Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (16)

Завръщането

Един ден в началото на 1975 г. Рон Уейн нахълтва в кабинета на Ал Олкърн в „Атари“ и възкликва:

— Стиви се върна!

— Леле! Доведи го веднага.

Джобс влиза бос, по шафранено расо, с една бройка от „Бъди тук и сега“, която връчва на Олкърн и настоява да я прочете. След това пита дали може да се върне на работа.

— Приличаше на някакъв кришнар, но много се зарадвах, като го видях — спомня си Олкърн. — Казах му: „Разбира се!“

Отново в името на фирмения мир Джобс работи главно нощем. Возняк, който живее наблизо и работи в „Хюлет-Пакард“, често се отбива след вечеря да си приказват и да играят видеоигри. В залата за боулинг в Сънивейл той направо се пристрастява към „Понг“, затова сглобява собствена конзола, която свързва с телевизора вкъщи.

Един ден към края на лятото на 1975 г. Нолан Бушнел напук на всеобщото мнение, че игрите с жонглиране са си изпели песента, решава да направи вариант на „Понг“ за един човек; вместо да се съревновава със съперник, играчът изстрелва топчето срещу стена, от която при всеки удар пада по една тухличка. Бушнел извиква Джобс в кабинета си, скицира идеята на една черна дъска и му дава задачата да я реализира. Обещава премия за всеки микрочип по-малко от петдесетте, които той е използвал. Бушнел знае, че Джобс не е голям инженер, но правилно предвижда, че ще извика на помощ Возняк, който постоянно се мотае наоколо.

— С един куршум два заека — спомня си Бушнел. — Воз беше по-добър инженер.

Когато Джобс го моли за помощ и му предлага да си разделят хонорара, Возняк страшно се въодушевява:

— Това бе най-прекрасното предложение в живота ми — да конструирам игра.

Джобс му казва, че трябва да стане за четири дни с възможно най-малко чипове. Онова, което скрива от приятеля си, е, че срокът е определен лично от него, защото бърза да отиде във фермата на Фридман за брането на ябълките. Освен това не му казва, че има бонус за всеки чип по-малко.

— Конструирането на такава игра би отнела на повечето инженери няколко месеца — разказва Возняк. — Не бях уверен, че ще се справя, но Стив ме накара да повярвам, че ще успея.

И така, Воз работи четири денонощия без почивка и успява. През деня в „Хюлет-Пакард“ чертае схемата на хартия. После, след като хапва набързо, тича в „Атари“ и се труди там цяла нощ. Докато Возняк измисля схемата, Джобс седи на една маса до него и фиксира чиповете върху една макетна платка.

— Докато Стив се мъчеше с платката, аз играех любимата си игра, автомобилното рали „Гран трек 10“ — признава Возняк.

Изненадващо, двамата свършват работата за четири дни и Возняк използва само четирийсет и пет микрочипа. Свидетелствата са противоречиви, но според повечето Джобс дава на Возняк само половината от основния хонорар, но не и премията, която Бушнел му изплаща за икономисването на пет чипа. Едва десет години по-късно (когато му показват описание на случката в една книга за историята на „Атари“) Возняк научава, че приятелят му е получил бонус.

— Стив сигурно е имал нужда от пари и затова не ми е казал истината — коментира по-късно той. Когато говори за това сега, често спира и признава, че се чувства обиден. — Иска ми се да беше честен с мен. Знаеше, че ако ми каже, че има нужда от пари, щях му ги отстъпя. Нали бяхме приятели. Приятелите си помагат.

За Возняк това показва фундаменталната разлика между характерите им:

— Винаги съм държал на етиката и все още не разбирам защо ми каза, че ще му платят една сума, а е взел друга. Но нали знаете, хора — всякакви.

Когато научава, че разказът за случката е публикуван, Джобс се обажда на Возняк и отрича.

— Каза ми, че не си спомня да е правил такова нещо, а ако го е направил, със сигурност щял да запомни — обясни ми Возняк.

Когато попитах Джобс, той помълча и отговори колебливо:

— Не знам откъде се появиха тези обвинения. Дадох му половината от парите, които получих. Винаги съм бил честен с Воз. Тъй де, той на практика спря да работи през 1978 г. Оттогава не е свършил работа и за два цента. Въпреки това получи точно толкова акции от „Епъл“, колкото и аз.

Възможно ли е спомените да са се размили и Джобс всъщност да не е ощетил Возняк?

— Възможно е да съм се объркал — призна Возняк, но след кратък размисъл се поправи: — Не. Спомням си много добре. Беше чек за 360 долара.

Нолан Бушнел и Ал Олкърн потвърждават версията му.

— Спомням си, че говорих за премията с Воз и той много се разстрои — каза ми Бушнел. — Казах му: да, имаше бонус за всеки спестен чип. Той поклати глава и изцъка с език.

Каквато и да е истината, Возняк не смята, че си струва да се занимаваме с това. Джобс бил сложен характер и манипулаторските умения били просто една от неприятните черти, които допринасяли за успеха му. Возняк никога не би се държал по такъв начин, но пък той никога не би могъл да създаде „Епъл“.

— Предпочитам да не го обсъждам — каза ми той, когато се опитах да го притисна. — Не е нещо, по което трябва да оценяваме Стив.

Опитът в „Атари“ оформя подхода на Джобс към бизнеса и компютърния дизайн. Той оценява предимствата на лесните за използване игри от типа „пусни 25 цента, избягвай клингонците“.

— Тази простота страшно го впечатли и го накара да обръща огромно внимание на продукта — казва Рон Уейн.

Освен това Джобс възприема характерната за Бушнел тактика „всичко или нищо“.

— Нолан не приемаше „не“ за отговор и за Стив именно това бе начинът да се прави бизнес — казва Олкърн. — Нолан никога не се държеше грубо като Стив, но имаше същото решително поведение. Понякога ме караше да треперя, но дявол да го вземе! — правеше така, че нещата да станат. В това отношение Нолан бе учител на Джобс.

Бушнел споделя това мнение:

— Във всеки бизнесмен има нещо, което не мога да определя, но го забелязах у Стив. Той се интересуваше не само от инженерната част, а и от търговската. Научих го, че ако се държиш, сякаш можеш да направиш нещо, то непременно ще стане. Казах му да се държи все едно напълно владее положението, защото тогава и хората ще повярват, че е така.