Лайза Клейпас
Любовни писма (25)

Двадесет и четвърта глава

Месец по-късно в един слънчев и сух октомврийски ден в енорийската църква на мегдана се състоя сватбата. За всеобщо удоволствие на Стоуни Крос церемонията се придържаше към отдавнашните селски традиции. Участниците в сватбата слязоха от каретите няколко пресечки преди църквата и изминаха останалия път по пътека, обсипана с цветя и билки за плодовитост. Докато минаваха, към тях се присъединяваха още и още хора и накрая това приличаше по-скоро на весела тълпа, отколкото на сватбено шествие.

В две големи кошници бяха натрупани допълнително цветя, пристегнати през гърба на Хектор, мулето на Биатрикс. То водеше тълпата с тържествена стъпка, докато вървящите от двете му страни жени бъркаха в кошниците и хвърляха с шепи листенца и цветове по земята. На главата на мулето бе вързана сламена шапка, украсена с цветя, а ушите му стърчаха през направени отстрани дупки.

— Боже мой, Албърт — каза обезсърчен Кристофър на кучето, което подтичваше край него. — Мисля, че в сравнение с мулето ти си извадил далеч по-голям късмет. — Албърт беше изкъпан, а около врата му бе надянат венец от бели рози. Кучето изглеждаше предпазливо, явно гъстата тълпа не му харесваше точно толкова, колкото и на Кристофър.

Когато жените окупираха половината улица, а мъжете другата половина, Кристофър хвърли поглед към Биатрикс. Тя бе заобиколена от селски момичета, облечени в бяло, с което уж да объркат злите духове, ако са замислили нещо лошо против булката. Около Кристофър пък имаше почетен ескорт, състоящ се от приятели от Стрелковата бригада и няколко мъже от първоначалното му кавалерийско поделение.

Най-накрая стигнаха църквата, която вече беше пълна. Във въздуха се носеше жизнерадостна музика на цигулка.

Кристофър отиде отпред да изчака до олтара, а Биатрикс остана с Лео.

— Биатрикс — попита я брат й, — какво си направила с Хектор?

— Той просто е едно украсено с цветя муле — отвърна тя.

— Надявам се, че няма да се разстроиш, като разбереш, че си яде шапката.

Биатрикс се засмя.

Свеждайки глава към нея, Лео прошепна:

— Докато те отвеждам към олтара, Биа, искам да помниш нещо. Че не те предавам наистина на него. А само му позволявам да те обича толкова, колкото те обичаме ние.

Очите на Биатрикс се навлажниха и тя се притисна към него.

— Той го прави.

— И аз така мисля — прошепна в отговор брат й. — Иначе нямаше да му позволя.

Останалата част от сутринта и следобеда преминаха в щастлива омая. След като си размениха клетвите, те излязоха от църквата под арка от саби, вдигнати от почетния ескорт. Предната врата бе затворена — друга традиция на Стоуни Крос — и нямаше да бъде отворена, докато младоженецът не плати таксата за преминаване.

Кристофър бръкна в една кадифена кесия, извади шепа златни монети и ги хвърли към тълпата. Дъждът от монети предизвика радостни възгласи. Във въздуха бяха изпратени още три пълни шепи, повечето от които хванати още преди да достигнат земята.

Когато и последната монета бе намерена, хората се скупчиха на мегдана, където бяха опънати дълги маси, отрупани със сладкиши, донесени от жителите на Стоуни Крос. Биатрикс даде на Кристофър хапка от сватбената торта, той на свой ред даде на нея, докато селяните ги обсипваха с трохи, за да бъдат плодовити и да живеят в благоденствие.

Веселбите на площада продължиха дори когато сватбеното шествие тръгна към къщата Рамзи. Последва богата гощавка с безчет тостове и много веселие.

Когато тържествената вечеря завърши, Биатрикс с облекчение се качи на втория етаж да съблече сватбената одежда. Докато Амелия и една прислужница й помагаха да свали обемистата рокля, по пода се посипа дъжд от трохи. Трите се разсмяха.

— Това е най-малко любимият ми обичай на Стоуни Крос — каза Биатрикс, изтупвайки се. — Но от друга страна, това сигурно ще зарадва не една птица.

— Като заговорихме за птици, скъпа… — Амелия изчака прислужницата да отиде да подготви вана. — Идва ми наум една строфа на Самюъл Колридж от стихотворението му за пролетта. „Пчелите се раздвижват… а птиците на клона…“

Биатрикс я изгледа въпросително.

— Защо ми го казваш? Сега е есен, а не пролет.

— Да, но в това стихотворение специално се споменава, че птиците се чифтосват. Помислих си, че може да имаш някакви въпроси към мен на тази тема.

— За птиците? Благодаря, но знам за тях далеч повече от теб.

Амелия въздъхна, правейки опит да бъде деликатна.

— Забрави за проклетите птици. Сега е твоята брачна нощ… искаш ли да ме питаш нещо?

— О! Благодаря, но Кристофър вече… ъ-ъ-ъ… се погрижи да ме информира.

Веждите на Амелия отскочиха нагоре.

— Да. Въпреки, че използва други евфемизми вместо птици и пчели.

— Така ли? Как ти обясни, тогава?

— За катериците — отвърна Биатрикс. След което се обърна, за да скрие една усмивка от сестра си.

* * *

Въпреки че на другия ден щяха да отидат за две седмици в Костуолдс, Биатрикс предполагаше, че ще прекарат брачната си нощ в къщата Фелън. Беше изпратила там един сандък с дрехи, тоалетни принадлежности и нощница. Заради това бе изненадана, когато Кристофър я информира, че има други планове наум.

След като се сбогува със семейството си, Биатрикс отиде към челния екипаж с Кристофър. Той бе съблякъл униформата си с лъскавите подрънкващи медали и носеше обикновен вълнен костюм с обикновена бяла вратовръзка. Харесваше го много повече така, в по-прости, семпли дрехи — великолепието на Кристофър във военна униформа бе почти заслепяващо, за да бъде понесено. Слънцето грееше с есенното си злато, спускайки се в тъмните корони на дърветата.

Вместо каретата, която бе очаквала, бе доведен един-единствен кон, дорестия жребец на Кристофър.

Биатрикс се обърна към него и го изгледа въпросително.

— За мен няма ли да има кон? Каручка? Или ще трябва да подтичвам отзад?

— Ще яздим заедно, ако искаш. Имам една изненада за теб.

— Колко нехарактерно за теб.

— Да, помислих си, че ще ти е приятно. — Той й помогна да се качи на коня и се метна леко зад нея.

Независимо каква беше изненадата, Биатрикс си помисли, че й стига само да се облегне така на широките му, твърди гърди. Почувства го, цялата му сила, която я обгръщаше, тялото му, нагаждащо се с лекота към всяко движение на коня. Той я накара да затвори очи, когато навлязоха в гората. Биатрикс се отпусна на гърдите му. Горският въздух стана по-сладък, изпълнен с аромата на смола и черна пръст.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Почти пристигнахме. Не поглеждай.

Скоро Кристофър спря коня и скочи от него, помагайки й да слезе.

Виждайки околната обстановка Биатрикс се усмихна объркано. Това бе тайната къща в имението на лорд Уестклиф. Светлината се изливаше през отворените прозорци.

— Защо сме тук?

— Качи се по стъпалата и виж — каза Кристофър и отиде да завърже коня.

Като вдигна полите на синята си рокля, Биатрикс се изкачи по витото стълбище, осветено от стратегически поставени лампи в стенните ниши, където някога са били закачени древни факли. Тя стигна до кръглата стая на горния етаж и прекрачи прага.

Стаята бе преобразена.

Малък огън гореше в предишното тъмно огнище, светлината от лампите изпълваше въздуха със злато. Издрасканият дървен под беше чист и покрит с разкошен дебел турски килим. Тапети с флорални мотиви омекотяваха старите каменни стени. Старите рамки на леглото бяха заменени от голямо кафяво легло с извити табли и спираловидни колони. Леглото бе с дебели матраци и луксозни юргани, с пухкави бели възглавници в три реда. Масата в ъгъла беше застлана с бледолилава покривка и върху нея бяха подредени сребърни подноси и кошници, преливащи от храна. Капчици вода блестяха отстрани на една сребърна кофичка с охладено шампанско. Тук се намираше и нейният сандък, сложен до един боядисан параван за обличане.

Смаяна, Биатрикс влезе по-навътре, опитвайки се да възприеме всичко това.

След миг се появи и Кристофър.

— Ако искаш, можем да прекараме първата си нощ заедно тук — каза той. — Но ако не ти харесва, ще отидем в къщата Фелън.

Биатрикс не можеше да говори.

— Направил си го за мен?

Той кимна.

— Попитах лорд Уестклиф дали можем да пренощуваме тук. А той не възрази срещу леката промяна, която направих вътре. Ти…

Той прекъсна, когато Биатрикс се хвърли към него и го прегърна силно.

Кристофър я хвана, ръцете му минаха бавно надолу по гърба и ханша й. Устните му намериха нежната кожа на страните й, брадичката, отстъпчивата мекота на устата й. През дълбоките пластове удоволствие, замъгляващи съзнанието й, Биатрикс му отвърна напосоки, като дишаше накъсано, докато дългите му пръсти се свиха под брадичката й. Той обхвана устните й в своите, езикът му претърсваше нежно. Вкусът му беше пивък и мъжествен. Опияняващ.

— Почакай. Спокойно… скъпа, има още една част от изненадата, която не искам да пропускаш.

— Къде? — попита Биатрикс като в просъница.

Кристофър се засмя глухо, хвана я за раменете и я побутна да излезе навън.

— Слушай — прошепна той.

Когато думкащото й сърце се успокои, Биатрикс дочу музика. Не инструменти, а човешки гласове, слети в хармония. Изненадана, тя отиде до прозореца и погледна навън. Усмивка озари лицето й.

Малка група униформени офицери от полка на Кристофър стояха в редица и пееха бавна, прочувствена балада.

Да бях оставен на гренландски бряг,

В ръце с девойката любима,

Разгорещен сред смъртоносен мраз,

Нощта несетно щеше да отмине.

И щях аз да те любя ден след ден,

Да те целувам, да те милвам сладко,

Ако ме следваш и със мене продължиш.

Далеч зад хълмите и още по-нататък…

— Нашата песен — прошепна Биатрикс, когато сладките звуци се издигнаха до тях.

— Да.

Тя се подпря с ръце на перваза на прозореца… на същото място, където бе палила толкова много свещи за един войник, който се биеше в далечна страна.

Кристофър отиде до нея и я заключи в прегръдката си. В края на песента Биатрикс изпрати въздушна целувка на офицерите долу.

— Благодаря ви, господа — извика им тя. — Ще пазя този спомен завинаги.

Един от тях дръзна да се обади:

— Може би не знаете за това, госпожо Фелън, но според сватбената традиция на Стрелковата бригада всеки мъж от почетния ескорт на младоженеца трябва да целуне булката в сватбената нощ.

— Ама че глупости — отвърна Кристофър. — Единствената сватбена традиция на Стрелковата бригада, за която знам, е на първо място човек да избягва да се жени.

— Да, но ти я наруши, стари друже — изкискаха се мъжете.

— Не мога да го обвиня — добави друг офицер. — Вие сте видение, госпожо Фелън.

— Красива като лунна светлина — подкрепи го трети.

— Благодаря — каза Кристофър. — А сега спрете да ухажвате съпругата ми и си вървете.

— Ние започнахме работата — каза един от офицерите. — На теб остава да я довършиш, Фелън.

И с подсвиркване и весели благопожелания те се отдалечиха.

— Отвеждат коня — каза Кристофър с усмивка в гласа. — Сега наистина сме само двамата. — Той се обърна към Биатрикс и плъзна пръсти под брадичката й, принуждавайки я да го погледне. — Какво е това? — Гласът му беше нежен. — Какво има?

— Нищо — поклати глава Биатрикс през сълзи. — Съвсем нищо. Просто… Прекарах толкова много часове на това място, мечтаейки си да бъда с теб някой ден. Но никога не се осмелих да вярвам, че това наистина може да се случи.

— Сигурно си вярвала поне мъничко — прошепна Кристофър. — Иначе нямаше да се сбъдне. — Като я дръпна между разтворените си бедра, той я прегърна утешително. След известно време заговори в косата й:

— Биатрикс. Една от причините, поради които не правих любов с теб след онзи следобед, е, че не исках да се възползвам от теб отново.

— Не си се възползвал — възрази тя. — Отдадох ти се доброволно.

— Да, знам. — Кристофър я целуна. — Ти беше великодушна и красива, и толкова страстна, че повече никога няма да мога да бъда с друга жена. Но не това исках за първия ти път. Тази вечер възнамерявам да оправя нещата.

Биатрикс потръпна пред чувственото обещание в тона му.

— Не е нужно. Но ако настояваш…

— Наистина настоявам. — Той я погали по гърба и продължи да я държи, карайки я да се чувства в безопасност. След това я зацелува по шията, устата му беше гореща и бавна, и тя постепенно започна да губи чувството за сигурност. Пое си бързо дъх, когато той докосна едно чувствително място.

Усетил конвулсивното й преглъщане, Кристофър вдигна глава и й се усмихна.

— Да вечеряме ли първо? — И като се залюля на място, той я дръпна и я повлече със себе си.

— След разточителната сватбена гощавка — отвърна Биатрикс — няма никога да огладнея. Обаче… — усмихна му се тя ослепително — нямам нищо против чаша шампанско.

— Само заради тази усмивка можеш да имаш цялата бутилка.

Тя притисна буза в дланта му.

— Ще разкопчаеш ли първо роклята ми?

Като я отблъсна леко от себе си, той се зае с многобройните кукички, които задържаха двете части на гърба на роклята.

Този акт на съпружеска близост, разкопчаването на роклята й, бе едновременно успокояващ и приятен. Когато оголи врата й, той притисна устни към нежната кожа и продължи с малки, кратки целувки надолу по гърба.

— Да махна ли и корсета? — попита той и дъхът му изпрати горещи тръпки по цялото й тяло.

Биатрикс тайно се учуди, че краката още я държат.

— Не, благодаря, мога да се справя сама. — Тя отиде зад паравана и издърпа сандъка с дрехите си. Отвори капака и намери спретнато сгънати дрехи, както и една муселинена торбичка с шнур, съдържаща четка, набор от фуркети, и всякакви други дреболии. Имаше също един пакет в бледосиня хартия, превързан с подходяща панделка. Биатрикс вдигна сгънатата отгоре бележка и зачете.

„Подарък за брачната ти нощ, скъпа Биа. Тази нощница бе изработена от най-прочутата модистка в Лондон. Тя е доста различна от онези, които обикновено носиш, но ще е много приятна за един младоженец. Можеш да ми вярваш за това.

Попи“

Вдигайки нощницата, Биатрикс видя, че е ушита от черен воал и закопчана с лъскави черни копченца. Тъй като единствените нощници, които бе носила, бяха от скромна бяла батиста или муселин, това бе доста шокиращо. Но ако съпрузите харесваха такива неща…

След като свали корсета и банелите, Биатрикс провря нощницата през главата си и я остави да се плъзне надолу по тялото й като хладна копринена ласка. Тънката материя, закопчана на кръста, обгърна раменете и торса й, преди да се спусне към пода на прозрачни гънки. Отстрани имаше цепка, стигаща до бедрото, която разкриваше крака й, когато се движеше. И отзад бе шокиращо разголена, деколтето беше изрязано ниско на гърба. Издърпвайки фуркетите и фибите от косата си, тя ги пусна в муселинената торбичка в сандъка си.

След това колебливо се показа иззад паравана.

Кристофър тъкмо бе налял две чаши с шампанско. Той се обърна към нея и замръзна, само погледът му премина по нея отгоре до долу с изгаряща бързина.

— Боже — прошепна той и пресуши шампанското си. Остави празната чаша настрана и стисна другата, сякаш се страхуваше, че тя може да се изплъзне между пръстите му.

— Харесваш ли нощницата ми? — попита Биатрикс.

Кристофър кимна, без да откъсва очи от нея.

— Къде е останалото?

— Това беше всичко, което можах да намеря. — Неспособна да устои на желанието да го възбуди, тя се завъртя и се опита да се погледне отзад. — Чудя се дали не съм я облякла на обратно…

— Чакай да видя. — Когато тя се обърна и разкри голата линия на гърба си, Кристофър си пое рязко дъх.

Макар че го чу да измърморва една ругатня под нос, Биатрикс не се обиди, вадейки си извода, че Попи е била права за нощницата. А когато той гаврътна и втората чаша с шампанско, забравяйки, че е за нея, тя се опита да потисне усмивката си. Отиде до леглото и се качи на матрака, наслаждавайки се на бухнатите юргани и мекотата на чаршафите. Излегна се на една страна, без да се опитва да прикрие оголения си крак, когато тънката материя се разтвори на бедрото й.

Кристофър отиде до нея, като събличаше ризата си пътьом. Видът му, целият в мускули, със загоряла от слънцето кожа, спираше дъха. Той беше красив мъж, един Аполон с белези, мечтаният любовник. И беше неин.

Тя се пресегна и ръката й го погали по гърдите. Той остави пръстите й да преминат по копринените косъмчета. Наведе се над нея със спуснати клепачи и свита уста, както правеше, когато беше възбуден.

Завладяна от любов и желание, тя произнесе задъхано:

— Кристофър…

Той докосна устните й с пръст, погали треперещите извивки, използвайки върха на палеца си, за да ги разтвори. Целуна я, нагласяйки устата си към нейната под различни ъгли. Всяка целувка предизвикваше дълбок, сладък шок върху нервите й, разпръскваше огън в нея, като й пречеше да мисли ясно. Ръката му се плъзна по нея с чувствена лекота, която по-скоро обещаваше, отколкото задоволяваше. В момента я прелъстяваше доста изкусно.

Притисна я към матрака и единият му крак бързо се вмъкна между нейните. Пръстите му загалиха гърдата й, намериха болезнената точка на зърното, покрито с коприна. Палецът му побутна пъпката, завъртя се леко и я погали с нежност, която я накара да се сгърчи от възбуда. Като хвана зърното с два пръста, той го стисна през плата, изпращайки стрелички от желание през нея. Тя простена и прекъсна целувката, борейки се да си поеме въздух.

Кристофър се наведе, дъхът му прониза блещукащата материя и стопли кожата отдолу. Езикът му докосна напрегнатото връхче, близна няколко пъти по коприната, триенето на плата предизвика едновременно неудовлетворение и желание. Биатрикс се пресегна с трепереща ръка да дръпне нощницата.

— Бавно — прошепна той, прокарвайки език по кожата й, без да достига до мястото, където тя най-много го желаеше.

Пръстите й минаха по неговите страни и по челюстта, търкането в избръснатата му брада беше като кадифе срещу дланите й. Тя се опита да насочи устата му и той се засмя тихо, като се съпротивляваше.

— Бавно — повтори той и я зацелува във вдлъбнатината между гърдите.

— Защо? — попита тя възбудено.

— По-добре е за двама ни. — След това обхвана гърдата й с пръсти. — Особено за теб. Това прави удоволствието по-силно… по-сладко… нека ти покажа, любов моя…

Главата й отскочи безпомощно, когато езикът му се заигра с плътта й.

— Кристофър… — Гласът й трепереше. — Аз…

— Да?

Беше толкова егоистично и все пак не можа да се сдържи да не го изрече.

— Иска ми се да не беше имало други жени преди мен.

Той я погледна по начин, който я накара да се почувства сякаш се разтапя. Устата му се спусна, галейки я с нежна, настойчива топлина.

— Сърцето ми принадлежи само на теб — прошепна той. — Онова преди не е било правене на любов. Това е първи път и за мен.

Тя се замисли над неговите думи, взряна в ясните му блестящи очи.

— Значи е различно, когато човек е влюбен?

— Биатрикс, скъпата ми, това е отвъд всичко, което съм преживявал. Отвъд мечтите. — Ръката му погали бедрото й, пръстите леко дръпнаха черната коприна настрани, за да открият кожата. Стомахът й се стегна при изкушението и опитността на неговото докосване. — Ти си причината да живея. Ако те нямаше, никога нямаше да се върна.

— Не говори така. — Мисълта, че е можело да му се случи нещо беше непоносима.

— „Всичко се свежда до надеждата да бъда с вас“… Спомняш ли си, когато ти го написах?

Биатрикс кимна и прехапа устни, когато ръката му продължи под прозрачните гънки на коприната.

— Всяка дума е истина — прошепна той. — Щях да пиша повече, но не исках да те изплаша.

— И аз исках да ти пиша повече — каза тя разтърсена. — Исках да споделя всяка мисъл с теб, всяко… — Гласът й секна, когато той намери уязвимото местенце между бедрата й.

— Толкова си топла тук — прошепна той и я погали любовно. — Толкова мека. О, Биатрикс… влюбих се в теб само по думите… но трябва да призная, че… предпочитам този начин на комуникация.

Тя не можеше да говори, съзнанието й бе замъглено от усещания.

— Това пак е любовно писмо — каза тя и погали загорялото му рамо. — Само че в легло.

Той се усмихна.

— Тогава ще се опитам да използвам съответната пунктуация.

— И никакви влачещи се причастия — добави тя, карайки го да се засмее.

Но бързо изгуби желание за смях, когато той започна да я гали и възбужда отново. Прекалено много усещания, идващи от различни посоки. Извиваше се в ръцете му като в огън. Кристофър се опита да я успокои, когато екстазът й се увеличи прекалено много и ръцете му леко натиснаха треперещите й крайници.

— Моля те — каза тя; по кожата й беше избила пот, косата й беше влажна. — Искам те сега.

— Не, любов моя. Изчакай още малко. — Погали бедрата й, палците му се изкачиха по-нагоре към влажните гънки на секса й.

Тя установи, че най-невъзможното нещо в света е да сдържаш оргазма, че колкото повече я кара да не го прави, толкова по-мощно нахлува той към нея. И Кристофър, този дявол, го знаеше, в очите му играеше закачлива светлина, когато й прошепна:

— Още не. Прекалено скоро е. — И през цялото време пръстите му лениво се мушкаха между бедрата й, а устата му се движеше върху гърдата й. Всяка частица от тялото й беше изпълнена с отчаяна страст. — Не му отстъпвай — каза той срещу тръпнещата й кожа. — Почакай…

Биатрикс задиша бързо и застина, опитвайки се да устои на прилива от усещания. Но устните му се разтвориха върху зърното й, той започна да го подръпва леко и нещата излязоха от контрол. Като извика, тя се дръпна нагоре към устата и ръцете му, и остави прииждащото удоволствие да я залее. Сгърчи се и простена, когато сладострастните спазми я пронизаха, а очите й се напълниха със сълзи на разочарование.

Кристофър промърмори нещо съчувствено. Ръцете му се задвижиха по тялото й с успокоителни милувки и той пресуши с целувки бликналите сълзи.

— Не се разстройвай — каза той.

— Не можех да попреча да се случи. — Гласът й прозвуча тъжно.

— Не беше и нужно. Играех си с теб. Възбуждах те.

— Но аз исках да продължи по-дълго. Това е сватбената ни нощ, а вече свърши. — Като направи пауза, Биатрикс добави мрачно: — Поне за мен.

Кристофър извърна лице, но тя го видя, че се опитва да сдържи смеха си. Когато успя да се овладее, я погледна с усмивка и нежно вдигна косата от лицето й.

— Мога да те възбудя отново.

Биатрикс млъкна за миг, осъзнавайки колко изтощено е тялото й.

— Не мисля — каза тя. — Чувствам се изстискана като кухненски парцал.

— Обещавам да те възбудя отново — настоя той, в гласа му се чувстваха весели нотки.

— Ще отнеме много време.

Като я взе в ръцете си, Кристофър залепи уста в нейната, зацелува задоволеното й тяло, вкусвайки я бавно, без да бърза. Тя се опъна и се изви, дъхът й се ускори. Той последва едва доловимите белези на реакцията й, изтръгвайки топлина, сякаш разпалваше огън. Ръцете й трескаво преминаха по него, по разрошената коса и твърдите, гладки като сатен мускули, по белезите, които бавно бе започнала да опознава.

Като обърна Биатрикс на една страна, той повдигна горното й коляно. Тя го усети да влиза в нея отзад, натиска му, който я разтвори и я разтегна. Прекалено много, и все пак й се искаше още. Тя отпусна глава на протегнатата му ръка и потръпна, когато той се наведе да целуне тила й. Обгърна я, изпълни я… тя усети плътта й да се подува от топлина и усещания, и тялото й да се нагажда инстинктивно към неговото.

Той шепнеше в ухото й думи на страст и възхвала, на обожание, казваше й всички начини, по които иска да й достави удоволствие. Леко я обърна по корем и разтвори бедрата й по-широко. Биатрикс простена, когато почувства ръцете му да се плъзгат под тях. Той обхвана в шепа секса й, прониквайки в същото време с члена си, и се задвижи в дълбок, настоятелен ритъм.

Когато бе на върха на повторния климакс, той спря и я обърна отново по гръб. Тя не можеше да откъсне поглед от разтопеното сребро на очите му.

— Обичам те — прошепна той и тя потръпна, когато отново влезе в нея. Обгръщайки го с ръце и крака, тя го целуна и захапа лекичко плътните, съблазнителни мускули на рамото му. Той издаде нисък звук, почти стон, и хвана дупето й, за да го повдигне по-плътно към тласъците си. Всеки път, когато мушваше, тялото му се триеше интимно в нея, галейки секса й отново и отново, изпращайки я в климакс, който трептеше във всяка клетка и нерв.

Кристофър натисна дълбоко и задържа, оставяйки конвулсиите на тялото й да го поемат влажно и силно; едновременното освобождаване изтръгна стонове и от двамата. И все пак нуждата не престана. Физическото удовлетворение отвори врата към страст за още повече интимност. Като се търкулнаха настрани, вкопчили тела един в друг, Кристофър я залюля. Дори сега не се чувстваше достатъчно близо, искаше още от нея.

По-късно станаха от леглото да се насладят на възхитителната студена вечеря, оставена за тях, дивечов пай, салати, узрели сини сливи, сладкиш, напоен със сок от бъз. Придружиха храната с шампанско и занесоха последните две чаши в леглото, където Кристофър вдигна няколко сладострастни тоста. А Биатрикс притисна изстудената си от шампанското уста до различни места върху тялото му. Играха, разсмиваха се един друг, след което утихнаха, загледани в догарящите свещи.

— Не искам да заспивам — прошепна Биатрикс. — Искам тази нощ да трае вечно.

Усети как Кристофър се усмихва срещу бузата й.

— Няма да е последна. Аз лично съм доста голям оптимист за утре вечер.

— В такъв случай ще спя. Не мога да държа очите си отворени.

Той я целуна леко.

— Лека нощ, госпожо Фелън.

— Лека нощ. — Сънлива усмивка се плъзна по устните й, когато го видя да става от леглото и да гаси последните свещи.

Но първо взе една възглавница от леглото и я хвърли на килима, заедно с един юрган.

— Какво правиш?

Кристофър я погледна през рамо с вдигната вежда.

— Нали си спомняш, казах ти, че не можем да спим заедно.

— Дори в сватбената ни нощ?

— Ще съм на една ръка разстояние, скъпа.

— Но няма да ти е удобно на пода.

Той духна свещите.

— Биатрикс, в сравнение с местата, на които съм спал преди, това е палат. Повярвай ми, ще ми бъде удобно.

Недоволна, Биатрикс дръпна завивката върху себе си и легна настрани. Стаята потъна в мрак и тя чу как Кристофър се настанява, а после и равномерното му дишане. Скоро след това тя потъна в блажен сън… оставяйки го да се бори с демоните на съня си.