Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green(2014)
Корекция и форматиране
Fingli(2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. —Добавяне

Университетът „Рийд“

Седемнайсет години по-рано, преди да го осиновят, родителите на Джобс са поели официално задължение да му осигурят университетско образование. Затова през цялото това време работят усилено и прилежно спестяват за студентския му фонд, който по времето, когато завършва гимназия, е скромен, но достатъчен. Джобс обаче е станал още по-своенравен и не се старае да ги улесни. Първоначално обмисля идеята изобщо да не ходи в университет.

— Ако не бях постъпил в университета, щях да отида в Ню Йорк — смяташе той, размишлявайки колко различен би бил неговият свят (а може би и нашият), ако бе избрал друг път на развитие.

Когато родителите му настояват за университетско образование, той реагира с агресивно бездействие. Изобщо не иска да чуе за щатските учебни заведения като „Бъркли“, където учи Воз, въпреки че са най-евтини. Не го блазни и „Станфорд“, който е буквално на няколко преки от тях и е много вероятно да му даде стипендия.

— Децата, които отиваха в „Станфорд“, вече знаеха с какво искат да се занимават — сподели пред мен. — Не бяха много творчески настроени. Аз исках нещо творческо и интересно.

Избира си „Рийд“ — частно либерално учебно заведение в Орегон и едно от най-скъпите в страната. Един ден, когато е на гости на Воз в „Бъркли“, баща му се обажда да му каже, че е приет в „Рийд“. Двамата с майка му се опитват да го разубедят да постъпи там и изтъкват, че е прекалено скъпо за тях. Джобс обаче поставя ултиматум: или „Рийд“, или нищо. Както винаги, те отстъпват.

В „Рийд“ учат само хиляда студенти, наполовина на учениците в гимназия „Хоумстед“. Университетът е известен със свободната хипарска атмосфера, комбинирана, малко парадоксално, със строги академични стандарти и престижни дипломи. Пет години по-рано Тимъти Лиъри, гуруто на психеделичното просвещение обикаля страната да търси поддръжници на своята „Лига за духовно откриване“ (League for Spiritual Discovery, или ЛСД). Тогава той сяда по турски пред студентите в „Рийд“ и заявява на слушателите си: „Като всяка велика религия от миналото ние търсим божественото в себе си… Тези древни цели изразяваме със следната метафора на настоящето: Включи се, настрой се, оттегли се.“ Много студенти в „Рийд“ приемат този призив съвсем сериозно и през 70-те делът на отпадналите от университета надвишава една трета.

През есента на 1972 г., когато идва време Джобс да се запише в „Рийд“, родителите му го закарват до Портланд, но в пореден израз на неподчинение той не им позволява да го изпратят до студентското градче. Дори не им казва „довиждане“ или „благодаря“. По-късно разказва за този момент с несвойствено за него съжаление:

Това е едно от нещата, от които наистина се срамувам. Държах се малко безчувствено и вероятно ги обидих. Не трябваше да го правя. Сториха толкова много, за да отида да уча там, а аз не ги исках близо до мен. Не исках хората да видят, че имам родители. Исках да бъда като сирак, който е скитал из страната с влакове, пристигнал отникъде, без корени, без връзки, без минало.

В края на 1972 г. в американския студентски живот настъпват резки промени. Виетнамската война и наборната кампания, която я съпътства, са към края си. Политическите теми вече не са толкова актуални в университетите и среднощните дискусии в общежитията отстъпват място на разговорите за бъдещата професионална реализация. Джобс е силно повлиян от различни книги за духовно просветление, най-вече от „Бъди тук и сега“ — ръководство по медитация и използване на психотропни вещества от Баба Рам Дас, по рождение Ричард Олпърт.

— Беше задълбочено четиво — спомня си Джобс. — Промени мен и много от приятелите ми.

Най-близкият от тези приятели е Даниел Котке — друг първокурсник с рядка брадица, който се запознава с Джобс една седмица след пристигането им в „Рийд“ и споделя увлеченията му по дзен, Дилън и ЛСД. Котке идва от богато нюйоркско предградие; той е умен, но слабохарактерен, с добродушен нрав на дете, израснало под похлупак, още по-мекушав заради интереса си към будизма. Това духовно търсене го кара да отрича материалните блага, но въпреки това силно се впечатлява от колекцията записи на Джобс.

— Стив имаше магнетофон ТЕАК и огромно количество пиратски записи на Дилън — спомня си Котке. — Беше едновременно супер готин и много навътре в електрониката.

Джобс прекарва голяма част от времето си с Котке и приятелката му Елизабет Холмс, въпреки че я оскърбява още при първата им среща, като я пита колко пари ще иска, за да прави секс с друг мъж. Заедно отиват на автостоп до океана, водят типичните за тази възраст среднощни разговори за смисъла на живота, ходят на фестивали на любовта в местния кришнарски храм и посещават будисткия център за безплатна вегетарианска храна.

— Водехме адски забавен, но и философски живот — разказва Котке. — Бяхме сериозно хлътнали по дзен.

Джобс дава на Котке да чете и други книги, включително „Дзен разум за начинаещи“ от Шунрю Сузуки, „Автобиографията на един йога“ от Парамаханса Йогананда и „Пътешествие през духовния материализъм“ от Чогям Трунгпа. В таванското помещение над спалнята на Елизабет Холмс обзавеждат стая за медитация с копия на индийски рисунки, индийско килимче, свещи, тамян и възглавнички.

— На тавана имаше капак, през който се излизаше в подпокривното пространство, което беше огромно — разказва Джобс. — Понякога вземахме халюциногени, но през повечето време просто медитирахме.

Увлечението на Джобс по източните духовни учения и особено дзен не е временна младежка прищявка. Той му се отдава с типичния си плам и будистката философия става неразделна част от душевността му.

— Стив е много навътре в дзен и това много му влияе — споделя Котке. — Във всичко, което прави, виждаш строг, минималистичен естетизъм и огромна вглъбеност.

Джобс силно се влияе и от значението, което будизмът отделя на интуицията:

— Започнах да осъзнавам, че интуитивното разбиране и съзнание са по-важни от абстрактното мислене и интелектуалния логически анализ.

Силната му емоционалност обаче пречи да постигне вътрешен покой; увлечението му по дзен не е съпроводено от спокойствие, душевен мир или смиреност в отношенията с другите.

С Котке често играят кригшпил — германска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата противници седят с гръб един към друг; всеки има собствена дъска и фигури и не вижда какво прави другият. Трети човек изпълнява ролята на арбитър, като казва дали ходовете, които искат да направят, са позволени или не, и всеки се опитва да разгадае действията на противника.

— Най-лудата игра, която съм играла с тях, беше по време на една адска буря — спомня си Холмс, която тогава била арбитър. — Седяхме пред камината. Двамата бяха надрусани до козирката и движеха фигурите толкова бързо, че едва следях ходовете им.

Друга книга, която силно повлиява на Джобс като първокурсник, е „Диета за малка планета“ от Франсис Мор Лапе, който възхвалява ползите от вегетарианското хранене за човека и за цялата планета.

— Тогава почти окончателно се отказах от месото — споделя той.

Тази книга обаче засилва склонността му да залита в крайности, които включват промивки на стомаха, гладуване или продължително консумиране само на един или два вида храна като моркови или ябълки.

Двамата с Котке стават сериозни вегетарианци през първата си година в колежа.

— Стив беше по-голям маниак от мен — спомня си Котке. — Ядеше само овесени ядки „Роман Мийл“.

Двамата ходят на един кооперативен пазар, където Джобс си купува кутия от зърнената закуска, която му стига за около седмица.

— Купуваше сушени фурми, бадеми и много моркови. Имаше една сокоизстисквачка „Чемпиън“ и си правехме сок и салата от моркови.

Приятелите му си спомнят, че кожата му понякога придобивала оранжев оттенък.

Манията за диети на Джобс се задълбочава още повече, след като прочита „Здравословна диета без слуз“ от Арнолд Ерет — диетолог фанатик от германски произход от началото на XX век. Убеждението на автора е, че човек трябва да се храни само с плодове и зеленчуци с ниско съдържание на скорбяла, които според него предотвратяват образуването на вредна слуз; освен това е привърженик на редовното прочистване на организма чрез гладуване. Така дори овесените ядки изпадат в немилост — заедно с хляба, зърнените продукти и млякото. Джобс започва да предупреждава приятелите си за опасната слуз, която дебне в кифлите им.

— Хвърлих се в това по типичния за мен маниакален начин.

Веднъж с Котке изкарват цяла седмица само на ябълки. После Джобс минава на още по-сурови пости. Започва с двудневно гладуване, а по-късно опитва да не яде по цяла седмица и повече, като пие само вода и от време на време поема малки количества листни зеленчуци.

— След седмица започваш да се чувстваш прекрасно. Кипиш от енергия, защото не се налага да смилаш толкова много храна. Бях в отлична форма. Чувствах се, сякаш мога да отида пеша до Сан Франциско, когато си поискам.

Вегетарианство и дзен будизъм, медитация и духовност, ЛСД и рок — Джобс се отдава на всички импулси, станали емблематични за търсещата просветление студентска субкултура от онзи период. И макар че в „Рийд“ почти не се занимава с това, в душата му остава искрица от увлечението му по електрониката, което един ден ще се съчетае удивително добре с останалите му качества.