Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (17)

„Виждам Бог в машините“

Даниел Котке и Джобс с Apple I на Панаира за персонални компютри в Атлантик Сити, 1976 г.

През 60-те години в Сан Франциско и долината Санта Клара се събират различни културни течения. Едното е електронната революция, която започва с бума на военната промишленост и скоро повлича фирмите за електроника, производителите на микрочипове, дизайнерите на видеоигри и компютърните компании. Заражда се и хакерската субкултура — всякакви жичкаджии, хакери, киберотрепки, аматьори и обикновени компютърни маниаци. В нея влизат инженери, които не се вписват в калъпа на „Хюлет-Пакард“, и техните деца, които не са настроени на вълната на едрите предприемачи. Има псевдонаучни групи, изследващи влиянието на ЛСД; в такива участват Дъг Енгелбарт от Изследователския център за растеж в Пало Алто, който по-късно помага при разработването на компютърната мишка и графичните интерфейси, и Кен Кеси, който възпява наркотиците в светлинно-музикални спектакли с един любителски състав. Бурно се развива и хипарското движение, произлязло от бийт поколението в района на Сан Франциско, и Движението за свободно слово в „Бъркли“. Върху всичко това се наслагват различни движения за самоусъвършенстване и духовно просветление: дзен и хиндуизъм, медитация и йога, първичен писък и лишаване от сън, независими институти и алтернативна психология.

Олицетворение на това сливане между алтернативна култура и процесорна мощ, просветление и технология, е Стив Джобс, който медитира сутрин, ходи на лекции по физика в „Станфорд“, работи нощна смяна в „Атари“ и мечтае да започне собствен бизнес.

— На това място просто се случваше нещо — каза ми той, обърнал поглед към миналото. — Най-хубавата музика дойде оттук — „Грейтфул Дед“, „Джеферсън Еърплейн“, Джоан Бейз, Джанис Джоплин; тук бяха създадени интегралната схема и неща като каталога „Цяла Земя“ (Whole Earth Catalog).

Първоначално инженерите и хипитата не се разбират добре. Много от противниците на конвенционалната култура смятат компютъра за зловещо изобретение от романите на Оруел, тайно средство на Пентагона и държавната власт. В „Мита за машината“ историкът Люис Мъмфорд предупреждава, че компютрите убиват свободата и унищожават „ценностите на живота“. Едно от изискванията за работа с перфокарти през онзи период — „Не огъвай, не мачкай, не късай“ — се превръща в подигравателен девиз на пацифистите с леви убеждения.

В началото на 70-те настъпва важна промяна. „Компютрите вече не бяха презряно средство за бюрократичен контрол, а се превърнаха в символ на личностното изразяване и освобождение“ — пише Джон Маркоф в книгата си „Какво каза мишката“ — едно изследване на сливането между алтернативна култура и компютърна индустрия. Киберделичното сливане (на страстта към компютрите и на тази към наркотиците) получава официално признание, когато Тимъти Лиъри заявява, че персоналните компютри са се превърнали в новото ЛСД, а няколко години след това перифразира знаменития си призив във „Включи, стартирай, зареди“.

Музикантът Боно, който по-късно се сприятелява с Джобс, често дискутира с него защо привържениците на рокаджийско-наркоманско-бунтарската субкултура от района на Сан Франциско в крайна сметка спомагат за създаването на персоналните компютри.

— Хората, които измислиха двайсет и първи век, бяха пушещи марихуана, обути в сандали хипита от Западния бряг като Стив, защото имаха различен мироглед — смята той. — Строгата йерархия по Източното крайбрежие, в Англия, Германия и Япония не насърчава различното мислене. 60-те години създадоха анархисткото мислене, което роди един все още несъществуващ свят.

Един от хората, които насърчават сближаването между представителите на алтернативната култура и хакерите, е Стюард Бранд. Мечтател с раздърпан външен вид, който десетилетия наред измисля забавления и нестандартни неща, той участва и в едно от изследванията на ЛСД в началото на 60-те в Пало Алто. Заедно със съмишленика си Кен Кеси организират посветения на дрогата фестивал „Трипс“, участват в началната сцена на Electric Kool-Aid Acid Test на Том Улф и помагат на Дъг Енгелбарт в звуково-светлинните спектакли за представяне на една нова технология, наречена „Демо на демотата“.

— Повечето представители на нашето поколение мразеха компютрите, защото те олицетворяваха централизираната власт — отбелязва по-късно Бранд. — Една малка прослойка обаче, която по-късно се нарече „хакери“, прие компютрите и се зае да ги трансформира в средство за освобождаване. Това се оказа царският път към бъдещето.

Бранд е собственик на пътуващия магазин „Цяла земя“ — камион, с който обикаля страната и продава полезни инструменти и образователни материали. През 1968 г. решава да разшири дейността си, като прави каталога „Цяла земя“ (Whole Earth Catalog). На първата му корица отпечатва известната снимка на Земята от космоса, а подзаглавието гласи: „Достъп до инструментите“. Философията зад това начинание е, че техниката може да служи на човека. На първата страница на първото издание Бранд пише: „Днес се развива нов свят на съкровена, лична мощ — мощта на отделния човек да се образова сам, сам да търси вдъхновение, сам да оформя средата си и да споделя преживяванията си с онзи, който се интересува от тях. Инструментите, подпомагащи този процес, можете да намерите в каталог «Цяла земя»“. Бъкминстър Фълър го допълва със стихотворение, започващо така: „Виждам Бог в инструментите и механизмите, които работят надеждно.“

Джобс става почитател на каталог „Цяла земя“. Особено му харесва последният брой, излязъл през 1971 г., когато той още е гимназист.

— На задната корица на последния брой — спомня си той — имаше снимка на някакъв селски път на разсъмване, едно от онези шосета, на които можеш да се озовеш, ако пътуваш на стоп. Отдолу пишеше: „Останете гладни. Останете си глупаци.“

Бранд смята Джобс за едно от най-пълните олицетворения на културната смесица, популяризирана от каталога:

— Стив е точно на пресечната точка на алтернативната култура и информационните технологии. Той бе привърженик на убеждението, че инструментите трябва да служат на човека.

Каталогът на Бранд излиза със съдействието на института „Портола“ — фондация, посветена на зараждащото се компютърно обучение. Освен това тя подпомага създаването на „Пийпълс Къмпютър Къмпани“, което в действителност не е компания, а информационен бюлетин и организация с девиз „Компютрите работят за хората“. В сряда вечер организират благотворителни угощения и двама от редовните им посетители, Гордън Френч и Фред Мор, решават да основат официален клуб, където членовете да обменят новини за персоналните електронни устройства.

Голямо въодушевление настъпва с появата на януарския брой за 1975 г. на „Попюлар Меканикс“, на чиято корица е представен първият компютърен комплект „Алтеър“. Конструкторът не е нещо особено — просто купчина части за 495 долара, които се запояват върху платка. Готовото устройство няма много функции, но за любителите и хакерите то е предвестник на една нова ера. Бил Гейтс и Пол Алън прочитат списанието и започват работа върху една версия на BASIC (лесен за използване програмен език) за „Алтеър“. Комплектът привлича вниманието и на Джобс и Возняк. Когато е доставен в „Пийпълс Къмпютър Къмпани“, конструкторът „Алтеър“ е избран за основна тема на първото събрание на клуба, организирано от Френч и Мор.