Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (103)

iTunes

На Джобс не му отнема дълго време да осъзнае, че музикалната вълна ще бъде нещо наистина грандиозно. През 2000 г. хората вече качват на компютрите си музика от купени дискове или пък я свалят, а после създават собствени плейлисти и ги записват на празни дискове. През същата година в Съединените щати са продадени 320 милиона празни диска — а населението на страната е само 281 милиона души. Това означава, че някои хора наистина са се запалили по записването на свои сидита, а „Епъл“ не им предоставя такава възможност.

— Почувствах се като пълен кретен — казва той пред „Форчън“. — Реших, че сме изпуснали момента. Трябваше да работим наистина здраво, за да наваксаме.

Джобс прибавя „записвачка“ в iMac, но това не е достатъчно. Целта му е максимално да опрости прехвърлянето на музиката от диск на компютъра, подреждането й в плейлисти и записването им върху празен диск. Другите компании вече правят приложения за работа с песни, но те са тежки и сложни. Една от способностите на Джобс е да забелязва пазарни ниши, в които опитват да се наместят некачествени продукти. Той разглежда музикалните приложения, които се предлагат — включително Real Jukebox, Windows Media Player и онова, което HP е включила в „записвачката“ си.

— Бяха толкова сложни, че само някой гений би могъл да разбере половината им характеристики и възможности — казва той.

Точно тогава се намесва Бил Кинкейд. В онзи момент бившият софтуерен инженер от „Епъл“ пътува към една писта в Калифорния, където смята да се състезава със своя болид категория „Формула Форд“. Докато шофира, слуша Националното обществено радио. Там съобщават за преносим музикален плейър, наречен „Рио“, на който могат да се слушат песни в дигитален формат — MP3. Буквално подскача, когато репортерът заявява нещо от рода на „Не бързайте да се радвате, потребители на «Мак», защото той не работи на «Макинтош»!“. Кинкейд пък си казва: „Ха! Аз това мога да го оправя!“

После вика на помощ приятелите си Джеф Робин и Дейв Хелър, които също са бивши софтуерни инженери от „Епъл“, и тримата се заемат да приспособят „Рио Мениджър“ за „Макинтош“. Техният продукт, познат като SoundJam, предлага на потребителите на „Мак“ интерфейс за „Рио“ и софтуер за работа с песните на компютрите им. През юли 2000 г., докато Джобс притиска екипа си да измисли софтуер за работа с музика, „Епъл“ откриват и купуват SoundJam, като заедно с това връщат и създателите му в лоното на „Епъл“. (И тримата остават в компанията, а Робин продължава да отговаря за разработването на музикалния софтуер през следващите десет години. Джобс го смята за толкова ценен, че когато един репортер от „Тайм“ иска да го интервюира, той позволява срещата само при условие фамилията на инженера да не се споменава в статията.)

Джобс лично работи с тях по превръщането на SoundJam в продукт на „Епъл“. Програмата има твърде много функционалности и съответно — твърде много и сложни прозорци. Джобс кара екипа да я опростят и да я направят по-забавна. Вместо интерфейс, с който да се налага да уточняваш дали търсиш изпълнител, песен или албум, Джобс настоява за една съвсем елементарна кутийка, в която да можеш да напишеш каквото решиш. Заемат сивата рамка на прозорчето на iMovie, която сякаш е направена от матиран метал. Наричат програмата iTunes.

Джобс представя iTunes през 2001 г., по време на януарското изложение „Макуърлд“ като част от стратегията за „дигитален център“. Обявява, че ще е безплатен за всички потребители на „Макинтош“.

— Станете част от музикалната революция с iTunes и направете музикалните си устройства десет пъти по-добри! — заключва той и предизвиква буря от аплодисменти.

По-късно рекламният му слоган гласи: „Сваляй. Миксирай. Записвай.“ (Rip. Mix. Burn.)

Същия следобед Джобс има среща с Джон Маркоф от „Ню Йорк Таймс“. Интервюто не върви много добре, но към края Джобс сяда пред своя „Мак“ и гордо демонстрира iTunes.

— Напомня ми за моята младост — обяснява той, докато сюрреалистичните фигури с ярки цветове танцуват по екрана.

Така се сеща за времето, когато е взимал ЛСД. Казва на Маркоф, че употребата на този наркотик е едно от двете или трите най-важни неща, които е правил през живота си. Хора, които никога не са взимали ЛСД, няма да са в състояние напълно да го разберат.