Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green(2014)
Корекция и форматиране
Fingli(2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. —Добавяне

Глава 39
Нови битки… и ехо от минали

„Гугъл“: отворени срещу затворени платформи

Няколко дни след представянето на iPad през януари 2010 г. Джобс провежда съвещание с хората си в комплекса на „Епъл“. Вместо да ги похвали за революционния продукт, който са направили, той почва да мрънка срещу „Гугъл“ и неговата конкурентна система „Андроид“. Джобс е бесен, защото „Гугъл“ е решила да се конкурира с „Епъл“ в телефонния бизнес.

— Ние не се бъркаме в бизнеса с интернет търсачки, а те се намесиха в телефоните — заявява той. — Помнете ми думата, решили са да унищожат айфона. Ние обаче няма да им позволим.

Няколко минути по-късно, след като вече са преминали към други теми, той отново се връща на въпроса за „Гугъл“ и атакува прочутия им лозунг.

— Тази мантра „Не прави зло“ е пълна глупост.

Джобс се чувства предаден. Изпълнителният директор на „Гугъл“ Ерик Шмит е участвал в управителния съвет на „Епъл“, докато разработват iPhone и iPad; основателите на „Гугъл“ Лари Пейдж и Сергей Брин го приемат като свой наставник. Джобс се чувства ограбен. Сензорният интерфейс на „Андроид“ придобива все повече функции, създадени от „Епъл“ — многоточков сензор, плъзгане, икони за приложенията.

Джобс се опитва да убеди конкурентите си да не пускат „Андроид“. През 2008 г. отива в централата на „Гугъл“ близо до Пало Алто и се разкрещява на Пейдж, Брин и началника на екипа на „Андроид“ Анди Рубин. (Тъй като по това време Шмит е в управителния съвет на „Епъл“, той го отстранява от дискусиите, свързани с iPhone.)

— Обещах, ако запазим добрите си отношения, да дадем на „Гугъл“ достъп до айфона и да сложа една-две техни икони на стартовия екран — спомня си Джобс.

Иначе заплашва, че ако „Гугъл“ пусне „Андроид“ и използва функции от айфоните, ще ги съди. Отначало „Гугъл“ избягва да копира някои черти, но през януари 2010 г. HTC представя телефон с „Андроид“, който има сензорен екран и други характеристики от външния вид и концепцията на iPhone. Това е причината Джобс да обяви девиза им „Не прави зло“ за „пълна глупост“.

„Епъл“ завежда дело срещу HTC (и в частност срещу „Андроид“) за нарушаване на двайсет от патентите им. Сред тях са различни команди за сензорния екран, отваряне чрез плъзгане, двойно почукване за увеличаване, „щипване“ за разширяване на прозореца и сензорите, определящи в каква позиция потребителят държи устройството. През седмицата след завеждането на делото го посетих в Пало Алто и го заварих по-ядосан от всеки друг път.

С това дело ние заявяваме: „“Гугъл", вие ни откраднахте айфона. Това си е чист грабеж!" Готов съм да жертвам всеки миг, който ми остава да живея, и всеки цент от 40-те милиарда на „Епъл“, за да изправя тази несправедливост. Ще унищожа „Андроид“, защото това е краден продукт. Ще започна ядрена война срещу тях. Те са уплашени до смърт, защото знаят, че са виновни. Освен търсачката всички други продукти на „Гугъл“ — „Андроид“, „Гугъл Докс“ — са боклук.

Няколко дни след тези гневни изказвания му се обажда Шмит, който се е оттеглил от управителния съвет на „Епъл“ миналото лято. Той го кани на кафе и двамата се срещат в търговския център на Пало Алто.

— През половината време си говорихме за лични неща. През другата половина той говори защо смята, че „Гугъл“ е откраднал потребителския интерфейс на „Епъл“ — спомня си Шмит.

По втората тема Джобс почти не дава думата на събеседника си. От „Гугъл“ го били обрали.

— Хванахме ви на местопрестъплението — заявява пред Шмит. — Няма да приема никакво споразумение. Не ми трябват парите ви. Дори да ми предложите 5 милиарда, не ги ща. Имам предостатъчно пари. Искам да престанете да използвате нашите идеи за „Андроид“. Само това искам.

Двамата не стигат до съгласие.

Зад този спор стои един по-сериозен проблем — проблем с обезпокоителни исторически последици. „Гугъл“ представя „Андроид“ като „отворена“ платформа; програмната му основа е достъпна за всеки производител на хардуер, който иска да прави телефони или таблети. Джобс, разбира се, е верен на догмата си, че операционната система на „Епъл“ трябва да е тясно интегрирана с хардуера. През 80-те години той не дава право на никой компютърен производител да използва операционната система „Макинтош“ и впоследствие „Майкрософт“ надделява на пазара: те предоставят своята система на множество производители на хардуер. Освен това според Джобс „Майкрософт“ открадва интерфейса на „Епъл“.

Действията на „Майкрософт“ през 80-те и онова, което „Гугъл“ се опитва да направи през 2010 г., не са съвсем аналогични, но си приличат достатъчно, за да вбесят Джобс. Това е пореден пример за големия дебат в цифровата епоха: затворено срещу отворено, или както го определя Джобс, интегрирано срещу фрагментирано. Дали е по-добре, както вярват в „Епъл“, да се обвържат хардуер, софтуер и съдържание в една подредена система, лесна за използване? Или е за предпочитане потребители и производители да получат по-голям избор, да могат да създават нови неща чрез системи, които могат да се модифицират и да се използват на различни устройства?

— Стив иска да управлява „Епъл“ по определен начин — същият както преди двайсет години. Според него „Епъл“ е гениален новатор на затворените системи — разказа ми по-късно Шмит. — Те не искат никой да се меси в платформата им без разрешение. Предимството на затворената система е това, че имаш контрол. „Гугъл“ обаче смята, че отворената система е по-добра, защото позволява компаниите да се конкурират, за да привлекат потребителя.

Какво мисли Бил Гейтс, докато гледа как Джобс воюва с „Гугъл“, както двайсет и пет години по-рано срещу „Майкрософт“?

— Затворената система има известни предимства, защото дава възможност да контролираш това, което получава потребителят; потребителят имаше известна полза от това — каза ми Гейтс.

После обаче добави, че отказът на Джобс да предостави за ползване мобилната операционна система на „Епъл“ е позволил на конкурентите му да заемат по-силни позиции на пазара. Освен това според него конкуренцията между различни устройства и производители дава не само по-голям избор на потребителя, но и поле за иновации.

— Тези фирми не могат да построят пирамида до Сентрал Парк — шеговито отбеляза Гейтс, имайки предвид магазина на „Епъл“ на „Пето Авеню“, — но създават нови изобретения благодарение на конкуренцията.

Според него повечето подобрения при персоналните компютри се дължат на това, че потребителите са имали избор. Някой ден това щяло да се случи и в света на мобилните устройства.

— Мисля, че в крайна сметка отворените системи ще надделеят, но все пак аз съм пристрастен. Не можеш завинаги да поддържаш пълна съгласуваност между нещата.

Джобс е привърженик на „пълната съгласуваност“. Вярата му в контролираната, затворена система остава непоклатима въпреки пазарните успехи на „Андроид“.

— „Гугъл“ твърди, че упражняваме повече контрол от тях, че ние сме били затворени, а те — отворени — оплака се Джобс, когато му предадох думите на Шмит. — Само виж резултатите. „Андроид“ е една смешка. Има различни размери екрани и версии. — Перспективата „Гугъл“ да надделее на пазара му се струва ужасна. — Аз обичам да поемам отговорност за цялостното удовлетворение на потребителя. Не го правим, за да печелим пари. Правим го, защото искаме да произвеждаме велики продукти, а не боклуци като „Андроид“.