Софи Хана
Ранима близост (22)

20

8 април 2006

РЕДАКТИРАН ЗАПИС НА РАЗПИТ

ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК, СПИЛИНГ

8 АПРИЛ 2006 г., 8:30 ч.

Присъстват: старши следовател Шарлот Зейлър (Ш. 3.), младши следовател Саймън Уотърхауз (С. У.), госпожица Наоми Дженкинс (Н. Дж.), госпожа Джулиет Хауърт (Дж. Х.).

Дж. Х.: Добро утро, Наоми. Как казваха хората? Трябва да спрем да се виждаме така. Двамата с Робърт казвали ли сте си го някога?

Н. Дж.: Не.

Дж. Х.: Разчитам на теб да ми помогнеш да набием малко мозък в главите на тези глупаци. Тази сутрин всички са се събудили, убедени, че аз съм някакъв порно магнат (смее се). Абсурд.

Н. Дж.: Вярно ли е, че си се запознала с Робърт в магазин за видеотехника?

Дж. Х.: Защо й е на една жена да върти фирма, която печели от изнасилването на други жени? (смее се). Макар че човек може да си каже, че ако някой е способен да размаже мозъка на мъжа си с огромен камък, то той е способен на всичко. Ти вярваш ли, че съм въртяла такъв бизнес, Наоми? Мислиш ли, че съм продавала билети на мъже, които са искали да гледат как някой те изнасилва? Книжни билети, които се късат на вратата, както когато ходиш на кино? Колко смяташ, че си струвала?

С. У.: Престани.

Н. Дж.: Знам, че не си участвала. Кажи как се запознахте с Робърт.

Дж. Х.: Ти вече знаеш, разбрах.

Н. Дж.: В магазин за видеотехника ли?

Дж. Х.: Oui^[1]. Si^[2]. Положителен отговор.

Н. Дж.: Кажи ми.

Дж. Х.: Току-що ти казах. Ти да нямаш алцхаймер?

Н. Дж.: Ти ли го заговори или той теб?

Дж. Х.: Фраснах го по главата с едно видео, замъкнах го вкъщи и насила го накарах да се ожени за мен. Смешното бе, че през цялото време той викаше: „Не, не, аз обичам Наоми.“ Това ли искаш да чуеш? (смее се). Историята на моето запознанство с Робърт. Представи си горкичката аз, стоя на опашка пред касата, стиснала видеокасета в изпотените си лапи и цялата се треса от нерви. От цяла вечност не бях излизала от вкъщи. Обзалагам се, че не можеше да си ме представиш като нервна развалина. Я ме вижте сега — аз съм истинско вдъхновение за всички.

Н. Дж.: Знам, че си преживяла нервен срив и знам защо.

(дълга пауза)

Дж. Х.: Така ли? Що не споделиш?

Н. Дж.: Продължавай. Значи стоиш на опашката.

Дж. Х.: Стигнах до касата и установих, че съм си забравила портмонето. Сякаш бе настъпил краят на света. Първото ми излизане — родителите ми бяха много горди, — а аз да се проваля, като забравя да си взема парите. За малко да се подмокря, наистина. Знаех, че ще трябва да се прибера с празни ръце и да призная провала си, знаех и че вече няма да посмея да изляза отново. (Пауза.) Започнах да плещя нещо на касиерката, не помня какво. Май само се извинявах, не знам колко пъти. За всичко съм виновна аз. Питай добрите следователи тук. Аз съм кандидат-убийца и театрален порно предприемач. Но да се върнем на историята: по едно време някой ме потупва по рамото. Робърт. Моят герой.

Н. Дж.: Той плати касетата.

Дж. Х.: Плати за филма, събра ме от пода, заведе ме до вкъщи, вдъхна ми увереност, вдъхна увереност и на родителите ми. Господи, те с четири очи гледаха да се отърват от мен. Защо мислиш се ожених за Робърт толкова бързо?

Н. Дж.: Било е вихрена любов, предполагам.

Дж. Х.: Да. Но какво предизвика вихъра? Ще ти кажа: родителите ми не искаха да се грижат за мен, а Робърт искаше. Състоянието ми не го плашеше така, както плашеше тях. Лудост в семейството.

Н. Дж.: Не го ли обичаше?

Дж. Х.: Обичах го, разбира се! Аз бях пълна развалина. Бях се отказала от себе си, бях си доказала без капка съмнение, че не струвам пукната пара. А Робърт се появи и ми каза, че греша: изобщо не съм била безполезна, просто съм преживяла тежък период и някой трябва да се грижи за мен известно време. Каза, че някои хора не били създадени да работят, че аз вече съм постигнала това, за което повечето хора работят цял живот. Обеща да се грижи за мен.

Н. Дж.: Това голямо постижение, за което е говорил — имал е предвид твоите грозни глинени къщички ли? Виждала съм ги. Във вашия хол. В шкафа със стъклените врати.

Дж. Х.: Е, и?

Н. Дж.: Нищо. Само ти казвам, че съм ги виждала. Странно. Работата ти те е докарала до нервен срив, а ти засипваш целия си хол с тези модели. Не ти ли напомнят? Не събуждат ли спомени, които би предпочела да забравиш?

(Дълга пауза)

Ш. 3.: Госпожо Хауърт?

Дж. Х.: Не се месете, сержант. (Пауза.) В живота ми е имало възходи и падения, но дали искам да ги изтрия от паметта си? Не. Наречи ме суетна, ако искаш, но за мен е важно да се захвана за някакъв род доказателства, че съм съществувала. Нали не възразяваш? За да знам, че не съм си въобразила целия си скапан живот.

Н. Дж.: Това мога да го разбера.

Дж. Х.: О, как ме ощастливи. Не съм сигурна дали искам да бъда разбрана от някоя, която си сваля гащите пред първия срещнат, с когото се сблъсква на бензиностанция. Доколкото знам, много от жертвите на изнасилване развиват склонност към безразборни сексуални връзки. Причината е, че се чувстват недостойни. Отдават се на който и да е.

Н. Дж.: Робърт не е който и да е.

Дж. Х.: (Смее се.) Това определено е вярно. И още как.

Н. Дж.: Ти опозна ли го както трябва, преди да се влюбиш в него?

Дж. Х.: Не. Но сега знам много за него. Истински експерт съм. А ти дори не знаеш къде е отрасъл, обзалагам се. Какво знаеш за детството му?

Н. Дж.: Казах ти и преди. Знам, че не поддържа връзки със семейството си, че има три сестри…

Дж. Х.: Израсъл е в малко селце, наречено Оксенхоуп. Знаеш ли го? В Йоркшир е. Недалеч от пътя за окръг Бронте. Кой шедьовър е по-велик: „Джейн Еър“ или „Брулени хълмове“?

Н. Дж.: Робърт е изнасилил жена, която живеела в Йоркшир. Пру Келви.

Дж. Х.: И на мен така ми казаха.

Н. Дж.: Дали го е направил?

Дж. Х.: Трябва да подхванеш Робърт на тема Бронте. Ако изобщо някога ти проговори отново. На теб или на когото и да било. Той смята, че Брануел е бил истинският талант в семейството. Робърт винаги застава на страната на губещия. Като малък на стената му имало картина на Брануел Бронте — кльощав пияница и лентяй. Странно, нали? Робърт е толкова работлив.

Н. Дж.: Какво намекваш?

Дж. Х.: Разказа ми тия неща едва след като се оженихме. Запазил го, както хората правели по отношение на секса в старите времена. Предполагам си забелязала, че моят съпруг е пристрастен към отложеното удоволствие. Какво друго? Майка му била селската пачавра, а баща му бил свързан с Националния фронт. Накрая изоставил семейството си заради друга жена. Робърт бил на шест. Това му се отразило ужасно зле. Майка му така и не престанала да обича бащата, въпреки че той я зарязал, въпреки че през по-голямата част от брака я използвал като боксова круша. А за Робърт изобщо не й пукало, макар той да я обожавал. Тя или го пренебрегвала, или го критикувала. И понеже били много бедни, след като бащата ги изоставил, наложило се тя да спре да се чука с всяко нещо е панталони и да се захване за работа. Познай какво поприще си избрала?

Н. Дж.: Да не е правила смешни глинени украшения?

Дж. Х.: (Смее се). Не, но била бизнес дама. Създала своя собствена фирма, точно като теб и мен. Само дето нейната се занимавала с телефонен секс. Натрупала много пари с този бизнес — достатъчно, за да прати децата в скъпо частно училище. Гигълсуик. Чувала ли си за него?

Н. Дж.: Не.

Дж. Х.: Бащата на Робърт никога не го е обичал. За него Робърт бил тъпото дете, трудното дете, второто дете, което никога не е искал. Затова, когато си взел чуковете и си заминал, майката обвинила Робърт, че го е прогонил. Робърт официално станал черната овца в семейството. Провалил се на изпитите, въпреки скъпото образование, и накрая се озовал на работа в кухнята на селския ресторант. Може би затова се идентифицира с Брануел Броите.

Н. Дж.: Може да си измисляш всичко това. Робърт никога не ми е казвал нищо подобно. Защо да ти вярвам?

Дж. Х.: Имаш ли избор? Или приемаш информацията, която аз ти давам, или си оставаш без информация. Горката Наоми. Сърцето ми се къса.

Н. Дж.: Защо ме мразиш толкова?

Дж. Х.: Защото щеше да ми откраднеш съпруга, а аз друго нямах.

Н. Дж.: Ако Робърт умре, нищо няма да имаш.

Дж. Х.: (Смее се). Грешка. Забележи, че използвах минало време: „друго нямах“. Сега съм добре. Имам нещо много по-важно от Робърт.

Н. Дж.: Какво?

Дж. Х.: Сети се. Нещо, което ти нямаш — само толкова ще ти кажа.

Н. Дж.: Знаеш ли кой ме е изнасилил?

Дж. Х.: Да. (Смее се). Но няма да ти кажа името му.