Софи Хана
Ранима близост (16)

14

6 април 2006

— Пру Келви и Санди Фрийгард.

Старши следовател Сам Комботекра от Криминалния отдел в Западен Йоркшир бе донесъл снимките на двете жени. Бяха ги закачили на дъската на Чарли до снимките на Робърт Хауърт, Джулиет Хауърт и Наоми Дженкинс. Чарли бе помолила Комботекра да разкаже на останалите от екипа онова, което й бе казал вече по телефона.

— Пру Келви е била изнасилена на 16 ноември 2004 г. Санди Фрийгард е била изнасилена девет месеца по-късно — на 12 август 2004 г. От Келви взехме всички възможни проби, но от Фрийгард — нищо, така че нямаме ДНК от този случай. Тя дойде да съобщи за изнасилването чак след седмица, но нападението е идентично с това на Келви, затова бяхме сигурни, че става дума за един и същи мъж.

Комботекра прочисти гърло. Беше висок и слаб, с лъскава черна коса, мургава кожа и голяма адамова ябълка, която непрекъснато привличаше погледа на Чарли. Докато следователят говореше, адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу.

— И двете жени са били заставени с опрян в телата им нож да се качат в колата на мъж, който знаел имената им и се преструвал, че ги познава, докато се приближи достатъчно близо, за да извади оръжието си. Пру Келви каза само, че колата била черна, но Санди Фрийгард бе успяла да забележи някои подробности: колата била хечбек, а регистрационният й номер започвал с „Y“. Фрийгард описва яке от рипсено кадифе, което прилича на описанието, дадено от Наоми Дженкинс. И в трите случая мъжът е висок, бял, с къса тъмнокестенява коса. И Келви, и Фрийгард са били заставени да седнат на седалката до шофьора, а не отзад — това е първата разлика между нашите два случая и показанията на Наоми Дженкинс.

— Първата от много други — вметна Чарли.

— Точно така — кимна Комботекра. — И на двете жени била сложена маска на очите, след като влезли в колата — още едно сходство, — но за разлика от Наоми Дженкинс те били принудени да свалят всичките си дрехи от кръста надолу. И двете направили каквото се иска от тях, защото се страхували за живота си.

Прауст клатеше глава.

— Значи имаме три случая — три известни нам случая, — при които жени са били карани посред бял ден на дълги разстояния (доколкото можем да съдим по показанията им) с маска на очите. Никой ли не е видял колата, никой ли не е заподозрян нещо нередно? Все някой по улиците трябва да е видял кола, в която се вози човек с маска на очите.

— Ако аз видя такова нещо, ще предположа, че жената се опитва да поспи — сподели Саймън. Селърс кимна в израз на съгласие.

— Никой не се обади веднага — продължи Комботекра. — След като призовахме обществеността да съдейства, трима свидетели се свързаха с нас, но никой от тях не можа да ни каже нещо повече от това, което вече знаехме: черен хечбек, пътник с нещо върху очите, нищичко за шофьора.

— Значи на предната седалка вместо на задната; дрехите свалени по пътя вместо след пристигането — обобщи Прауст.

— И Келви, и Фрийгард са били многократно насилвани сексуално по време на пътуването. И двете казаха, че шофьорът карал с една ръка, а с другата опипвал интимните им части. И двете казаха, че не е бил груб, нито агресивен. Според Санди Фрийгард го правел най-вече, за да покаже, че може, а не заради нещо друго. По-скоро става дума за упражняване на власт, отколкото за причиняване на болка. Накарал ги да седят с широко разтворени крака. И в двата случая казал нещо много близко до онова, което Наоми Дженкинс твърди, че й е казал нападателят: „Не искаш ли да загрееш преди представлението?“ — Комботекра погледна към бележките си. — На Келви казал: „Аз винаги обичам да загрявам преди представление, а ти?“ Тогава тя все още не знаела за какво представление говори, разбира се. А пред Фрийгард фразата звучала така: „Приеми го като малка загрявка преди голямото представление.“

— Значи е един и същи мъж, няма съмнение — отсече Прауст.

— Изглежда много вероятно — съгласи се Чарли. — Макар да сме сигурни, че при всеки от трите случая публиката се е състояла от различни хора, нали така?

Комботекра кимна.

— Така е. Различна е публиката и в разказ номер трийсет и едно от страницата на „Спийк аут енд сървайв“. Авторката описва четирима мъже, двама от които с брада, и три жени. И твърди, че са на средна възраст. Келви и Фрийгард казват, че при тях публиката била само от млади мъже.

— Ами разказът на Таня от Кардиф от другия сайт? — попита Саймън. — Ако това е истинското й име. При това изнасилване не е имало публика. То изглежда много по-различно от останалите. Единствената връзка е, че мъжът пак е говорил за звезда на представлението и за загряване, което може да е просто съвпадение, а нападателите да са съвършено различни.

Чарли клатеше глава.

— Имало е публика от един човек. Докато единият е изнасилвал Таня, другият е гледал. Използвани са думите „представление“ и „загрявка“ и това засега е достатъчно като връзка, докато не докажем, че нямат нищо общо. И снимки са правени. Сам?

— Санди Фрийгард каза, че са я снимали гола, разпъната на леглото. Спомената била думата „спомен“, също като при Наоми Дженкинс. Пру Келви не е видяла, но смята, че са я снимали. Чула щракане като от фотоапарат, но най-важната разлика в нейния случай е, че нападателят не свалил маската от очите й през цялото време. Вписал този детайл в изнасилването. Според показанията й насилвачът изглеждал ядосан и все й повтарял колко била грозна и как трябвало да държи лицето й скрито, иначе нямало да може да се представи добре.

— Жената си изглежда добре — обади се Гибс за първи път, откакто беше започнала срещата. — Не е нещо особено, но не е като блъсната от камион.

Всички освен Чарли се обърнаха към снимките на дъската. Чарли вече ги бе изучила в най-големи подробности, беше я объркал фактът, че липсват каквито и да било външни прилики между жертвите. Обикновено при всяко серийно престъпление със сексуален характер изродът има предпочитан тип.

Пру Келви имаше слабо, хубавичко лице с ниско чело и тъмна коса до раменете. Наоми Дженкинс имаше подобна прическа, но косата й бе по-червеникава. Лицето й бе по-пълно и беше по-висока на ръст. Комботекра спомена, че Пру Келви е само метър и петдесет и пет, а Наоми Дженкинс беше метър и седемдесет и три. Санди Фрийгард беше абсолютно различна на външен вид — руса, с квадратно лице и поне дванайсет килограма наднормено тегло, докато Келви беше кльощава, а Дженкинс — стройна.

— На теб ако не ти пука какво се е случило с тези жени, на всички останали им пука — каза Чарли, вперила поглед в Гибс. Срамуваше се от него. Сам Комботекра свъси вежди, като чу коментара му за външния вид на Пру Келви. Чарли не можеше да го вини за това.

— Кога съм казал, че не ми пука? — възрази Гибс. — Само казвам, че Келви не е чак толкова грозна. И следователно трябва да е имало друга причина да не й свали маската през цялото време.

— Просто мисли, преди да говориш — сопна се Чарли. — Всяко нещо може да се каже по-добре или по-зле.

— О, аз мисля — злобно изсъска Гибс. — Много мисля. Много повече от вас.

Чарли нямаше представа за какво говори.

— Трябва ли да ви слушаме как се карате двамата с Гибс, сержант? — обади се нетърпеливо Прауст. — Продължавайте, сержант Комботекра. Извинявам се от името на моите следователи. Обикновено не се заяждат помежду си като деца от детската градина.

Чарли се зарече да забрави да напомни на Снежния човек за предстоящия рожден ден на жена му. Сам Комботекра й се усмихна, сякаш се извиняваше от името на Прауст или поне тя така го изтълкува. И веднага мнението й за Сам стана по-високо. Когато го видя за първи път след пристигането му, тя му беше лепнала етикет, който използваше с приятелите си преди двайсет години — сухар. Сега коригира прибързаното си заключение — Сам Комботекра беше просто учтив и добре възпитан. По-късно, ако остане с него насаме за малко, ще му се извини за грубостта на Прауст и коравосърдечния коментар на Гибс.

— По преценка на Пру Келви тя е била в колата в продължение на около час, плюс — минус — каза Комботекра.

— А тя къде живее? — попита Саймън.

— В Отли.

Прауст сякаш се подразни.

— Това град ли е изобщо? — каза той. Доста нагло за човек, който живее в Силсфорд — помисли си Чарли. — Той да не смята, че Силсфорд е Манхатън?

— Град е — отговори Комботекра. Това беше друг от навиците на Сам, който отначало подразни Чарли: навикът да отговаря с пълни изречения, вместо само с „да“.

— Намира се недалеч от Лийдс и Брадфорд, сър — обясни Селърс, който бе родом от Донкастър, или „Дони“, както го наричаше той.

Леко кимване на Прауст бе знак, че отговорът е приемлив, но пряко сили.

— Според Санди Фрийгард може да е минал час, а може и два, докато се е возила в колата — продължи Комботекра. — Тя живее в Хъдърсфийлд.

— Който е близо до Уейкфийлд — изкуши се да добави Чарли. Лицето й запази строгото си изражение, така че Прауст никога не би могъл да докаже, че не се опитва най-искрено да помогне.

— Излиза, че този театър, в който жените са били изнасилвани, е по-близо до местоживеенето на Келви и Фрийгард, отколкото до Рондсли, където живее Наоми Дженкинс — заключи Прауст.

— Ние не смятаме, че Келви и Фрийгард са били изнасилени на същото място, където е била Дженкинс и авторката на разказ номер трийсет и едно — каза Саймън. — Нито Келви, нито Фрийгард споменават в показанията си за сцена или театър. — Тук Комботекра кимна. — И двете описват дълго, тясно помещение с матрак в единия край и публика в другия. Не е имало столове, нито маси за вечеря. Зрителите по време на изнасилванията на Келви и Фрийгард са пиели алкохол, но не са яли. Фрийгард беше казала шампанско, нали?

— Това е съществена разлика — закима Прауст.

— Приликите са повече от разликите — уточни Чарли. — Изразът за загрявката преди представлението се появява неизменно и в трите случая. Келви споменава, че помещението, в което я вкарали, било леденостудено. Наоми Дженкинс пише в показанията си, че изнасилвачът специално й казал, че изключил парното до идването на публиката. Беше й отправил някаква саркастична забележка по този повод. Фрийгард е била нападната през август, така че е логично да не споменава за студ.

— И Санди Фрийгард, и Пру Келви казват, че помещението, в което са били, имало странна акустика. — Комботекра отново погледна към бележките си. — Според Келви може да е било гараж. Фрийгард също смята, че помещението не приличало на част от дом, а по-скоро на производствено помещение. Стените по нейни думи не изглеждали истински. Тази стена, която виждала, докато лежала върху дюшека, не била солидна, а била покрита с някакъв материал, дебел материал. О… и освен това в помещението, описано от Фрийгард, няма прозорци.

— Дженкинс споменава за прозорец в показанията си — припомни Чарли.

— И вие решихте, че имате основания да приемете, че Келви и Фрийгард са били насилени на едно и също място? — обърна се Прауст към Комботекра.

— И аз, и целият ни екип.

— Дженкинс обаче е била насилвана на друго място — убедено заяви Саймън.

— Ако въобще е била изнасилена — вдигна пръст Прауст. — Аз все още имам резерви по отношение на Дженкинс. Тя е хроничен лъжец. Може да е прочела разказите на другите две жени в интернет — и двата са пуснати преди нейния — и да е решила да си припише подобно преживяване като фантазия. После среща Хауърт и го вплита в тази фантазия, първо като спасител, а по-късно, когато на него му писва от нея (напълно разбираемо) и я зарязва — като изнасилван.

— Много проникновено, сър — не можа да се сдържи Чарли. Саймън се захили и от това й се приплака. Понякога двамата се забавляваха от шега, която никой друг не разбираше. Обзе я безмерна тъга, че не бяха интимни приятели и сигурно никога нямаше да бъдат. Сети се за Греъм Анджили, когото беше оставила неудовлетворен и объркан в Шотландия с обещанието, че ще му звънне. Още не му се бе обадила. Греъм беше прекалено глупав, за да я накара да плаче. Но може би това беше хубаво, може би имаше нужда точно от по-спокойна връзка.

Комботекра клатеше глава.

— Има някои подробности в показанията на Дженкинс, които съвпадат с детайли от показанията на Келви и Фрийгард, които обаче Дженкинс няма как да е научила от разказите в интернет. Например тя казва, че са я накарали да опише сексуалните си фантазии с подробности и да изброи любимите си сексуални пози. И Келви, и Фрийгард са били заставени да направят същото. И тях са ги карали да говорят мръсотии, да казват колко им харесва секса, който правел с тях изнасилвачът, докато ги насилвал.

Колин Селърс изпъшка с отвращение.

— Нито един изнасилвач, от тези, с които сме се сблъсквали, не е чаровник, ама този надминава всички по извратеност. — Колегите му закимаха. — Не го прави от отчаяние, защото е нещастен задръстеняк или нещо такова. Планира действията си от позиция на силата, все едно това е любимото му хоби.

— Така е. Макар и това да е въображаема позиция на силата — отбеляза Сам Комботекра.

Саймън беше на същото мнение.

— Той няма представа колко е болен. Обзалагам се, че по-скоро се смята за зъл, отколкото за болен.

— Не го прави заради секса — намеси се Чарли. — Целта му е да унижи жените колкото се може повече.

— Заради секса е — възрази Гибс. — Унижението на жените го възбужда. Иначе защо ще го прави?

— Заради представлението — обади се Саймън. — Иска да извлече максималното от него. Първо действие, Второ действие, Трето действие… кара жените да говорят за секс в паузите между изнасилванията — не само визуално, но и вербално представление. Всичко това цели да засили въздействието на представлението. А публиката дали си плаща, или са просто приятели, поканени да гледат?

— Не се знае — отвърна Комботекра. — Много неща не знаем. Не успяхме да хванем този тип и това е един от най-големите ни и най-деморализиращи неуспехи. Можете да си представите как се чувстват Пру Келви и Санди Фрийгард. Ако сега го пипнем…

— Аз имам хипотеза — заяви Селърс, светнал изведнъж целият. — Може Робърт Хауърт да е изнасилил Пру Келви и Санди Фрийгард, после да е казал на Джулиет и Наоми. Това би могло да обясни откъде и двете знаят начина на действие на изнасилвана.

— Защо тогава Дженкинс излъга и каза, че той е изнасилил нея?

— Поради причината, която тя сама изтъкна — предположи Чарли. — Тя смяташе, че не го търсим достатъчно усърдно. Беше решила да оттегли обвинението веднага щом го намерим, и смяташе, че всичко ще се размине. Не е предвидила, че ще направим връзка с други такива случаи.

Саймън енергично заклати глава.

— Абсурд. Наоми Дженкинс е влюбена в Хауърт — аз лично нямам капка съмнение в това. Джулиет Хауърт би могла да живее с мъж, който изнасилва други жени — за забавление или печалба, но не и Наоми Дженкинс.

Прауст въздъхна.

— Ти не знаеш нищо за тази жена, Уотърхауз. Не говори глупости. Тя лъже от самото начало. Отречи, ако можеш.

— Така е, сър. Но според мен тя е свестен човек и лъже само от отчаяние… Докато Джулиет Хауърт…

— Противоречиш ми само заради желанието да спориш, Уотърхауз! И за двете жени не знаеш нищо.

— Ще видим какво ще стане с ДНК-то на Робърт Хауърт, дали ще има съвпадение — намеси се Чарли дипломатично. — Вече обработват пробата в лабораторията, така че до утре сутринта ще имаме резултат. А Сам разполага със снимка на Хауърт, която ще покаже на двете жени от Западен Йоркшир.

— Друго сходство между разказа на Дженкинс и показанията на Келви и Фрийгард е поканата към зрител от публиката да участва в представлението — каза Комботекра. — В случая Дженкинс — мъж на име Пол. Келви съобщава, че нейният изнасилвач отправил поканата към всички зрители, но особено настоявал мъж на име Алън да участва. Повторил няколко пъти: „Хайде, Алън, знам, че искаш да опиташ.“ Другите мъже също го насърчавали. Същата история се повтаря и при Санди Фрийгард, само дето мъжът се казвал Джими.

— И? Участвали ли са тези Алън и Джими? — попита Прауст.

— Не са. Нито единият, нито другият — отвърна Комботекра. — Фрийгард ни каза, че въпросният Джими рекъл: „Смятам да не поемам рискове.“

— Човек, като слуша за мъже като тези, започва да съжалява за липсата на смъртна присъда — измърмори Прауст.

Чарли направи гримаса зад гърба му. Само това им липсваше сега — една реч на Снежния човек за това как са бесили в доброто старо време. Той използваше всеки повод да недоволства против отмяната на смъртното наказание: кражба на CD-та от кола в града, разлепване на листовки през нощта. Лекотата, с която инспекторът пожелаваше смъртта на цивилни граждани, потискаше Чарли, макар сега да споделяше тази гледна точка по отношение на мъжа, изнасилил Наоми Дженкинс, Келви и Фрийгард, който и да беше той.

— Защо има разлики тогава? — запита Чарли на глас. — Извършителят сигурно е един и същи…

— Методът му се развива с всеки следващ път — предположи Селърс. — Харесва си основния сценарий, но може би внасянето на разнообразие в подробностите го прави по-вълнуващо за него.

— Значи е накарал Келви и Фрийгард да се съблекат в колата — каза Гибс, — за да му е по-забавно, като шофира.

— Защо е променил мястото на действието за Фрийгард и Келви и защо е извадил префърцунената вечеря от уравнението? — излая нетърпеливо Снежния човек. Чарли отдавна очакваше да настъпи спад в настроението му. Когато имаше прекалено много несигурни неща, той обикновено ставаше раздразнителен. Чарли забеляза как Сам Комботекра изведнъж се скова. Той не беше срещал Прауст, никога не бе изпитвал въздействието на някоя от неговите невидими инсталации за вледеняване и сега без съмнение се питаше защо се чувства неспособен да се движи и да говори.

— Може театърът да е станал недостъпен — предположи Чарли. — Може да е започнал новият сезон и сцената да е била необходима за представлението на „Джак и бобеното зърно“. — Нарочно говореше спокойно и отпуснато, опитвайки се да разведри атмосферата; от дълго трупан опит знаеше, че от целия екип само тя можеше да го постигне. Саймън, Селърс и Гибс сякаш приемаха за неизбежно с часове, а понякога и с дни, да прекарват сковани от леденото презрение на Снежния човек. — В показанията на Дженкинс се казва, че нападателят изпълнявал и ролята на сервитьор между отделните изнасилвания. Авторката на разказ номер трийсет и едно споменава същото нещо.

— Значи според теб той е решил да усъвършенства операцията си? — попита Саймън.

— Възможно е — вдигна рамене Чарли. — Само си представете описаното от Наоми Дженкинс. Доста се е поизпотил от цялата работа, не мислите ли? Отвличане, последвано от дълго шофиране, многократни изнасилвания, сервиране на изискана храна на повече от десет гости, после отново дълго шофиране.

— Има вероятност нашият човек да се е преместил да живее в Западен Йоркшир в периода между изнасилванията на Дженкинс и на Келви — обади се Комботекра. — Това би могло да обясни промяната в мястото на действие.

— Или пък винаги си е живеел в Западен Йоркшир, понеже според Дженкинс нейното пътуване е било много по-дълго — предположи Селърс.

— А може да е искал да ни прати за зелен хайвер — още един фактор, който прави „етюда“ на този кретен прекалено изморителен, за да се играе в продължение на по-дълъг период — каза Чарли. — Може да е живял в Спилинг — и оттам да познава Дженкинс или да е чувал за нея — и да е обикалял в кръг с колата, за да я накара да си мисли, че мястото на нападение е на другия край на страната.

— Това са безсмислени хипотези — измърмори с отвращение Прауст.

— Тоя тип дали работи през деня? — попита Гибс. — Дали си взима отпуска, за да отвлича жертвите си?

— Има едно нещо, за което още не сме говорили — обади се Чарли.

— Не може да бъде — изръмжа Прауст.

Тя не му обърна внимание.

— Всички жени твърдят, че нападателят е знаел имената им, както и множество подробности за живота им. От къде? Трябва да разберем имат ли тези жени нещо общо помежду си, като изключим очевидното: всички са постигнали успех в кариерата, от средната класа са, с добри професии. Наоми Дженкинс прави слънчеви часовници, Санди Фрийгард е писателка — пише книги за деца. Пру Келви е адвокат в областта на правото, свързано с убежище и имиграция.

— Беше — поправи я Комботекра. — Нападението срещу нея сложи край на кариерата й.

— Не се знае какъв е статутът на авторката на разказ номер трийсет и едно — продължи Чарли, — но пише като човек с образование.

— И Дженкинс, и Келви, и Фрийгард казват, че изнасилвачът им ги попитал как се чувстват като жени, успели в живота, следователно трябва да приемем това като свързващо звено, което би могло да обясни причината за избора на трите жени — каза Комботекра.

— Да, но имаме и Таня от Кардиф, пуснала разказа си на сайта на ОСИКСН — напомни Саймън. — Тя е келнерка и писменият й английски е доста зле. Аз не съм убеден, че нейното изнасилване е част от същата поредица.

— Хронологически тя е първата — обади се Селърс. — Дали не е послужила като опитно зайче и изнасилвачът да си е казал: „Беше страхотно, но бих предпочел да е с някоя наконтена мацка и пред публика.“

— Възможно е — кимна Чарли. — Може… — тя млъкна замислена.

Прауст изпусна оловна въздишка.

— Сега да не се каним да яхнем метлата на въображението?

— Двамата мъже, описани от Таня, са били в ресторанта, където тя работела, и ядели къри. Тя е била сама, други от персонала не е имало, мъжете били пияни, било е късно. Може това да е било първото изнасилване, непланирано, хрумнало им в момента. Единият мъж забравя за случая или решава, че е било еднократен инцидент, но другият установява, че си е създал вкус към подобни изживявания…

— Достатъчно, сержант. Няма сега да — как да кажа? — да прехвърляте топката на Стивън Спилбърг, я. Така, ако няма друго… — Прауст потри ръце.

— Таня от Кардиф е различен случай, каквато и да е причината за това — продължи Чарли. — Засега ще работим върху жените с кариера. Гибс, разрови се в асоциациите на бизнес жените и друго каквото се сетиш в тази насока.

— По Радио Четири имаше нещо вчера — обади се Саймън. — Някаква организация, която събирала хора със свободни професии. И Дженкинс, и Фрийгард са със свободни професии. Може и изнасилвачът да е от тази категория.

— Но Келви не е. Не е била — поправи се Гибс.

— Някакъв напредък с Ивон Кочин? — попита го Чарли.

— Ще се заема с нея — отвърна Гибс с отегчена физиономия. — Но от нея няма да измъкнем нищо. Ще ни каже каквото Дженкинс й е наредила да ни каже.

Чарли го прониза с очи.

— Вече трябваше да си говорил с нея. Бях ти го възложила и сега пак ти го казвам. Селърс потърси в интернет някакви обяви, които да приличат на покана да си купиш билет за изнасилване на живо, секс представления на живо, нещо такова. Свържи се и с ОСИКСН и „Спийк аут енд сървайв“, виж дали нямат адрес или телефон за връзка с Таня от Кардиф и авторката на разказ номер трийсет и едно. „Име и адрес недостъпни“ е различно от „име и адрес не са предоставени“.

Селърс стана и се запъти към вратата.

— Саймън, ти проучи къде може да има малък театър. Нещо да съм пропуснала?

— Да, пропуснахте, мисля — обади се Сам Комботекра явно притеснен. — Маските за очи. Всяка от трите жени след изнасилването е била откарана обратно до мястото, където нападателят я е заговорил за първи път. Всяка от тях е била все още с маската на лицето, когато той си е тръгнал. Дали не е работил за някоя авиокомпания? Пилот или стюард би имал лесен достъп до колкото си иска маски за очи.

— Добра идея — похвали го дипломатично Чарли. — Макар че… е, няма никакъв проблем да се купят маски за очи, от който и да е оптичен магазин от веригата „Буутс“.

— О — изчерви се Комботекра. — Никога не съм влизал в тези магазини — промърмори той и на Чарли й се прииска да си бе държала устата затворена. С периферното си зрение тя видя, че Прауст се отдалечава по посока на кабинета си.

— Трябва да поговорим, сър — каза Чарли и задържа дъх. Инспекторът мразеше нещата да следват едно след друго, без да има достатъчно голяма пауза помежду им.

— Да поговорим ли? Дано да е кратко. Ще си направя чаша чай, ако ми бъде разрешено — изръмжа Снежния човек. Напоследък се беше отказал от всякакви млечни продукти, без да предложи никакво обяснение на колегите си. — Добре, сержант, добре. Ще бъда в кабинета си. Натресете ми присъствието си, без да отлагате нито миг и без да се колебаете.

— Ужас! Този човек винаги ли е такъв? — попита Комботекра, след като Прауст затръшна вратата на стъклената си кабинка. Помещението се разтърси.

— Този човек винаги е такъв. — Чарли се захили. Комботекра никога нямаше да се досети, че му се подиграва.

 

 

— Категорично не. Ако тази ужасна идея беше твоя, можеше да се опитам да те накарам да се почувстваш по-добре — макар че едва ли, ако трябва да съм честен, — но това е нечия чужда ужасна идея. Ти обикновено добре се справяш с пресичането на подобни идеи още в зародиш. — Прауст замълча, за да сръбне от чая. Той винаги пиеше чай много шумно дори когато пиеше любимия си зелен чай с мляко и три бучки захар. Чарли си помисли, че Прауст сигурно е най-неодухотвореният любител на зелен чай на света.

— Съгласна съм с вас, сър. Само исках да проверя дали не съм прекалено строга. Джулиет Хауърт заяви недвусмислено, че ако й разрешим да разговаря с Наоми Дженкинс, може да ни каже истината. Не исках да отписвам този шанс, без да се консултирам с вас.

Прауст махна с ръка презрително.

— Тя няма нищо да ни каже, дори да изпълним искането й. Просто иска да измъчва Дженкинс. Накрая една от тях ще е мъртва или в болницата при Робърт Хауърт. Кашата е пълна и без това.

— Прав сте — кимна Чарли. — А какво ще кажете за разговор между Джулиет Хауърт и Дженкинс в мое присъствие? Бих могла да се намеся, ако реша, че нещата отиват на зле. Ако Джулиет Хауърт приеме такова предложение…

— Защо смяташ, че би приела? Нали вече ясно е заявила, че иска разговор насаме с Дженкинс? А Дженкинс защо смяташ, че би се съгласила?

— Тя вече се съгласи. При едно условие.

Прауст се изправи и нервно заклати глава.

— Всички поставят условия! Джулиет Хауърт поставя условие, Наоми Дженкинс поставя условие. Ако Робърт Хауърт оживее, сигурно и той ще постави условие. Къде грешиш, сержант, та ги караш да си мислят, че могат да предявяват претенции?

Защо трябва винаги да търсите грешката в мен? — искаше да изкрещи Чарли. Прауст, Оливия… Винаги, когато бе скарана със сестра си, се чувстваше някак уязвима. Трябваше да оправи нещата, скоро. Защо бе постъпила така глупаво? Чу името Греъм и край: съвпадението я лиши от всякакво чувство за мярка. Измисленият й приятел стана истински. Беше си позволила да се хване в този капан. Ще обясни всичко на Оливия. Ще й се обади довечера, никакво отлагане повече.

Тиранозавър Секс. Чарли отпъди обидата на Оливия от ума си и уморено започна да се защитава от нападките на Прауст.

— Сър, подходих към този въпрос точно по начина, по който…

— Знаеш ли какво ми каза Аманда оня ден?

Чарли въздъхна. Аманда беше дъщерята на Снежния човек. Учеше социология в университета в Есекс. И нейният рожден ден наближаваше; Чарли си постави за задача да огради датата с кръгче на календара на бюрото на Прауст.

— От нейния курс дванайсет студенти — учат същото като нея — дванайсет! — имат някакъв особен проблем, който се взима предвид, щом дойде време за изпити. Всички твърдят, че имат дислексия или… кое беше онова другото?

— Наоми Дженкинс ще разговаря с Джулиет Хауърт, ако я заведем да види Робърт в болницата. — Чарли видя вбесения поглед на инспектора и бързо добави: — И не иска да бъде сама с него. Аз ще съм там през цялото време и ще я наблюдавам.

— Ти да не си получила церебрална парализа, сержант? — ревна Прауст. — Тя е заподозряна в опит за убийство на този човек. Как би изглеждало това, ако пресата надуши? До края на седмицата всички ще трябва да си търсим работа като обслужващ персонал в някой супермаркет!

— Бих се съгласила с вас, сър, ако Хауърт беше в съзнание, но тъй като не е и не се знае дори дали ще оцелее…

— Не, сержант! Не!

— Трябва да сте по-гъвкав, сър!

Прауст свъси вежди. Настъпи дълга пауза.

— Така ли? — попита той накрая.

— Така мисля, сър. Тук има нещо наистина тревожно и най-важното в цялата история, ключът към разгадаването й се крие във взаимоотношенията между Хауърт и Дженкинс, Хауърт и жена му, Джулиет и Дженкинс. Ако те държат да се видят в каквато и да било комбинация, трябва да се възползваме от този шанс. Докато сме с тях през цялото време, предимствата натежават над недостатъците, сър. Можем да извлечем важна информация, като видим как Дженкинс се държи край леглото на Хауърт…

— Искаш да кажеш, като я видиш да вади голям камък от джоба на жилетката си?

— … и как Джулиет Хауърт и Дженкинс се отнасят една към друга.

— Вече ти отговорих, сержант.

— Саймън споделя моето мнение, ако това има някакво значение. И той смята, че трябва да изпълним и двете искания, при съответното ниво на контрол от наша страна.

— Има значение — каза Прауст. — Този факт затвърждава още повече решението ми да не приемам нищо от твоите предложения. Уотърхауз! — изрече той с тон, който те кара да очакваш продължение от рода: „Не и този безполезен загубеняк.“ Саймън бе разрешил повече случаи от който и да е следовател в екипа на Прауст, в това число и Чарли.

— Да те питам нещо друго…

— Да, сър?

— Какво му е на Гибс?

— Не знам. И не ме интересува.

— Ами разбери и каквото и да е, го оправи. Омръзна ми да го гледам такъв кисел като призрак на угощение. Селърс сподели ли идеята си с теб?

— За Гибс ли?

— Явно не е. Селърс предлага да купим слънчев часовник за сватбен подарък на Гибс.

Чарли се усмихна против волята си.

— Не, никой не е споменавал такова нещо пред мен.

— Селърс иска да е слънчев часовник с линия за датата на бракосъчетание на Гибс, но аз не съм много сигурен. Прекалено сложно е. Не може да има линия, която да показва само един ден в годината, сержант. Чел съм за това. Всяка такава линия показва по две дати, защото всяка дата си има близнак. Някъде през годината има още един ден, когато деклинацията на слънцето ще бъде точно като тази в деня на сватбата на Гибс. Така че нодусът, както се нарича, или по-точно сянката му ще следва линията и на тази дата. — Прауст поклати глава. — Не ми харесва. Прекалено е объркано, произволно.

Чарли много не разбираше какво иска да каже шефът.

— Но предложението на Селърс ми даде друга идея. Какво ще кажеш за един слънчев часовник за нашия скромен полицейски участък и по-точно за задната стена отвън, където по-рано беше старият часовник? Нищо няма на негово място, стои си празно. Колко ли струва един слънчев часовник?

— Не знам, сър. — Чарли си представи как Прауст прави предложение пред началник Бароу и за малко да се засмее на глас. — Ако искате, ще попитам Наоми Дженкинс.

Инспекторът изцъка с език.

— Ние, разбира се, няма да можем да си го поръчаме при нея. Пък и ще трябва да поискам разрешение от висшестоящите. Но едва ли ще е много скъп, а? Петстотин лири, да речем, за голям хубав слънчев часовник, как мислиш?

— Наистина нямам представа, сър.

Прауст взе голяма черна книга от бюрото си и започна да я прелиства.

— Уотърхауз бе така любезен да ми купи това. Тук има раздел за слънчевите часовници, които се окачват на стена… къде беше? Има и такива, дето може да ги закрепиш непосредствено за стената, няма нужда от основа.

— Искате ли да проуча този въпрос, сър? Цени, време за изработване и така нататък? Вие сте толкова зает. — Тя знаеше какво иска да чуе той.

— Отлично, сержант. Много мъдро от твоя страна. — Прауст грейна и за свой срам Чарли установи, че неочакваната похвала на шефа я разчувства. Дали беше в човешката природа да копнее за одобрението на хората, които са най-малко склонни да дават одобрение? Тръгна да си върви.

— Сержант?

— Мм?

— Ти нали разбра основанията ми? Все пак не можем да позволим на Джулиет Хауърт и Наоми Дженкинс да водят разговори насаме без полицейско присъствие. И също така не можем да си позволим да оставим Дженкинс сама в болничната стая на Хауърт. Рисковете са прекалено големи.

— Щом казвате, сър — внимателно се съгласи Чарли.

— Да кажеш на Наоми Дженкинс и Джулиет Хауърт, че тук ние сме тези, които поставят условия. Ние водим парада, а не те! Тези две срещи могат да се състоят само ако през цялото време присъстват следователи. И то не кои да са следователи. Искам ти да си там, сержант. Не ме интересува колко ти е натоварена работата, нито какъв стрес можеш да понесеш. — Той се намръщи при тези думи. — Задачата не може да се предава на друг.

Чарли се престори, че гледа мрачно, но отвътре душата й ликуваше.

— Щом настоявате, сър — вдигна рамене тя.