Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (125)

iPod, който работи и като телефон

През 2005 г. темпът в продажбите на iPod скача до небесата. През тази година се продават изумителните двайсет милиона броя — четворно повече от предходната. Продуктът става още по-важен за счетоводния баланс на компанията — той формира 45% от годишните приходи. Освен това iPod придава още по-модерна визия на „Епъл“ и така засилва продажбите на компютрите „Макинтош“.

Джобс се безпокои.

— Той винаги бе обсебен от мисълта какво може да се обърка — спомня си членът на борда Арт Левинсон.

Джобс стига до заключението, че „устройството, което може да ни изяде главите, е мобилният телефон“. Той обяснява пред борда на директорите, че пазарът на цифрови фотоапарати се свива рязко, защото телефоните вече са снабдени с камери. Същото ще се случи и с iPod, ако производителите на мобилни телефони започнат да вграждат музикални плейъри в тях. „Всеки носи телефон, така че айподът ще стане ненужен“ — казва той.

При първата си стратегия прави нещо, което, както признава пред Бил Гейтс, не е в неговата ДНК: партнира си с друга компания. Той започва преговори с изпълнителния директор на „Моторола“ Ед Зандър за вграждане на iPod в популярния мобилен телефон RAZR („рейзър“), който разполага и с цифрова камера. Така се ражда ROKR („рокър“). Той обаче не притежава нито очарователния минимализъм на iPod, нито удобния тънък корпус на RAZR.

Апаратът е грозен, музикалните файлове се зареждат трудно и събира само стотина песни; с две думи, притежава всички отличителни белези на продукт, скалъпен от съвместната работа на няколко производители — точно обратното на начина, по който Джобс работи. Вместо хардуерът, софтуерът и съдържанието да бъдат контролирани от една компания, те са скърпени в едно цяло от „Моторола“, „Епъл“ и оператора на безжичната мрежа „Сингюлър“.

„И вие наричате това телефонът на бъдещето?“ — присмива им се списание „Уайърд“ от корицата на ноемврийския си брой.

Джобс побеснява.

— Писна ми да се занимавам с глупави компании като „Моторола“ — казва той на Тони Фадел и останалите на едно събрание, на което обсъждат iPod. — Дайте да си го направим сами.

Джобс забелязва нещо странно по отношение на мобилните телефони на пазара: и те като музикалните плейъри не струват.

— Седяхме и си говорехме колко мразим телефоните си — спомня си той. — Бяха прекалено сложни, имаха функции, които никой не разбираше, включително телефонния указател — като на китайски е.

Джордж Райли, адвокат на „Епъл“, си спомня как на едно събрание на Джобс му омръзнало да слуша, взел мобилния му телефон и започнал да обяснява колко много неща са „малоумно“ направени. Така Джобс и екипът му се въодушевяват от идеята да направят телефон, който те самите биха си купили.

— Това е най-добрата мотивация на света — казва по-късно Джобс.

Друг стимулиращ фактор е потенциалният пазар. През 2005 г. са продадени повече от 825 милиона мобилни телефони на всякакви хора — от първокласници до баби с внучета. Тъй като повечето са като купени от магазин за евтини стоки, има пазар за елитен продукт (както става с портативните музикални плейъри). Като начало Джобс възлага проекта на екипа, разработил базовата станция AirPort, изхождайки от това, че продуктът също ще е безжичен. Но скоро той осъзнава, че всъщност това устройство е за масовия потребител, подобно на iPod, затова го възлага на Фадел и неговия екип.

Първоначалният подход е да се модифицира iPod. Екипът решава да използва управляващия пръстен като средство за разглеждане на опциите на телефона и за въвеждане на цифри без клавиатура. Това решение не е елегантно, нито ергономично.

— Имахме много проблеми с пръстена, особено при опитите за въвеждане на телефонни номера — спомня си Фадел. — Беше непрактично.

Пръстенът върши добра работа за прелистване на телефонния указател, но чрез него е много трудно да се въведат данни. Инженерите разчитат донякъде на това, че потребителите ще звънят главно на хора, чиито номера вече са в указателя, и все пак си дават сметка, че това не е добро решение.

Същевременно „Епъл“ тайно работи по втори проект — разработката на таблет. През 2005 г. двата проекта намират пресечна точка и екипът заимства идеите за таблета за проектиране на телефона. С други думи, първо се ражда идеята за iPad, която спомага за появата на iPhone.