Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (15)

Търсенето

Интересът на Джобс към източните духовни учения, индуизма, дзен будизма и търсенето на просветление не е просто временно увлечение на едно деветнайсетгодишно момче. През целия си живот той се стреми да следва много от основните схващания на източните религии, като наблягането върху основаната върху опита праджня — мъдрост или емпирично знание, което се постига интуитивно чрез концентрация на съзнанието. Години по-късно, когато седяхме в двора на къщата му в Пало Алто, Джобс сподели с мен за трайното влияние, което е оказало върху него пътуването до Индия:

Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща — тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика.

Оттогава животът ми е под силното влияние на дзен. По едно време си мислех да отида в Япония и да опитам да вляза в манастира „Ейхей-джи“, но духовният ми наставник ме посъветва да остана тук. Каза, че там няма нищо, което да го няма тук, и беше прав. Убедих се в истинността на тази будистка поговорка, че ако си готов да обиколиш света, за да търсиш учител, той сам ще дойде на прага ти.

Джобс наистина намира учител в своя квартал. Шунрю Сузуки, който е автор на „Дзен разум за начинаещи“ и води будистки център в Сан Франциско, идва в Лос Алтос всяка сряда вечер, за да чете лекции и да медитира с малка група последователи. След известно време той възлага на помощника си Кобун Чино Отогава да отвори целодневен център там. Джобс става негов верен последовател заедно с приятелката си Крисан Бренан, Даниел Котке и Елизабет Холмс. Освен това започва да ходи на медитации в дзен центъра „Тасаджара“ — манастир в околностите на Кармъл, където Кобун също проповядва.

Котке намира Кобун за забавен:

— Английският му беше ужасен. Стилът му бе нещо като хайку, с поетични, цветисти фрази. Ние сядахме и го слушахме, но през половината време нямахме представа за какво приказва. Цялата работа приличаше на фарс.

Елизабет е била по-прилежна:

— Когато ходехме на медитация при Кобун, сядахме на възглавнички, а той се настаняваше на подиума. Учехме се да се абстрахираме от външните дразнители. Беше като магия. Една вечер медитирахме, докато валеше, и Кобун ни научи как да използваме външните звуци, за да се фокусираме върху медитацията.

Джобс бил най-старателен от всички.

— Ставаше много сериозен и надут, направо непоносим — спомня си Котке.

Джобс започва да се среща с Кобун почти ежедневно и на всеки няколко месеца двамата отиват някъде да медитират заедно.

— Стараех се да прекарвам колкото можех повече време с него — разказва Джобс. — Съпругата му беше медицинска сестра в „Станфорд“ и имаха две деца. Тя работеше нощна смяна, затова ходех у тях вечер. Прибираше се около полунощ и тихо ме отпращаше.

Понякога обсъждат дали Джобс трябва да се отдаде изцяло на духовно търсене, но Кобун го съветва да не го прави. Той уверява младежа, че може да развива духовността си и докато работи. Познанството им остава трайно и задълбочено; седемнайсет години по-късно Кобун ръководи сватбената церемония на Джобс.

В натрапчивото търсене на себе си Джобс се подлага на първичната терапия, наскоро разработена и рекламирана от психотерапевта Артър Янов. Методът почива върху теорията на Фройд, че психичните проблеми се дължат на потискани травми от детството; Янов твърди, че проблемите могат да се преодолеят, ако човекът отново преживее тези първични моменти, изживявайки цялостно болката — понякога с писъци. На Джобс това му се струва за предпочитане пред стандартната психоанализа, защото включва интуитивни чувства и емоционални действия, а не разумен анализ.

— Не се налагаше да мислиш — споделя той. — Просто трябваше да действаш: затваряш очи, затаяваш дъх, гмуркаш се и изплуваш от другата страна по-проницателен от преди.

Група съмишленици на Янов основават така наречения Орегонски център на чувствата в един стар хотел в Юджийн. Центърът се ръководи от бившия гуру на Джобс — Робърт Фридланд, чиято комуна „Всички сме едно“ е наблизо. В края на 1974 г. Джобс се записва на дванайсетседмична терапия срещу 1000 долара.

— Двамата със Стив бяхме в период на лично израстване, затова исках да отида с него, но нямах пари — разказва Котке.

Джобс доверява на няколко близки приятели, че е бил подтикнат от болката, че е бил даден за осиновяване и не познавал биологичните си родители.

— Стив силно копнееше да разбере кои са биологичните му родители, за да опознае по-добре себе си — разказва Фридланд.

От осиновителите си Джобс знае, че родителите му са завършили университет и че баща му вероятно е сириец. Дори обмисля да наеме частен детектив, но после се отказва, поне за момента.

— Не исках да нараня родителите си — обяснява той, имайки предвид Пол и Клара Джобс.

— Не можеше да се примири с факта, че е бил изоставен — казва Елизабет Холмс. — Смяташе, че в емоционален план трябва да преодолее този проблем.

Джобс лично й признал: „Това много ме притеснява. Трябва да се фокусирам върху него.“ Още по-откровен бил пред Грег Калхун.

— Терзаеше се много за това, че е осиновен, и често говореше с мен за това — спомня си Калхун. — Чрез така наречения „първичен писък“ и безслузните си диети се опитваше да се прочисти, да проникне по-дълбоко в гнева си. Сподели ми, че е много ядосан задето биологичните му родители са се отказали от него.

Джон Ленън преминава през същата първична терапия през 1970 г. и през декември същата година прави песента „Майка“ с „Пластик Оно Бенд“

В нея изразява чувствата си към бащата, който го е изоставил, и майка му, убита в тийнейджърските му години. Припевът съдържа призива: „Мамо, не си отивай. Татко, върни се.“ Джобс често слуша песента.

По-късно той признава, че терапията на Янов не била много ефективна:

— Предлагаше готов, фиксиран отговор, който се оказа твърде опростенчески. Стана ми ясно, че няма да получа някакво велико прозрение.

Елизабет обаче смята, че сеансите са го направили по-уверен:

— Терапията го промени. Беше все така сприхав, но за известно време излъчваше спокойствие. Доби повече увереност и чувството, че не си е на мястото, намаля.

Джобс усеща, че може да предаде тази своя увереност на околните и да ги кара да правят неща, които са смятали за невъзможни. Елизабет скъсва с Котке и се присъединява към една секта в Сан Франциско, която изисква от последователите си да прекъснат контакт с всичките си досегашни приятели. Джобс обаче не приема това условие. Един ден нахълтва в култовата сграда на сектата и заявява, че отива в ябълковата градина на Фридланд и Елизабет трябва да дойде с него. Още по-безочливо изтъква, че тя ще кара през част от пътуването (въпреки че дори не знае как се използва скоростният лост).

— Когато излязохме на празен участък, Стив ме накара да седна зад волана и да натисна педала, докато вдигнахме деветдесет — спомня си тя. — Пусна „Кръв върху релсите“ на Дилън, сложи глава в скута ми и заспа. Държеше се, сякаш е в състояние да направи всичко и следователно и аз мога. Повери живота си в ръцете ми. Така ме накара да извърша нещо, на което не знаех, че съм способна.

Това е добрата страна на онова, което става известно като неговото „изкривяване на реалността“.

— Ако му се довериш, можеш да постигнеш всякакви неща — казва Елизабет. — Ако е решил, че нещо трябва да стане, той прави така, че да стане.