Чайна Миевил
Морелси (44)

Четирийсет и две

С какво можем да се сдобием, докато съзнанието ни си почива? Един изследовател на разума, психоном, картограф на мислите може да заяви, че това е безсмислен въпрос: че без нашето съзнание ние сме нищо. Когато то си почива, почиваме си и ние.

Наопаки, други може да видят в това някакъв парадокс, който поражда критично мислене, умствено новаторство. Провокациите няма нужда да бъдат разумни, за да помогнат на ума ни да се справи с положението на ниво. Ами ако нелепите въпроси са незаменим философски инструмент?

Нашия разум ние сглобяваме от боклуците на историята и той е машина за превръщане на хаоса в история. Това е историята на едно кърваво момче. Неговият разум я представя. Но в едно подобно представяне можем да устоим на парадокса, да се впуснем в нахалната ескапология на разказа и така почивката конкретно на това съзнание може да не ни попречи. На въпроса: Какво да прави сюжетът, когато главният прозорец, през който го наблюдаваме, се затвори? можем да отговорим: Той трябва да погледне през друг прозорец.

Което ще рече да поеме по други релси, да вижда през други очи.