Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (109)

Майкрософт

„Направо ни издухаха!“

Това гласи безцеремонният имейл, изпратен от Джим Алчин на четирима негови колеги от ръководството на „Майкрософт“ в 5 часа следобед същия ден, след като е видял iTunes Store. В писмото има само още едно изречение: „Как са успели да склонят музикалните компании?“

По-късно същата вечер пристига отговор от Дейвид Коул, началника на онлайн бизнес подразделението на „Майкрософт“: „Когато от «Епъл» предоставят тази услуга за Windows (предполагам, че няма да направят грешката да не я приспособят за Windows), наистина ще ни издухат.“ Той казва, че екипът на Windows трябва да „измисли подобно решение и да го изкара на пазара“. По-нататък добавя, че „за тази цел трябва да се съсредоточим върху предоставянето на цялостна услуга, която носи пряка полза на потребителя. Нещо, което днес все още нямаме.“ Макар че „Майкрософт“ предлага собствена интернет услуга (MSN), тя не е цялостна услуга „от — до“ като тази на „Епъл“.

Самият Бил Гейтс се включва в 10:46 ч. същата вечер. Заглавието на електронното му писмо „Отново Джобс от «Епъл»“ показва ясно раздразнението му. „Способността на Стив Джобс да се фокусира върху няколко важни неща, да привлича хора, които разбират правилно потребителския интерфейс, и да рекламира продуктите си като «революционни», е наистина забележителна!“ — казва се вътре. Гейтс изразява изненада, че Джобс е успял да убеди звукозаписните компании да предоставят музиката си в магазина. „За мен това е много странно. Самите компании предлагат «услуга», която доста затруднява потребителите. Изведнъж решават да дадат на «Епъл» възможността да направи нещо доста добро.“

Гейтс смята за странен и факта, че никой друг не е създал услуга, която позволява на хората да купуват отделни песни, вместо да си правят месечен абонамент. „Не казвам, че ние сме сбъркали — или най-малкото, ако ние сме сбъркали, сбъркали са и «Риъл», «Пресплей» и «Мюзик Нет», както и всички останали“ — пише той. „Сега трябва бързо да предложим нещо подобно, с потребителски интерфейс и защита на правата, които да не отстъпват на тези на «Епъл»… Трябва ни план, с който да докажем, че макар Джобс отново да ни хвана неподготвени, можем да реагираме бързо и да го настигнем, дори да направим нещо по-добро.“

Това е удивително признание, макар и не публично: „Майкрософт“ отново са хванати „по бели гащи“ и отново ще се опитат да наваксат, копирайки „Епъл“. Подобно на „Сони“ обаче те така и не успяват да го постигнат, дори след като Джобс им е показал правилния път.

Вместо това от „Епъл“ продължават да „издухват“ „Майкрософт“, точно както е предсказал Коул: предоставят софтуера на iTunes и магазина на Windows. Това обаче не става без известни вътрешни сътресения. Първо Джобс и екипът му трябва да решат дали искат iPod да работи с компютри с Windows. В началото Джобс се противопоставя на идеята.

— Когато iPod ставаше само за „Макинтош“, това стимулираше продажбите на компютрите ни, и то дори повече от очакваното — спомня си той.

Срещу него обаче се изправят и четиримата му най-високопоставени директори: Шилер, Рубинщайн, Робин и Фадел. Спорът всъщност е за бъдещето на „Епъл“.

— Смятахме, че трябва да навлезем в бизнеса с музикални плейъри, а не да се ограничаваме само до компютърния — обяснява Шилер.

Джобс винаги е искал „Епъл“ да създаде собствена унифицирана утопия, магическа градина, оградена със стена, където хардуерът, софтуерът и периферните устройства работят заедно в синхрон и създават едно по-добро изживяване, където успехът на един продукт стимулира продажбите на всички останали. В момента обаче го притискат да приспособи любимия си нов продукт за работа с Windows, а това противоречи на самата му природа.

— Спорът беше много разгорещен и продължи с месеци — спомня си Джобс. — Бях сам срещу всички останали.

В един момент той заявява, че потребителите на Windows ще получат възможност да използват iPod „само през трупа ми“. Екипът му обаче продължава да го притиска:

— Това просто трябва да стигне до компютрите — казва му Фадел.

Най-накрая Джобс отсича:

— Докато не ми докажете, че има смисъл от търговска гледна точка, няма да го направя.

Това всъщност е неговият начин да отстъпи. Ако човек пренебрегне емоциите и догматичното мислене, е лесно да се докаже, че е изгодно потребителите на Windows да купуват iPod. Привикани са експерти, които развиват бизнес план за евентуалните продажби, и всички вкупом заключват, че това ще донесе повече печалби.

— Направихме какви ли не изчисления, разбивки и справки — обяснява Шилер. — При всички положения приходите от продажбите на iPod щяха да са по-високи от загубата от продажбите на компютрите ни и следователно нямаше да навредят на общата печалба на компанията.

Е, макар Джобс да е склонен да отстъпи независимо от репутацията си, нищо не може да го накара да изрази изискано съгласието си.

— Майната му! — отсича по време на една среща, докато му обясняват резултатите от анализите. — Писна ми да ви слушам, задници такива! Вървете по дяволите и правете каквото искате!

Сега обаче възниква друг въпрос: След като от „Епъл“ направят iPod съвместим с компютрите с Windows, трябва ли да създадат и версия на iTunes за Windows? Както обикновено, Джобс смята, че софтуерът и хардуерът трябва да вървят заедно: удовлетворението на клиента зависи от пълния синхрон в работата на iPod и софтуера iTunes в компютъра. Шилер обаче е против.

— Смятах, че това е лудост, защото не ние правим софтуера за Windows — спомня си той. — Стив обаче не ме остави на мира. Все повтаряше: „Ако ще го правим, ще го правим както трябва.“

Първоначално надделява Шилер. „Епъл“ правят iPod съвместим с Windows, като използват софтуера на „Мюзик Мач“, една външна компания. Оказва се обаче, че този софтуер е твърде тромав, което доказва правотата на Джобс. „Епъл“ са принудени скоростно да направят версия на iTunes, която да е съвместима с Windows. Ето какво разказва Джобс:

За да направим така, че айподът да работи с компютъра на „Майкрософт“, първо се хванахме с една друга компания, която имаше джубокс-плейър. Дадохме им рецептата за това, как да свържат своя плейър и дигиталната си библиотека с iPod, но те не свършиха работата както трябва. А това бе най-лошото възможно нещо, защото от тази фирма до голяма степен зависеше дали клиентът ще остане удовлетворен. Примирявахме се с тоя скапан джубокс цели шест месеца. После най-накрая успяхме да напишем iTunes за Windows. Нормално е да не искаш друг да контролира доколко клиентът ще остане доволен. Хората може и да не са съгласни с мен, но аз държа на този си принцип.

Съвместяването на iTunes с Windows означава, че трябва да се водят нови преговори с всички онези музикални компании, които са се съгласили музиката им да се разпространява чрез iTunes, защото ще достига само до малкото потребители на „Макинтош“. „Сони“ оказва сериозна съпротива. Анди Лак е на мнение, че това е поредният пример за навика на Джобс да променя условията по дадена сделка, след като вече е сключена. Другите звукозаписни компании обаче са много доволни от начина, по който работи iTunes Store. „Сони“ са принудени да капитулират.

През октомври 2003 г. Джобс обявява стартирането на iTunes за Windows.

— Представям ви една функция, която никога не сте очаквали, че ще добавим — казва той и махва с ръка към гигантския екран зад гърба си.

„Адът замръзна“ — пише на него. В шоуто — посредством iChat и видеозаписи — взимат участие Мик Джагър, д-р Дре и Боно.

— Това е страхотно за музикантите и музиката като цяло — заявява Боно по повод iPod и iTunes. — Затова съм тук, да целуна корпоративния задник. А аз не целувам задника на всеки.

Джобс не обича да омаловажава нещата, а и по принцип е склонен да прави гръмки изказвания. Под бурните аплодисменти на тълпата той обявява:

— iTunes за Windows вероятно е най-доброто приложение за Windows, писано някога.

От „Майкрософт“, естествено, не питаят благодарност.

— Следват същата стратегия, която следваха в компютърния бизнес. Искат да контролират и хардуера, и софтуера — казва Бил Гейтс пред „Бизнесуийк“. — Винаги сме правили нещата малко по-различно от „Епъл“, най-малкото по отношение на правото на избор, което даваме на хората.

Едва три години по-късно, през ноември 2006 г., „Майкрософт“ успяват да пуснат свой вариант на iPod. Устройството се нарича Zune и много прилича на iPod, но е малко по-голямо и тромаво. Две години по-късно то притежава едва 5% от пазарния дял. Джобс безмилостно посочва причините за недоброто представяне на Zune: скучния дизайн и слабата рекламна кампания.

Колкото повече остарявам, толкова по-ясно виждам колко важна е мотивацията. Zune не струваше, защото ония типове от „Майкрософт“ в действителност не обичат нито музиката, нито изкуството. Не и колкото нас. Ние спечелихме, защото обожаваме музиката. Направихме iPod за себе си, а когато правиш нещо за себе си или за най-добрия си приятел и семейството си, то не може да е скапано. Ако не обичаш нещо, няма да се постараеш да го изпипаш. Няма да отделиш още един ден или един уикенд и няма да пробваш да промениш статуквото.