Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (129)

Премиерата

Преди пускането на iPhone на пазара, както обикновено Джобс решава да предостави на едно списание привилегията да зърне новия продукт. Той се обажда на Джон Хюи, главен редактор на списание „Тайм“, и започва с типичните си суперлативи: „Това е най-доброто нещо, което някога сме правили.“ Той иска да даде на „Тайм“ ексклузивни права, „но в «Тайм» няма нито един достатъчно умен, за да го опише, затова смятам да го дам на някой друг“. Хюи го запознава с Лев Гросман, обигран писател и журналист на „Тайм“, който пише статии върху технологиите.

В материала си Гросман правилно отбелязва, че iPhone всъщност няма много нови функции, а само прави вече известните много по-лесни за използване. „Но именно това е важното — пише той. — Когато устройствата ни не работят, обикновено обвиняваме за това себе си — твърде глупави сме, не сме си прочели упътването или пръстите ни са много дебели… Когато нещо се счупи, и ние се чувстваме пречупени. А когато някой ги поправи, се чувстваме малко по-добре.“

За презентацията на iPhone през януари 2007 г. на изложението „Макуърлд“ в Сан Франциско Джобс кани Анди Херцфелд, Бил Аткинсън, Стив Возняк и екипа, създал първия „Макинтош“ — както прави и при пускането на iMac. От всичките му блестящи презентации на продукти тази вероятно е най-добрата.

— От време на време се появява революционен продукт, който променя всичко — започва той.

Посочва два примера от по-ранни времена: първия „Макинтош“, който „промени цялата компютърна индустрия“, и първия iPod, който „промени цялата музикална индустрия“. Джобс бавно подготвя публиката за новия продукт.

— Днес представяме три революционни продукта от този клас. Първият е широкоекранен iPod със сензорно управление. Вторият е революционен мобилен телефон. А третият е авангардно устройство за интернет комуникации.

После изброява отново трите устройства и пита:

— Схванахте ли? Това не са три отделни устройства, а едно. Казва се iPhone.

Когато iPhone е пуснат за продажба пет месеца по-късно, в края на юни 2007 г., Джобс и жена му отиват пеша до магазина на „Епъл“ в Пало Алто, за да почувстват лично вълнението. Той често прави така, когато пуска нов продукт, затова пред магазина вече се е събрала тълпа фенове, които чакат появата му. Всички го поздравяват възторжено, все едно е Моисей, дошъл да си купи Библията. Между феновете са и Херцфелд и Аткинсън.

— Бил стоя на опашката цяла нощ — казва Херцфелд.

Джобс размахва ръце и започва да се смее.

— Изпратих му един — казва той.

— Трябват му шест — отвръща Херцфелд.

Блогърите веднага кръщават iPhone „Телефонът на Исус“. Според конкурентите на „Епъл“ обаче цената му е твърде висока — 500 долара — затова няма да се продава добре.

— Това е най-скъпият телефон в света — казва Стив Балмър от „Майкрософт“ в интервю за CNBC. — Пък и не е привлекателен за хората, занимаващи се с бизнес, защото няма клавиатура.

И този път „Майкрософт“ подценява продукта на Джобс. Към края на 2010 г. „Епъл“ е продал 90 милиона айфона, което е повече от половината приходи от мобилни телефони в световен мащаб.

— Стив разбира ефекта от копнежа да притежаваш дадено нещо — казва Алън Кей, инженер от „Ксерокс ПАРК“, който четирийсет години по-рано е мечтал да създаде теблетен компютър на име „Дайнабук“. Кей често прави пророчески изказвания, затова Джобс го пита какво мисли за iPhone.

— Направи екрана 5 на 8 инча (12.5 на 20 см) и ще управляваш света — казва Кей.

Той не знае, че дизайнът на iPhone е тръгнал от идеята за таблетен компютър, който един ден ще претвори и усъвършенства неговия „Дайнабук“.