Возняк възкликва:

— Чувствах, че участваме в най-великата революция на всички времена. И бях страшно щастлив.

Воз вече планира следваща версия на машината, затова наричат настоящия модел Apple I. От време на време с Джобс обикалят по „Камино Реал“, за да го рекламират. Освен петдесетте бройки, които продават на „Байт Шоп“, и още толкова на приятели, правят сто за други магазини. Нищо чудно, че двамата влизат в разногласия: Возняк иска да продават компютрите почти на производствената им цена, но Джобс се стреми към по-сериозна печалба. Джобс се налага. Избира цена на дребно, около три пъти по-висока от производствената, и с 33% над 500-те долара на едро, които получават от „Байт Шоп“ и другите магазини. В резултат се получават 666.66 долара.

— Винаги съм харесвал повтарящите се цифри — споделя Возняк. — Автоматичният номер за вицове по телефона беше 255-66-66.

Никой от двамата не знае, че в книгата „Откровение“ от Библията 666 е „числото на звяра“, но скоро получават оплаквания, особено след като числото става централна тема на хитовия филм „Поличбата“, пуснат същата година. (През 2010 г. един от първите компютри Apple I бе продаден на търг от „Кристис“ за 213 000 долара.)

Първата статия, посветена на новата машина, излиза в юлския брой на „Интерфейс“ през 1976 г. — едно вече несъществуващо списание за любители. Джобс и приятелите му още правят компютрите ръчно в къщата на родителите му, но в статията той е представен като директор на маркетинговия отдел и „бивш частен консултант в «Атари»“. Така „Епъл“ все повече заприличва на истинска компания. „Стив поддържа контакти с много компютърни клубове, за да следи развитието на тази прохождаща индустрия“ — съобщава списанието и го цитира: „Ако познаваме нуждите, желанията и стремежите им, ще можем да им осигурим точно каквото искат.“

По това време вече имат и други конкуренти освен „Атари“ — най-сериозните продукти са IMSAI 8080 и SOL-20 на „Просесър Текнолъджи Корпорейшън“. Вторият е конструиран от Лий Фелсенщайн и Гордън Френч от компютърния клуб „Хоумбрю“. Всички те получават възможност да покажат изобретенията си в Деня на труда през 1976 г. на първия Панаир за персонални компютри в един западнал хотел на улица с изгнили дървени тротоари в Атлантик Сити, щата Ню Джърси. Джобс и Возняк отиват със самолет до Филаделфия, като грижливо крепят в скутовете си своя Apple I в една кутия за пури, а в друга — прототипа, върху който работи Воз. На реда зад тях пътува Фелсенщайн, който поглежда Apple I и го обявява за „нищо особено“. Возняк е притеснен от разговора, който се води отзад: „Говореха си на делови жаргон. Използваха важно звучащи съкращения, които не бяхме чували.“

Возняк прекарва повечето време в хотелската стая, където работи над новия прототип. Твърде много се срамува да стои до талашитената маса, която „Епъл“ получава — в дъното на изложбената зала. Даниел Котке е дошъл с влак от Манхатън, където учи в Колумбийския университет, и стои до масата, докато Джобс обикаля залата да шпионира конкуренцията. Това, което вижда, не го впечатлява. Сигурен е, че Возняк е най-добрият компютърен инженер и Apple I (още повече следващият модел) далеч надминава по функционалност конкурентните продукти. SOL-20 обаче изглежда по-добре. Снабден е с лъскава метална кутия, клавиатура, захранване и кабели. Прилича на сериозен, професионално изработен продукт. От друга страна, Apple I има същия нескопосан вид като създателите си.