Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (131)

Мемфис

Ръководител на екипа от онколози, лекуващи Джобс, е професорът от Станфордския университет Джордж Фишер, водещ изследовател на гастроинтестиналните и колоректалните тумори. Той месеци наред го убеждава да се подложи на трансплантация на черен дроб, но пациентът му обикновено игнорира информация, която не му е по вкуса. Лорийн е доволна, че лекарят постоянно говори за проблема, защото съпругът й има нужда от многократно натякване, за да приеме идеята.

През януари 2009 г. най-сетне го убеждават — малко след изявлението, че „хормоналният дисбаланс“ се лекува лесно. Има обаче един проблем. Включват го в списъка на чакащите за чернодробна трансплантация в Калифорния, но става ясно, че редът му няма да дойде скоро. Донорите с неговата кръвна група са твърде малко. Освен това правилата на Обединената система за обмен на органи, наложени в целите Щати, дават предимство на болните от цироза и хепатит пред пациентите с рак.

Няма никакъв законен начин един пациент, дори богат като Джобс, да се „пререди“ и той не го прави. Реципиентите се избират според резултата им по МЕЛД (модел за терминално чернодробно заболяване) — скала, която отчита наложителността на трансплантацията според хормоналните нива и времето на чакане. Всеки дарен орган се следи стриктно, данните са достъпни в интернет и пациентът може по всяко време да провери кое място в списъка заема.

Лорийн започва да следи сайтовете за трансплантации, всяка нощ проверява колко хора има в списъците, какви са показателите им по МЕЛД и от колко време чакат.

— Сметката беше проста — разказва тя. — Редът му за трансплантация в Калифорния щеше да дойде някъде след юни, а лекарите смятаха, че черният му дроб ще излезе от строя около април.

Затова започва да разпитва и установява, че един пациент може да се запише едновременно в списъците на два щата, но само около 3% от кандидатите го правят. Медицинските власти не са против тази практика въпреки критиките, че облагодетелства богатите. Има обаче две основни изисквания: кандидатът за трансплантация трябва да може да стигне до съответната болница в рамките на осем часа (което е възможно, тъй като Джобс има частен самолет) и местните лекари да го изследват лично, преди да го включат в списъка си.

Джордж Райли — адвокат от Сан Франциско, който е външен консултант на „Епъл“ — е отзивчив джентълмен от Тенеси. Родителите му са били лекари в Методистката университетска болница в Мемфис, а директорът на тамошния институт по трансплантации Джеймс Ийсън му е приятел. Клиниката е една от най-добрите и най-големите в страната. През 2008 г. Ийсън и екипът му извършват 121 чернодробни трансплантации. Той няма нищо против пациенти от други щати да се записват в мемфиската листа.

— Това не е злоупотреба със системата — казва той. — Хората сами решават къде да бъдат лекувани. Някои жители на Тенеси отиват в Калифорния, други идват от Калифорния в Тенеси.

Райли урежда Ийсън да отиде в Пало Алто и да проведе на място необходимите изследвания.

В края на февруари 2009 г. Джобс е включен в списъка за Тенеси (едновременно с калифорнийския) и тревожното чакане започва. През първата седмица на март състоянието му рязко се влошава, по редът му е чак след двайсет и един дни.

— Беше ужасно — спомня си Лорийн. — Изглеждаше, че няма да стане навреме.

Всеки ден е по-мъчителен от предишния. В средата на март той вече е трети в списъка, после — втори… първи. Дните обаче си минават. Колкото и жестоко да звучи, събития като Денят на свети Патрик или Мартенската лудост (мемфиският отбор е участник в този голям баскетболен турнир през 2009 г. и домакин на някои мачове) увеличават шанса да се намери донор, тъй като тогава нараства броят на автомобилните катастрофи при шофиране в пияно състояние.

И наистина един уикенд, на 21 март, загива младеж на около двайсет години, чиито органи са дадени за трансплантация. Джобс и жена му кацат в Мемфис около 4:00 ч. и Ийсън ги посреща на летището. Вземат ги с кола, документите за хоспитализация са попълнени и той веднага е приет.

Трансплантацията е успешна, но прогнозата не е оптимистична. Докато изрязват черния му дроб, лекарите забелязват петънца върху перитонеума — тънката ципа, която обвива коремните органи. Освен това целият черен дроб е пълен с тумори, което означава, че вероятно има метастази и на други места. Раковите клетки явно са мутирали и се размножават бързо. Лекарите вземат проби и картират още гени.

Няколко дни по-късно се налага да проведат още една процедура. Въпреки правилата Джобс е настоял да не изпразват стомаха му преди операцията. Докато е бил под упойка, капки стомашно съдържимо са попаднали в белите дробове и той развива пневмония. В един момент изглежда, че ще умре. По-късно той споделя:

Едва не умрях, защото прецакаха тази рутинна процедура. Лорийн беше там, докараха и децата, защото мислеха, че няма да изкарам нощта. Рийд не беше решил къде да кандидатства и беше отишъл да проучи някои университети с един от братята на Лорийн. Изпратихме частен самолет да го вземе от Дартмут и да му кажат какво става. Докараха и двете момичета. Мислеха си, че това е последният им шанс да ме видят в съзнание. Обаче оцелях.

Лорийн Пауъл поема надзора на лечението, като денонощно стои при него и зорко следи мониторите.

— Тя бе като красива тигрица, бдеше над него — спомня си Джони Айв, който пристига веднага, щом разрешават свиждане на Джобс.

Майката и тримата братя на Лорийн идват от време на време да й правят компания. Сестрата на Джобс Мона Симпсън също го посещава. Тя и Джордж Райли са единствените, на които болният позволява да заместват съпругата му край леглото.

— Близките на Лорийн ни помогнаха да се грижим за децата. Майка й и братята й бяха страхотни — спомня си по-късно Джобс. — Бях много немощен и не можех да правя нищо, но такива моменти страшно сплотяват хората.

Лорийн идва всяка сутрин в 7:00, събира важните данни и ги записва в таблица.

— Беше адски сложно, трябваше да се вземат предвид много неща — разказва тя.

Всяка сутрин в 9:00, когато Ийсън и колегите му пристигат на работа, тя се среща с тях и координира всички аспекти на лечението. В 21:00, преди да си тръгне, подготвя доклад за състоянието на всички жизнени показатели. Набелязва си и въпросите, които иска да зададе на следващия ден.

— Това ми помагаше да се мобилизирам и да се концентрирам — обяснява тя.

Ийсън прави нещо, което никой друг в „Станфорд“ не е правил — нагърбва се с всички страни на лечението. Понеже е директор на института, той има възможност да координира възстановяването на пациентите, раковите изследвания, болкоуспокояващите, храненето, рехабилитацията и болничните грижи. Дори минава през местния супермаркет, за да купува на Джобс любимите му енергийни напитки.

Две от медицинските сестри са от малки градчета в щата Мисисипи и стават любимки на пациента. Те са улегнали семейни жени и не се плашат от прищевките му. Ийсън урежда двете да се грижат само за Джобс.

— За да се справиш със Стив, трябва да си настоятелен — разказва Тим Кук. — Ийсън умееше да го командва и го караше да прави неща, които никой друг не би могъл да го убеди да направи: неща, полезни за него, макар и не особено приятни.

Въпреки цялото угаждане на моменти Джобс го прихващат дяволите. Постоянно се жалва, че не владее положението, понякога халюцинира или изпада в гняв. Силният му характер се проявява дори когато е почти в безсъзнание. Веднъж, докато е под действието на успокоителните, лекарите се опитват да му сложат кислородна маска. Той я маха, мърморейки, че не харесва дизайна й. Въпреки че едва говори, нарежда да му донесат пет различни маски, за да си избере модела, който му харесва най-много. Лекарите поглеждат смутено Лорийн. Най-накрая тя успява да го прилъже, за да му сложат маската. Стив се възпротивява и срещу кислородния монитор, който му слагат на пръста. Бил грозен и прекалено сложен. Предлага да им проектира по-просто устроен.

— Реагираше на всеки нюанс от обстановката и предметите наоколо и това го изтощаваше — спомня си Лорийн.

Един ден, докато той ту губи съзнание, ту се свестява, идва Катрин Смит — близка приятелка на жена му. Отношенията й с Джобс невинаги са били добри, но Лорийн я подканва да отиде при него. Той й дава знак да му подаде бележник и химикалка и написва: „Искам си айфона.“ Смит взема апарата от шкафчето и му го занася. Той хваща ръката й и й показва как да управлява дисплея с плъзгане и да работи с менютата.

Отношенията на Джобс с Лиса Бренан-Джобс — дъщерята, която му е родила Крисан, — са обтегнати. Тя е завършила „Харвард“, живее в Ню Йорк и рядко се чува с баща си. На два пъти обаче отива до Мемфис и той е благодарен за жеста.

— Това означаваше много за мен — спомня си Джобс.

За съжаление тогава не й го казва. Много от хората около тях смятат Лиса за капризна като баща си, но Лорийн я приема на драго сърце и се опитва да я приобщи към семейството.

Когато състоянието му се подобрява, Джобс отново става раздразнителен. Изгубил е жлъчния мехур, но не жлъчния си характер.

— Когато започна да се оправя, бързо премина през фазата на благодарността и се върна към обичайното си заядливо и властно поведение — спомня си Катрин Смит. — Всички се чудехме дали в резултат на изпитанието ще стане по-благоразположен, но не би.

Освен това Джобс е все така придирчив към храната, което е сериозен проблем. Приема само плодови пюрета и редовно иска да му донесат седем-осем различни, за да си избере това, което му се яде най-много. Поднася миниатюрно количество към устата си за проба и отсъжда:

— Това не струва. И това не е хубаво.

Накрая Ийсън се намесва:

— Виж какво, вкусът няма значение. Приемай ги не като храна, а като лекарство.

Когато започват да му идват на гости служители на „Епъл“, той се развеселява. Тим Кук го посещава редовно и му докладва за развитието при новите продукти.

— Грейваше всеки път, когато се заговореше за „Епъл“ — разказва Кук. — Сякаш в главата му светваше лампа.

Джобс страшно обича компанията и мисълта, че ще се върне, го крепи. Подробностите го окриляват. Когато Кук му описва новия модел iPhone, отделя цял час, за да обсъдят не само названието (споразумяват се за iPhone 3GS), а и големината и шрифта на буквите „GS“ — дали да са главни (да) и с курсив (не).

Един ден Райли организира изненадващо посещение в студио „Сън“ — тухления храм, в който са записвали Елвис, Джони Кеш, Б.Б. Кинг и много други пионери на рокендрола. Един от по-младите служители ги развежда и им разказва за историята на студиото. Той и Джобс седят на обгорената от фасове пейка, която е използвал Джери Лий Люис. По това време Стив е може би най-влиятелният човек в музикалния бизнес, но младежът не го разпознава в този негов окаян вид. Когато си тръгват, Джобс казва на Райли:

— Това хлапе е много умно. Дай да го вземем за iTunes.

Райли се обажда на Еди Кю, който изпраща младежа в Калифорния за интервю. В крайна сметка го назначават в новосъздадения отдел за ритъм-енд-блус и рокендрол в iTunes. По-късно, когато Райли отива да види приятелите си в „Сън“, те му казват, че това е доказателство колко верен е девизът им — че в студио „Сън“ мечтите се сбъдват.