Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (143)

iCloud

През 2001 г. на Джобс му хрумва гениална мисъл: персоналният компютър може да служи като дигитален „пъп“ — център, около който да гравитират различните развлекателни устройства като плейъри, видеокамери, телефони и таблети. За целта използва силата на „Епъл“ в създаването на лесни за ползване, цялостно интегрирани продукти. Така фирмата се превръща от производител на скъпи компютри с ограничено търсене в най-мощната технологична компания в света.

През 2008 г. Стив вече има ясна представа за следващата вълна в цифровата ера. Убеден е, че в бъдеще персоналният компютър няма да служи като хранилище за информация. Централният терминал ще се премести в „облака“ — цифровия ефир. С други думи, хората ще държат информацията си на далечни сървъри, поддържани от надеждни компании, и ще могат да използват всякакви устройства навсякъде. Необходими са му три години, за да измисли цялостната концепция.

Започва с грешна стъпка. През лятото на 2008 г. пуска продукт на име „Мобайл Ми“ (моето мобилно аз) — скъпа (99 долара) абонаментна услуга, позволяваща на потребителя да държи адресника, документите, снимките, видеоклиповете, имейлите и календара си в мрежата и да ги използва с каквото поиска устройство. На теория човек би трябвало да има достъп до всички елементи на цифровия си живот през айфона си и всеки компютър. Има обаче един голям проблем: услугата е скапана, както би казал Джобс. Толкова е сложна, че устройствата не се синхронизират добре и постоянно се губят писма и други данни. „“Мобайл Ми" на „Епъл“ има твърде много недостатъци, за да се разчита на него" — пише Уолт Мосбърг в „Уолстрийт Джърнъл“.

Джобс е бесен. Събира екипа на „Мобайл Ми“, излиза на подиума в залата и пита:

— Някой може ли да каже какво трябва да прави „Мобайл Ми“?

Няколко души се опитват да отговорят, но той ги срязва:

— Защо тогава не го прави, по дяволите? — Половин час продължава да ги хока: — Вие опетнихте репутацията на „Епъл“. Трябва да се мразите един друг, защото се провалихте. Нашият приятел Мосбърг вече не пише хубави неща за нас.

Пред всички уволнява началника на отдела „Мобайл Ми“ и го сменя с Еди Кю, който дотогава отговаря за цялото интернет съдържание на „Епъл“. Както казва Адам Лашински в един анализ на корпоративната политика на „Епъл“ във „Форчън“, „всеки си понася отговорността“.

През 2010 г. става ясно, че „Гугъл“, „Амазон“, „Майкрософт“ и други фирми се стремят да се наложат като място, на което хората най-добре могат да съхраняват данни и да синхронизират устройствата си. Затова Джобс удвоява усилията си. Същата есен ми обясни:

Ние трябва да станем фирмата, която свързва хората с облака — от нас ще точат музика и филмчета, ние ще съхраняваме снимките, информацията и може би дори медицинските им данни. „Епъл“ първи се сети, че персоналният компютър ще се превърне в цифров пъп. Затова написахме толкова много приложения — iPhoto, iMovie, iTunes — и ги вградихме в устройства като iPod, iPhone и iPad. Това беше идеалният подход за момента, но през следващите няколко години пъпът ще бъде не компютърът, а облакът. Стратегията си остава същата, просто пъпът ще е друг. Така човек постоянно ще има достъп до информацията си, без да се налага да синхронизира.

Много е важно да осъществим тази трансформация заради онова, което Клейтън Кристънсън нарича „дилемата на новатора“. Според него изобретателят винаги последен осъзнава, че изобретението му е остаряло, а ние не искаме да изостанем. Аз ще направя „Мобайл Ми“ така, че да се ползва безплатно и максимално просто. В момента правим комплекс от сървъри в Северна Каролина. Ние можем да осигурим най-добрата синхронизация, от която се нуждаят клиентите, и така ще ги привлечем.

Джобс обсъжда тази идея на ежеседмичните заседания в понеделник сутрин и постепенно тя изкристализира в нова стратегия.

— Изпращах имейли на хората в два през нощта, за да обсъждаме нещата — спомня си той. — Не спираме да мислим върху това, защото то не е обикновена работа, то е нашият живот.

Въпреки че някои членове, включително Ал Гор, не са много съгласни „Мобайл Ми“ да се предлага безплатно, в крайна сметка управителният съвет се съгласява. Това ще е тяхната стратегия за привличане на клиенти в орбитата на „Епъл“ през следващото десетилетие.

Новата услуга се нарича iCloud (облак) и Джобс я представя в уводното си слово на Световната конференция на програмистите от „Епъл“ през юни 2011 г. Той все още е в отпуск по болест, а през май е прекарал няколко дни в болница с инфекция и силни болки. Някои близки приятели настояват да не участва в представянето и да не се ангажира много с репетициите. Шансът да причини ново тектонско разместване в цифровия свят обаче му вдъхва сили.

Когато излиза на сцената на Конгресния център в Сан Франциско, той носи черен кашмирен пуловер върху обичайното си черно поло „Исей Мияке“, а под дънките — термобельо. Лицето му обаче е по-изпито от всякога. Публиката става на крака и дълго го аплодира („Това винаги ми помага и съм им благодарен“ — сподели пред мен), но само за няколко минути акциите на „Епъл“ падат с над 4 долара — на 340. Джобс полага героични усилия, но не може да скрие колко е изнемощял.

След изказването си дава думата на Фил Шилер и Скот Форстол, за да демонстрират новите операционни системи за „Макинтош“ и мобилни устройства; после отново излиза на сцената, за да представи лично iCloud:

— Преди десетина години ни хрумна една от най-важните ни идеи. Предвидихме, че персоналният компютър ще се превърне в гравитационен център на вашия цифров живот. На филмите, на снимките, на музиката ви. През последните години обаче тази система се провали. Защо?

Джобс описва колко е трудно да синхронизираш всичките си мобилни устройства с компютъра. Ако притежавате песен, записана на айпада, снимка, направена с айфона, и филм, който пазите на компютъра си, има опасност да се превърнете в оператор на старовремска телефонна централа, включвайки и изключвайки USB-кабели, докато прехвърляте съдържанието.

— Можете да полудеете, докато се опитвате да синхронизирате тези устройства — заявява той и в залата избухва смях. — Ние имаме решение. Това е новата ни велика идея. Ще разжалваме персоналния компютър до обикновено устройство и ще преместим гравитационния център в ефира.

Джобс добре знае, че тази „велика идея“ изобщо не е нова. Дори се шегува с неуспеха на „Епъл“:

— Сигурно ще си помислите: „Защо да им вярвам? Нали те ни предложиха «Мобайл Ми»“. — Следва нервен смях от публиката. — Е, признавам, че „Мобайл Ми“ не е голям повод за гордост.

Когато показва iCloud обаче, става ясно, че тази система е по-добра. Електронната поща, адресникът и календарът мигновено се синхронизират. Същото става и с приложенията, снимките, книгите и документите. Още по-забележителното е, че Джобс и Еди Кю са сключили споразумение с музикалните компании (за разлика от „Гугъл“ и „Амазон“). „Епъл“ ще има осемнайсет милиона песни на сървърите си. Ако имате коя да е от тях на мобилните устройства или компютъра си — независимо дали законно придобита или пиратска — „Епъл“ ще ви даде възможност да я слушате във висококачествен вариант, без да губите време и усилия да я качвате в системата им.

Тази проста концепция — че всичко трябва да работи много гладко — както винаги се превръща в конкурентно преимущество на „Епъл“. „Майкрософт“ рекламира Cloud Power вече повече от година, а три години по-рано главният им софтуерен специалист, легендарният Рей Ози, призовава: „Нашият стремеж е всеки клиент да лицензира устройствата си само веднъж, а след това да ги използва неограничено и да се забавлява с тях.“ Ози обаче напуска „Майкрософт“ в края на 2010 г. и цифровият ефир (облак) на компанията не достига до потребителите. През 2011 г. и „Амазон“, и „Гугъл“ предлагат услуги тип „облак“, но никоя от двете компании не успява да интегрира хардуера, софтуера и съдържанието на различните устройства. „Епъл“ контролира всяка брънка от веригата и го прави така, че да работят в синхрон: устройства, компютри, операционни системи и софтуер, заедно с продажбите и съхраняването на информация.

Разбира се, работят в синхрон, ако използвате епълско устройство и не излизате от поддържаната градинка на „Епъл“. Това носи ново преимущество за фирмата: тя може да задържи клиентите си. Започнеш ли веднъж да ползваш iCloud, трудно ще превключиш на „Киндъл“ или „Андроид“. Музиката и информацията ви няма да е синхронизирана с тях и дори има опасност да не заработят. Това е кулминацията на три десетилетия дистанциране от отворените системи.

— Обмисляхме дали да не направим музикално приложение за „Андроид“ — разказа ми Джобс на закуска следващата сутрин. — Пригодихме iTunes за Windows, за да продаваме повече айподи. Не виждам обаче полза да правим музикален софтуер за „Андроид“, освен за да зарадваме потребителите на тази система. А аз не искам да радвам потребителите на „Андроид“.