Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (139)

Flash и App Store

Желанието на Джобс за пълен контрол си проличава и в други битки. На съвещанието, на което атакува „Гугъл“, той критикува и Flash — мултимедийната платформа за уебсайтове на „Адоби“. За нея казва, че е „бъгава“, ядяща батериите като змей и направена от „мързеливци“. iPod и iPhone никога нямало да използват Flash.

— Flash е недомислена система със скапан външен вид и сериозни проблеми със защитата — заяви пред мен седмица по-късно.

Дори забранява всички приложения на „Адоби“, които превеждат флаш-кода за мобилната операционна система на „Епъл“. Джобс отрича използването на компилатори, които позволяват на програмистите да пишат програмите си по веднъж и после да ги пригаждат за други операционни системи.

Ако платформите на „Епъл“ изгубят лицето си — ако се превърнат в обикновена стока като машините на „Хюлет-Пакард“ и „Дел“ — това би означавало края на компанията.

Освен това през 1985 г. „Епъл“ е инвестирала в „Адоби“ и заедно двете компании стартират революцията в компютърното книгоиздаване.

— Аз помогнах на „Адоби“ да проходи — твърди Джобс.

През 1999 г., след като се завръща в „Епъл“, той помолва „Адоби“ да пригоди видеообработващия си софтуер и други продукти за iMac и новата му операционна система. Оттам обаче му отказват и вместо това мобилизират сили, за да пригодят софтуера си за Windows. Скоро след това основателят й Джон Уорнък се оттегля.

— „Адоби“ изгуби душата си, когато Уорнък си отиде — смята Джобс. — Той беше изобретател, човек като мен. Останаха само кабинетни плъхове и компанията съвсем се скапа.

Когато някои пламенни привърженици на „Адоби“ и любители на Flash го обвиняват, че е прекалено властен, той решава да публикува отворено писмо. Приятелят му Бил Кембъл се отбива у тях, за да прегледа текста.

— Нали не звучи просто като заяждане? — пита Джобс.

— Не, посочил си фактите. Пусни го.

Писмото описва техническите недостатъци на Flash, но въпреки съвета на Кембъл Джобс не успява да се сдържи и споменава миналите проблеми между двете компании: „Адоби“ беше последният голям производител на софтуер, който нагоди продуктите си към операционната система на „Мак“.

Няколко месеца по-късно „Епъл“ премахва някои от ограниченията пред мултиплатформените компилатори. Така „Адоби“ успява да създаде софтуер за програмиране на Flash, който използва основните черти на мобилната операционна система на „Епъл“. Войната е жестока, но Джобс има по-добър коз. В крайна сметка успява да принуди „Адоби“ и други създатели на компилатори да използват по-добре интерфейса и специалните характеристики на iPhone и iPad.

Джобс среща повече трудности при разрешаването на противоречията около желанието на „Епъл“ да контролира стриктно кои приложения могат да се качват на iPhone и iPad. Защитата от програми, съдържащи вируси или нарушаващи личната неприкосновеност, е логична мярка; блокирането на софтуер, който препраща потребителя към други сайтове, вместо да купува от iTunes, поне има търговска обосновка. Джобс и екипът му обаче стигат по-далеч — решават да блокират всякакви приложения, които накърняват човешкото достойнство, могат да имат лоши политически последствия или са с порнографско съдържание според цензорите на „Епъл“.

Проблемът с играта на полицай изпъква, когато „Епъл“ отказва да пусне едно приложение, включващо политически натоварена анимация от Марк Фиоре. Мотивът им е, че атаките на Фиоре срещу Буш по въпроса за изтезанията са един вид клевета. Решението става обществено достояние и повод за подигравки, след като Фиоре спечелва наградата „Пулицър“ за политическа карикатура през април 2010 г. Налага се „Епъл“ да преразгледа решението си, а Джобс се извинява публично:

— Така е, допуснахме грешка. Стараем се да правим най-доброто, да се учим бързо… Онова решение ни се стори добро.

Този случай не е просто една невинна грешка. Той събужда съмнението, че „Епъл“ контролира какво виждаме и четем — поне ако искаме да използваме iPad или iPhone. Джобс се изправя пред опасността да се превърне в Оруеловия Голям брат, когото толкова безгрижно унищожава в рекламата „1984“ за „Макинтош“. Той приема проблема изключително сериозно. Един ден се обажда на Том Фридман от „Ню Йорк Таймс“, за да обсъдят как да постави граници, без да изглежда като цензор. Помолва журналиста да оглави група от съветници, които да му дадат насоки, но шефът на Фридман казва, че това би било конфликт на интереси.

Блокирането на порнографските сайтове също създава проблеми. „Приемаме за свой морален дълг да не допускаме порнографията до iPhone — заявява Джобс в имейл до един клиент. — Който иска да гледа порно, да си купи «Андроид»“.

Това поставя началото на усилена електронна кореспонденция с Раян Тейт, редактор на сайта за клюки от света на информационните технологии „Валиуег“. Една вечер, докато пие ментов коктейл вкъщи, Тейт изпраща на Джобс имейл, в който критикува стриктния контрол на „Епъл“ върху приложенията. „Ако днес Дилън беше на 20, какво би си помислил за вашата компания? — пише той. — Щеше ли да асоциира вашия iPad с «революция»? Революциите дават свобода.“

За изненада на Тейт Джобс отговаря няколко часа по-късно, след полунощ: „Да, свобода от програми, които крадат личните ти данни. Свобода от програми, които ти скапват батерията. Свобода от порното. Да, свобода. Времената се менят и някои компютърни консерватори чувстват, че техният свят постепенно изчезва. И това наистина е така.“

В следващото си писмо Тейт излага някои мисли за Flash, после се връща на въпроса за цензурата: „Знаете ли какво? Аз не искам «свобода от порното». Порното е супер! И жена ми е на същото мнение.“

„Друга песен ще запеете за порното, когато ви се родят деца — отвръща Джобс. — Тук не става дума за свобода; просто «Епъл» се опитва да прави най-правилното за клиентите си.“ Накрая добавя жлъчно: „Между другото, какво толкова велико сте направили вие? Създавате ли нещо, или просто критикувате чуждата работа и омаловажавате мотивацията ни?“

Тейт признава, че е впечатлен. „Рядко се среща бизнесмен, който да говори толкова откровено очи в очи с клиенти и блогъри — пише той. — Джобс заслужава похвала, че разчупва мухлясалия стереотип за американския бизнесмен, и не само защото прави изключителни продукти. Той не просто изгради и възроди компанията си около принципните си виждания за цифровия свят, а и е готов да ги защитава пред обществеността. Енергично. Категорично. В два часа през нощта през почивните дни.“ Много блогъри споделят това мнение и изпращат на Джобс писма, в които го поздравяват за борбеността. Джобс също се гордее с позицията си, затова ми изпрати кореспонденцията си с Тейт и някои от похвалите в нета.

И все пак някои са раздразнени от това, че „Епъл“ не позволяват клиентите им да гледат противоречиви политически карикатури или порно. Хумористичният сайт eSarcasm.com стартира кампания „Да, Стив, аз искам порно“. Авторите обявяват: „Ние сме мръсни, вманиачени по секса отрепки и имаме нужда от денонощен достъп до порнофилми. Но и да не сме, просто искаме да живеем в нецензурирано, отворено общество без технодиктатори, които да решават какво можем и какво не можем да гледаме.“

През този период Джобс и „Епъл“ водят битка и със свързания с „Валиуег“ сайт „Гизмодо“, който се е добрал до пробен вариант на все още незавършения iPhone 4, забравен в един бар от един небрежен инженер на фирмата. Когато полицията нахълтва в къщата на репортера, за да изземе устройството, това поставя въпроса дали в стремежа към пълен контрол няма и доза арогантност.

Джон Стюарт е приятел на Джобс и почитател на „Епъл“. Джобс го посещава през февруари, когато отива до Ню Йорк за среща с медийни ръководители. Това обаче не пречи на Стюарт да го критикува в телевизионното предаване „Дейли Шоу“:

— Не трябваше да става така! Нали „Майкрософт“ бяха лошите! Момчета, вие бяхте бунтари, вие бяхте онеправданите, вие представлявахте обикновения човек. А сега? Спомняте ли си как през 1984 пуснахте онази страхотна реклама, в която съборихте Големия брат? Погледни се в огледалото, човече!

Към края на пролетта въпросът е поставен за обсъждане пред управителния съвет.

— Наистина има доза арогантност — призна пред мен Арт Левинсън, след като беше повдигнал темата на събранието. — Арогантността е черта от характера на Стив. Понякога той реагира спонтанно и защитава твърде агресивно убежденията си.

Според него в тази арогантност не е имало нищо лошо, когато „Епъл“ е бил дързък бунтар. Сега обаче компанията доминира пазара на мобилни устройства.

— Трябва да придобием манталитет на голяма компания и да се откажем от това арогантно поведение — добавя Левинсън.

Ал Гор също коментира:

— Позицията на „Епъл“ се промени драстично. Това вече не е героинята, която замерва с чук Големия брат. Това е голяма компания и хората възприемат поведението й като арогантно. Джобс още се нагажда към тази роля. Повече го бива да играе бунтар, отколкото смирен великан.

Джобс не приема тези критики. Според него основната причина за тях е, че „фирми като «Гугъл» и «Адоби» измислят лъжи за нас и се опитват да ни съсипят“. За какъв се мислел оня, като разправя, че понякога „Епъл“ се държи арогантно?

— Това не ме притеснява, защото ние не сме арогантни — заяви той пред мен.