Кон Игълдън
Завоевателят (31)

31.

По зазоряване Арик-Боке застана в равнината пред Каракорум. Двамата най-големи синове на Монгке бяха получили места до чичо си. Асутай беше на шестнайсет, а Урун Таш на четиринайсет, но по широките им рамене личеше, че ще имат масивното телосложение и силата на баща си. Очите им още бяха зачервени от мъка. Арик-Боке беше мил с тях в дните след пристигането на ужасната новина и двамата младежи гледаха на него като на почитан герой.

Хулегу стоеше от дясната страна на брат си, все още със силен загар от престоя си в Персия и Сирия. Под командването на Катбука беше оставил една малка част, която да пази новите градове, новото ханство, което си беше спечелил там. Арик-Боке буквано чувстваше гордостта на брат си. Хулегу се беше справил добре с Багдад, но районът далеч не бе умиротворен. Не можеше да остане дълго в Каракорум.

Арик-Боке разтърка белега на обезобразения си нос. Усети се за лошия си навик и си махна ръката, твърдо решен да запази достойнство през този велик ден. Погледна към събралите се тумани и принцовете, прекосили половината свят при вестта за смъртта на хана. Бяха изминали много дълъг път от младия народ, който бе създал Чингис от враждуващите помежду си племена. И това личеше по броя им и очевидното им богатство.

Тялото на Монгке хан лежеше скрито в огромна покрита каруца, построена специално за тази задача и за този ден. Тя щеше да бъде теглена от четирийсет бели коня и следвана пеша от хиляди мъже и жени. Сълзите им щяха да осолят земята, докато се връщат при вечния дом на дядото на Монгке. Горди принцове щяха да вървят след нея, оставили знаците на ранг и влияние, за да оплачат бащата на народа.

Арик-Боке се загледа в залязващото слънце. След като се стъмнеше, по пътя, започващ от Каракорум, щяха да запалят факли и процесията щеше да тръгне. А дотогава щяха да го чакат. Той се обърна към Хулегу и брат му кимна. Арик-Боке се усмихна, припомняйки си първата напрегната среща след завръщането на Хулегу. За първи път от години братята бяха излезли от града като двама бедни пастири, метнали мехове айраг през рамо. Наоколо имаше много огньове, около които се гушеха мъже и жени, за да се предпазят от студа. Хулегу и Арик-Боке бяха седнали да участват в бдението, като през цялото време разговаряха за хана и брата, когото бяха изгубили. Почетоха Монгке, като напълниха усти с айраг и го изплюха във въздуха, след което и двамата се напиха безпаметно.

Хулегу беше почернял от силното слънце. Дори миришеше различно, от кожата му се носеше аромат на карамфил и непознати подправки. През онази първа нощ очите му сияеха, докато описваше земите, които бе видял, с техните озарени от слънцето планини и древни тайни. Разказа на Арик-Боке за гримираните персийки, които бе виждал да танцуват до изтощение, пръскайки пот като диаманти в светлината на празничните огньове. Говореше за огромни пазари, за змии и магьосници, за месинг и злато. Чак беше прегракнал от обяснения и възхищение.

Преди слънцето да изгрее, Арик-Боке вече знаеше, че Хулегу не иска империята на великия хан. Брат му се бе влюбил в пустинните земи и вече го сърбеше да се върне при тях, всеки ден в студените степи на родината му се струваше изгубен. На сутринта станаха със стонове и скърцащи стави, но бяха в мир един с друг.

Арик-Боке издиша бавно и си заповяда да се отпусне. Време беше — народът чакаше обръщението му. Пое дълбоко дъх, пълнейки дробовете си с аромата на благовонията, който се стелеше тежко наоколо.

— Брат ми Монгке ми повери родината, степите, където се е родил самият Чингис. Повери ми и Каракорум, докато го няма. Ще продължа делото му, стремежите му, идеята му за малките ханства. Държавите не могат да бъдат оставени без грижа, всички сме съгласни по този въпрос.

Сърцето му биеше силно и той отново пое дъх.

— Аз ще бъда велик хан, наследник на Чингис, наследник на Угедай, Гуюк и брат ми Монгке. Изречете клетвите си и почетете желанието на брат ми.

Хулегу коленичи пръв и Арик-Боке постави ръка на рамото му. Последваха синовете на Монгке, пред очите на всички. Арик-Боке им бе предложил земи и богатства и не му се наложи да им обяснява алтернативата. След подобна публична изява никой нямаше да им шепне, че биха могли да вземат властта.

Докъдето стигаше погледът, туманите следваха техния пример. Като вълна, вдигната от хвърлен в езеро камък, събралите се принцове коленичеха и предлагаха гери, коне, сол и кръв. Арик-Боке леко потръпна и затвори очи. Единствено Кублай липсваше на огромния събор пред Каракорум. Но щеше да научи новината от ям ездачите, които чакаха да препуснат, а дотогава целият свят щеше да знае, че има нов хан. Добре че не беше човек с големи амбиции, в противен случай със сигурност би оспорил властта на Монгке, когато бяха още млади. Арик-Боке се опита да изтласка съмнението, което го гризеше и не му даваше покой. Кублай трябваше да се върне в родината, когато научи за смъртта на Монгке, но не го беше направил. Той беше мечтател, чувстваше се по-добре в библиотеките и сред свитъците, отколкото начело на държавата. Ако по-големият му брат решеше да го предизвика, Арик-Боке щеше да отговори с цялата сила, която владееше.

Усмихна се, когато си представи тръгналия на война учен. Кублай беше върнал в родината жените и децата на туманите си. Те също бяха положили клетвите си, коленичили в прахта пред Каракорум. Както синовете на Монгке бяха избрали пътя си, така и Кублай щеше да бъде принуден да приеме новия ред. Арик-Боке въздъхна от удоволствие при вида на десетките хиляди, паднали на колене пред него. Най-младият син на Толуй и Сорхатани се бе осмелил да протегне ръка, когато народът се нуждаеше от хан. Днес беше неговият ден, а слънцето тепърва изгряваше.