Чайна Миевил
Морелси (7)

Пет

Небето има два етажа, а светът — четири. Тук няма тайни. Шам го знаеше, тази книга го знае и вие също го знаете.

Съществуват долното небе, което се простира на две-три мили и два пръста отгоре над морелсите. На тази височина въздухът внезапно добива зацапан цвят и най-често е размътен от токсични облаци. Това е границата на горното небе, в което ловуват чудати твари, ненаситни летящи пришълци. Повечето са невидими, скрити от мръсната мъгла, слава Богу, освен когато небето се изчисти и накара наблюдателите да се разтреперят. Освен когато крайниците им и прочие не се пресегнат надолу да сграбчат някоя неблагоразумно устремена птица, издигнала се над здравомислието.

Не говорим за това. Говорим за четирите етажа на света.

Подземният — в него копаят и ровят ровещите зверове, там има пещери, корени, древни жили от останки и може би дори желязо и дърво от отдавна забравени или още невиждани линии на морелсите.

Морелсите, опасващи равноземието — това е вторият етаж. Релси и траверси, следващи случайните криволици на географията и вековете във всички посоки. Прострели се в безкрая.

Земите, държавите и континентите са третият етаж. Те стърчат над релсите. Те се издигат върху грунднорма — основата от твърда земя и камък, твърде плътна за пробиване за земеровите от първия етаж. Това ги прави годни за обитаване. Има безброй архипелази, самотни острови, държавите и континенти под въпрос.

А над всичко това, там, докъдето върховете на по-големите земи се издигат през километрите годно за дишане долно небе и се забиват в горното, над границата, са лепкавите грамади на планинските земи. По чиито етажи, обгърнати в отровна мъгла и развален въздух, пълзят, препускат и се клатушкат братовчедите на летците от горното небе, отровнодишащите хищници парвенюта. Редом с тях — и неприятни биологични творения, зародили се другаде.

От тези четири зони в две и половина човешкият живот продължава. Във вътрешността, по островите с изглед към желязото и траверсите, и дивашката мръсотия на морелсите, има плодни градини и ливади, езера и бързоструйни потоци. Плодородни нежни почви, засети с тучни посеви. Там фермерите фермеруват край градове, които градуват. Там живеят сухопътните хора, по-голямата част от човечеството. Горе над железопътните пътешествия и несгоди.

Покрай тези места са морелсовите брегове, наречени литорална зона. Това е крайбрежието. Пристанищни градове, от които тръгва превозът — товарни и ловни влакове. Където фарове греят далече над рифовете от боклук, стърчащи над пръстта. „Дайте ми вътрешността, дайте ми и откритите релси — казват и релсоплавателят, и сухопътникът. — Само ми спестете литоралните душици.“

Съществуват много такива нравоучения сред железничарите. Те особено много си падат по поговорки и правила. Като например: „Винаги давай всичко от себе си за този, когото сред морелсите го грози опасност.“