Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (145)

Семейни връзки

Джобс копнее да доживее до юни 2010 г., когато синът му завършва гимназия.

— Когато ми откриха рак, помолих Бог или който е там горе, да видя как Рийд завършва; това ми помогна да изкарам 2009-а.

В последния гимназиален клас Рийд поразително приличаше на баща си, когато той е бил на осемнайсет: с многозначителна и леко непокорна усмивка, пронизващ поглед и буйна тъмна коса. От майка си обаче бе взел добродушието и състрадателността, които липсваха у Стив. Обичаше да изразява привързаността си и искаше хората да го харесват. Когато баща му седеше в кухнята и гледаше мрачно в пода, единственото, което караше очите му да грейнат, бе появата на Рийд.

Рийд обожаваше баща си. Скоро след като започнах работата по книгата, той се отби у нас, както често правеше баща му, и предложи да се разходим. Докато ме гледаше настойчиво и емоционално, ми каза, че баща му не е коравосърдечен алчен бизнесмен, а се ръководи от любовта към работата си и се гордее с продуктите, които прави.

След като откриха рак на Джобс, Рийд започна да ходи през ваканциите в онкологичната лаборатория на „Станфорд“, да секвенира ДНК и да търси генетични маркери за тумори на дебелото черво. В един експеримент проследил как мутациите се предават по наследство.

— Едно от малкото полезни неща около моето заболяване е, че Рийд започна да учи при някои много добри лекари — сподели ми Стив. — Ентусиазмът му е същият като моето увлечение по компютрите, когато бях на неговата възраст. Мисля, че най-големите открития на XXI век ще са на пресечната точка между биология и информатика. Започва нова епоха — като цифровата, която се зараждаше по мое време.

Рийд използва рака на баща си за основа на реферат, който представя пред класа си в училище „Кристал Спрингс Ъплендс“. Баща му и цялото му семейство също са в залата, за да чуят как разказва за центрофугиране и багрила при определянето на ДНК-последователности.

— Мечтая си как Рийд ще си купи къща тук, в Пало Алто, ще има семейство и ще ходи с колело на работа като преподавател в „Станфорд“ — каза ми след това Стив.

Рийд съзрява бързо през 2009 г., когато изглежда, че баща му скоро ще умре. Грижи се за малките си сестри, докато родителите му са в Мемфис, и развива закрилническо чувство. Когато здравето на баща му се стабилизира обаче, възвръща обичайния си игрив, дяволит нрав. Един ден на вечеря обсъжда с родителите си къде да заведе приятелката си на ресторант. Баща му предлага „Ил Форнайо“, елегантно заведение в Пало Алто, но младежът казва, че не може да направи резервация. „Искаш ли да пробвам аз?“ — пита баща му. Рийд обаче не приема; иска да се справи сам. Ерин, леко срамежливото средно дете, предлага да направят индианска палатка в градината и двете с Ийв, най-малката, да им сервират романтична вечеря. Рийд се изправя, прегръща я и обещава да се възползва от услугите й някой друг път.

Една събота Рийд се явява заедно с още трима съперници в телевизионно състезание за ученици в една местна станция. Цялото семейство отива да го подкрепя освен Ийв, която е на конно състезание. Докато телевизионният екип се подготвя, Стив се опитва да сдържи нетърпението си и да не се набива на очи сред другите родители, седнали на сгъваеми столчета в студиото. Характерните дънки и черно поло обаче го издават и до него сяда някаква жена, за да го снима. Без да я удостои с поглед, той става и се премества в другия край на реда. Когато идва ред на Рийд да се представи, на табелката пред него пише „Рийд Пауъл“. Водещият пита учениците какви искат да станат, когато пораснат.

— Онколог — казва Рийд.

На връщане Джобс взема сина си със своя мерцедес SL55, а жена му кара след тях с Ерин. По пътя Лорийн пита дъщеря си защо според нея баща й отказва да сложи регистрационен номер на автомобила си.

— Защото е непокорен — отговаря момичето.

По-късно зададох същия въпрос на Джобс.

— Защото понякога хората ме следят и ако имам номер, ще намерят къде живея — отвърна ми. — Но пък сега, като има „Гугъл Мапс“, това е безсмислено. Явно просто така съм си наумил.

По време на церемонията по случай завършването на Рийд Джобс ми изпрати възторжен имейл от айфона си: „Днес е един от най-щастливите ми дни. Рийд завършва гимназия. В момента. И напук на всички очаквания, аз съм тук.“ Вечерта организираха домашно тържество за близки приятели и роднини. Рийд танцува с всички членове на семейството си, включително с баща си. По-късно Джобс завежда сина си в гаража и му казва да си избере едно от двете му колела, защото вече няма да може да ги кара. Рийд се шегува, че италианското изглежда малко гейско, затова Стив му казва да вземе другото, солидно осемскоростно. Когато младежът заявява, че ще му бъде задължен, баща му отговаря:

— Не се чувствай задължен, нали носиш моята ДНК.

Няколко дни по-късно е премиерата на „Играчки 3“. Джобс следи тази трилогия на „Пиксар“ от самото начало и последната серия отразява емоциите около заминаването на главния герой Анди да учи в университет.

— Искам винаги да бъда с теб — казва майката на момчето.

— Винаги ще бъдеш — отговаря Анди.

С двете си дъщери Джобс е малко по-резервиран. Той не отделя голямо внимание на Ерин, която е тиха, свита и като че ли не успява да се справи с него, особено когато той си прави солени шеги. Тя е уравновесена и красива девойка, по-зряла емоционално от баща си. Увлича се по архитектурата и има усет към дизайна. Когато баща й показва на Рийд скиците за новия комплекс на „Епъл“, тя седи от другата страна на кухненската маса и на него като че ли изобщо не му хрумва да извика и нея. Голямата й мечта през пролетта на 2010 г. е татко й да я заведе на Оскарите, защото тя обожава киното. Дори иска да отидат с частния му самолет и заедно да минат по червения килим. Лорийн е готова да пропусне това пътуване и се опитва да убеди съпруга си да вземе Ерин. Той обаче не пожелава.

Един ден, когато привършвах тази книга, Лорийн ми телефонира, че Ерин желае да ми даде интервю. Нямах намерение да искам това от нея, защото нямаше и шестнайсет години, но се съгласих. Ерин наблегна на това, че разбира защо баща й невинаги й обръща достатъчно внимание и че го приема:

— Той много се старае да бъде едновременно добър баща и добър директор на „Епъл“ и се справя доста успешно. Понякога ми се иска да ми отделяше повече внимание, но знам, че работата му е много важна, и мисля, че е много готин. Затова не му се сърдя. Всъщност нямам нужда от повече внимание.

Джобс обещава на децата си да заведе всяко от тях на екскурзия по техен избор, когато навършат тринайсет. Рийд избира Киото, знаейки, че баща му е влюбен в спокойната дзен атмосфера на красивия град. Не е изненадващо, че за тринайсетия си рожден ден през 2008 г. Ерин също избира Киото. Болестта на Стив го принуждава да отмени пътуването, но той й обещава да я заведе през 2010 г., когато състоянието му се подобри. През юни обаче решава, че не иска. Ерин е страшно разочарована, но не казва нищо. За компенсация майка й я завежда във Франция при семейни приятели, а пътуването до Киото се отлага за юли.

Лорийн се тревожи, че съпругът й отново ще се откаже, затова много се радва, когато в началото на юли заминават за Хавайските острови, което е първият етап от пътуването. На Хавай Джобс го заболява зъб, но той се опитва да не му обръща внимание. Зъбът се счупва и се налага намеса на специалист. След това изниква проблемът с антената на iPhone 4 и Джобс по спешност се връща в Купертино с Рийд. Лорийн и Ерин остават на Хаваите, като се надяват, че Джобс ще се върне и ще продължат за Киото.

За тяхно облекчение и изненада след пресконференцията той наистина се връща в островния щат, за да ги заведе в Япония.

— Това е истинско чудо — споделя Лорийн пред приятели.

Докато Рийд се грижи за Ийв в Пало Алто, Ерин и родителите й отсядат в „Тауарая Рьокан“ — семпло хотелче, любимо на Джобс.

— Беше фантастично — спомня си Ерин.

Двайсет години по-рано Стив води в Япония първата си дъщеря Лиса Бренан-Джобс. Сред най-ярките й спомени е как двамата са ходили на хубави ресторанти и той, който е доста придирчив към храната, с наслада е хапвал унаги суши и други деликатеси. Когато го видяла да се храни с удоволствие, Лиса за първи път се почувствала комфортно с него. Ерин има сходни спомени:

— За всеки ден татко бе набелязал място, където иска да обядва. Заведе ме в едно невероятно ресторантче, където сервират соба; беше прекрасно. Едва ли друг път ще се насладя истински на тази храна, защото никъде не я приготвят така добре.

Освен това намират едно квартално заведение за суши, за което Джобс пише в айфона, че е „най-доброто, което съм опитвал“. Ерин е съгласна с него.

Посещават и известните будистки храмове на Киото. Ерин харесва най-много „Сайхо джи“ — така нареченият „храм на мъховете“ — заради неговото „Златно езерце“, заобиколено от градини, в които растат над сто вида мъх.

— Ерин беше много, много щастлива. Пътуването беше страхотно и й помогна да се сближи с баща си — спомня си Лорийн. — Тя заслужаваше това.

Малката им дъщеря Ийв е съвсем различна. Тя е дръзка, самоуверена и не се стъписва от поведението на баща си. Обожава да язди и е решена да участва на олимпиада. Когато треньорът я предупреждава, че за това се изисква много труд, тя отговаря:

— Само ми кажете какво трябва да правя и ще го направя.

Той се заема и Ийв стриктно изпълнява програмата.

Тя е майстор в това да усмирява баща си. Често се обажда на секретарката му в офиса, за да е сигурна, че не е пропуснал някой ангажимент. Освен това е доста добра в преговорите. Един уикенд през 2010 г., когато семейството планира пътуване, Ерин иска да отложат заминаването с половин ден, но се страхува да каже на баща си. Дванайсетгодишната Ийв се нагърбва със задачата и на вечеря излага аргументите си като адвокат пред Върховния съд. Джобс я отрязва, но очевидно поведението й повече го забавлява, отколкото ядосва. По-късно вечерта Ийв сяда с майка си и двете обсъждат различни начини да изложи аргументите си. Джобс цени силния й характер и вижда много от себе си в нея.

— Тя е волен дух — детето с най-силна воля, което познавам. Така ми се пада.

Той добре разбира характера й, може би защото в много отношения прилича на неговия:

— Ийв е по-чувствителна, отколкото изглежда. Толкова е умна, че понякога не се съобразява с хората, кара ги да се дистанцират от нея и така се оказва изолирана. Тя тепърва се учи как да се държи с хората, без да изневерява на себе си. Няма да остане без приятели.

Отношенията на Джобс с жена му понякога са сложни, но двамата винаги са си били предани. Здравомислеща и състрадателна, Лорийн Пауъл го уравновесява. Тя е добър пример за способността му да компенсира егоистичните си наклонности, като се заобикаля с разумни, волеви хора. Лорийн кротко надделява над мъжа си по някои делови въпроси, решително налага мнението си по семейните и командва безкомпромисно по медицинските. В първите години на брака им участва в основаването и популяризирането на „Колидж Трак“ — национална извънучилищна програма, помагаща на деца в неравностойно положение да завършат гимназия и да влязат в университет. Джобс се възхищава от работата на жена си:

— Това, което постигна с „Колидж Трак“, е удивително.

По принцип обаче той е негативно настроен към благотворителните начинания и никога не посещава извънучилищните мероприятия, които тя организира.

През февруари 2010 г. Джобс празнува петдесет и петия си рожден ден само със семейството си. Украсяват кухнята с гирлянди и балони и децата му подаряват корона от червено кадифе. Лорийн се надява, че след като се е възстановил от тежките здравословни проблеми през изминалата година, ще отделя повече внимание на семейството. Той обаче остава вглъбен в работата си.

— На всички в семейството ни е тежко, особено на момичетата — сподели ми тя. — След двугодишно боледуване най-сетне се почувства малко по-добре и те очакваха да им обърне малко повече внимание, но той не го направи.

Лорийн настояваше и двете страни на характера му да бъдат отразени и обяснени в книгата.

— Като повечето изключителни хора, той не е идеален във всичко. Не притежава някои положителни качества като съпричастност например, но искрено се стреми да допринася за напредъка на човечеството.