Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (146)

Обама

При едно пътуване до Вашингтон през есента на 2010 г. Лорийн се среща с приятели в Белия дом и научава, че през октомври президентът ще посети Силициевата долина. Тя предлага на Обама да се срещне с мъжа й. Помощниците на президента харесват идеята, тъй като тя е в съгласие с новата му политика за насърчаване на конкуренцията. Освен това близкият приятел на Джобс, инвеститорът Джон Дуър, е изложил пред Президентския съвет за икономическо възстановяване възгледите на Стив за причините САЩ да губят водещата си роля в света. Той също предлага на Обама да се срещне с Джобс. Така в графика на президента е включена половинчасова среща на летището в Сан Франциско.

Има един проблем: когато Лорийн казва на съпруга си, той заявява, че не иска. Ядосан е, че е уредила това зад гърба му.

— Няма да ходя на фиктивна среща само за да може той да се отчете, че е говорил с представители на едрия бизнес.

Лорийн казва, че президентът бил „адски навит“ да се срещнат. Джобс отговаря, че ако е така, Обама трябва лично да му се обади и да поиска среща. Споровете продължават пет дни. Лорийн се обажда на Рийд в „Станфорд“ да си дойде вкъщи за вечеря и да се опита да убеди баща си. Накрая Джобс отстъпва.

Срещата продължава четирийсет и пет минути. Джобс не се сдържа и още в началото казва на Обама:

— Май няма да повторите мандата.

Според Джобс, за да бъде Обама преизбран, управлението трябва да е по-благосклонно към бизнеса. Той описва колко лесно е построил завод в Китай и отбелязва, че в наши дни това е почти невъзможно в Америка, главно заради регулациите и безсмислените разходи.

Джобс атакува и американската образователна система, която била безнадеждно остаряла и осакатена от синдикалното законодателство. Докато не се разтурел учителският профсъюз, нямало почти никаква надежда за образователна реформа. Преподавателите трябвало да се третират като интелигенти, а не като прости работници. Редно било директорите да ги назначават и уволняват въз основа на уменията им. Училищата трябвало да работят до 18:00 ч. единайсет месеца годишно. Абсурдно е, добавя той, в американските класни стаи учителят все още да стои на дъската и да използва учебници. Всички учебни материали и изпити трябвало да бъдат в цифрова форма и интерактивни, пригодени за всеки ученик поотделно и даващи резултати в реално време.

Джобс предлага да формира група от шест-седем бизнесмени, които да обяснят истинските иновационни предизвикателства пред Америка, и президентът се съгласява. Стив прави списък на хора, които да отидат във Вашингтон през декември. За съжаление Валери Джарет и други президентски съветници добавят още имена и списъкът нараства до двайсет души. Джобс изпраща на Джарет имейл, в който казва, че списъкът е твърде дълъг и затова той не смята да участва. По това време здравословните му проблеми се задълбочават и така или иначе не може да се яви на срещата.

През февруари 2011 г. Дуър планира скромна вечеря в чест на Обама в дома си в Силициевата долина. Той, Джобс и съпругите им отиват на вечеря в „Евиа“ — гръцка таверна в Пало Алто — за да направят списъка на гостите. Сред десетината поканени компютърни магнати са Ерик Шмит от „Гугъл“, Каръл Барц от „Яху“, Марк Зукърбърг от „Фейсбук“, Джон Чеймбърс от „Сиско“, Лари Елисън от „Оракъл“, Арт Левинсън от „Дженентек“ и Рийд Хейстингс от „Нетфликс“. Джобс обръща внимание на различни подробности около вечерята, включително и на храната. След като прочита примерното меню, изпратено му от Дуър, заявява, че някои от ястията — скариди, риба треска, салата с леща — са твърде префърцунени „и не ти отиват, Джон“. Особено категорично се противопоставя на десерта — торта с крем и шоколадови трюфели. Организаторите от Белия дом обаче надделяват, като казват на доставчика, че президентът много обича торта. Поради загубата на тегло Джобс лесно го втриса, затова Дуър пуска отоплението толкова силно, че Зукърбърг обилно се поти.

Седнал до президента, Джобс дава начало на разговорите, като заявява:

— Независимо от политическите ни убеждения искам да знаете, че всички тук сме готови да сторим най-полезното за страната си.

Въпреки това вечерята започва с цял поменик от предложения какво трябва да направи президентът за бизнеса. Чеймбърс например предлага да се приеме закон за репатриране на капитали, който да освобождава големите корпорации от данъци върху приходи от чужбина, ако в определен срок ги инвестират в САЩ. Това подразва президента, а също и Зукърбърг, който прошепва на седналата до него Валери Джарет:

— Трябва да обсъждаме какво е важно за тази страна. Защо говори кое е хубаво за него?

Дуър призовава всички просто да изброят какво според тях трябва да се направи. Когато идва неговият ред, Джобс предлага всеки чуждестранен студент, завършил инженерна специалност в САЩ, да получава виза за престой в страната. Обама изтъква, че това е възможно само в рамките на „Закона на мечтите“ (Закон за развитие, подпомагане и обучение на малолетни с чуждо гражданство), който би позволил на нелегални имигранти, пристигнали в страната като малолетни и завършили гимназия, да получат американско гражданство — нещо, което републиканците са блокирали. Джобс вижда в това дразнещ пример за вредното влияние на политиката върху обществото.

— Президентът е много умен човек — смята той, — но през цялото време ни разправяше защо едно или друго не може да бъде направено. Това ме вбесява.

Джобс настоява да се намери начин за обучение на повече американски инженери. Казва, че в Китай „Епъл“ осигурява работа на 700 000 фабрични работници благодарение на факта, че има 30 000 инженери на място, които да ги ръководят.

— В Америка не можеш да намериш толкова много.

Не е необходимо тези инженери да имат докторантура или да са гении; трябва просто да притежават основни технически познания. Техникумите и техническите университети могат да осигуряват такива кадри.

— Ако успеете да обучите толкова инженери, ще можем да преместим по-голяма част от производството си тук — заявява той.

Аргументите му впечатляват президента. През следващия месец той няколко пъти напомня на помощниците си:

— Трябва да намерим начин да обучим тези 30 000 инженери, за които говореше Джобс.

На Стив му става приятно, че Обама е възприел идеята му, и след срещата двамата неколкократно разговарят по телефона. Той предлага да помогне за президентската кампания през 2012 г. (Прави същото предложение и през 2008 г., но се ядосва, когато главният стратег на Обама, Дейвид Аксълрод, не му обръща достатъчно внимание.)

— Мисля, че политическата агитация е ужасна. Ако накарам Лий Клоу да се върне в бизнеса, можем да направим страшни клипове за Обама — каза ми той няколко седмици по-късно на вечеря. (Превиваше се от болка дни наред, но темата за политиката му вдъхна енергия.) — От време на време се появява някой истински професионалист в рекламата, като Хал Райни, който направи „В Америка е утрин“ за преизбирането на Рейгън през 1984 г. Това искам да направя за Обама.