Софи Хана
Ранима близост (25)

23

8 април 2006

— Някой да е виждал Чарли? — викна Саймън. Толкова беше притеснен, че не можа да изчака Селърс и Гибс да се приближат още няколко метра, ами надигна глас по-високо от обикновено.

— Тъкмо теб търсехме — Селърс спря до машината за напитки до вратата на стола и пъхна ръка в джоба за монети.

— Нещо става с нея — каза Гибс. — Нямам представа какво. Говорих с нея преди малко…

— Спомена ли истинското име на Робърт Хауърт?

— Да, бях започнал да й…

— По дяволите! — Саймън потърка замислено ръба на носа си. Това бе сериозен проблем. Какво да разкрие от него пред Селърс и Гибс? Лаурел и Харди, помисли си той. Но се налагаше да им каже.

— … Тъкмо й съобщавах, че истинското име на Хауърт е Робърт Анджили и тя хукна — обясняваше Гибс. — Напусна сградата, влезе в колата и замина. Никак не изглеждаше добре. Какво става?

— Не можах да я намеря. И вас не можах да ви намеря — свъси вежди Саймън. — Мобилният й телефон е изключен. А тя никога не го изключва — познавате Чарли, държи винаги да е във връзка и никога не заминава, без да ми каже къде. Затова се обадих на сестра й.

— И? — подкани го нетърпеливо Селърс.

— Лоша работа. Тази отпуска, която Чарли наскоро прекъсна и трябваше да прекарат в Испания…

— Е, не са ли я прекарали в Испания? — учуди се Гибс, той си знаеше, че сержант Зейлър се е върнала от Испания, когато случаят Робърт Хауърт започна да става прекалено заплетен.

— Хотелът не ставал, затова тя и Оливия го напуснали и си направили резервация на друго място: Луксозни бунгала „Силвър Брей“ в Шотландия.

Селърс рязко вдигна глава и разля горещия шоколад по пръстите си.

— По дяволите! — изсъска той. — Бунгалата „Силвър Брей“ ли? Същите, които върти братът на Робърт Хауърт ли? Аз току-що написах това име в бележника си, преди десет минути.

— Същите — мрачно потвърди Саймън. — Оливия смята, че Чарли и Греъм Анджили са… започнали някаква връзка.

— Та тя едва ли е прекарала там повече от ден!

— Знам. — Саймън реши, че не е нужно да разправя на Селърс и Гибс останалата част от историята, която чу от Оливия Зейлър: че Чарли си бе измислила несъществуващ интимен приятел на име Греъм, за да накара Саймън да ревнува, и когато срещнала един истински Греъм, побързала да се възползва от шанса да превърне измисления Греъм в истински. Всичко това му идваше в повече и не можеше да разсъждава над него сега.

Реши да се придържа към фактите.

— Наоми Дженкинс погрешка ни даде визитна картичка на бунгалата „Силвър Брей“, когато дойде в понеделник да съобщи за изчезването на Хауърт. Мислеше, че ни дава своя визитка. Чарли задържа картичката, след като Наоми си отиде — показа ми я и спомена, че имало някаква специална оферта в момента. Очевидно след като са видели, че хотелът в Испания е пълен боклук, тя се е сетила за бунгалата.

— Чакай малко — обади се Гибс и посегна към чашата на Селърс. Селърс въздъхна, но му я даде. — Значи Наоми Дженкинс е имала визитка на брата на Хауърт? Да не би да е знаела в такъв случай истинското име на Хауърт? Запознавала ли се е със семейството му?

— И тя не отговаря на мобилния си телефон — каза Саймън. — Но според мен не е знаела. Отчаяно искаше да започнем да търсим Хауърт и да го намерим колкото може по-скоро. Ако знаеше, че има брат — или че си е сменил името, — щеше да ни каже, когато дойде в понеделник. Каза ни всичко, което знаеше, за да ни помогне да го намерим.

— Сигурно е знаела — настоя Селърс. — Не може да е съвпадение. Какво? Ей така случайно си носи в чантата визитна картичка на брата на своя любовник, макар да не знае, че е такъв? Глупости!

Саймън кимаше.

— Не е съвпадение. Изобщо. Току-що погледнах уебсайта на „Силвър Брей“. Познайте кой го е правил?

— Никаква представа — сви рамене Селърс.

Гибс обаче реагира светкавично:

— Най-добрата приятелка и квартирантка на Наоми Дженкинс проектира интернет сайтове.

— Уцели от раз — кимна Саймън. — Ивон Кочин. Тя е направила уебсайта на „Силвър Брей“. Тя е направила и сайта на Наоми Дженкинс, за бизнеса й със слънчеви часовници. — Почака с надеждата да види по лицата им прозрение, но видя само недоумение. Явно не бяха дозрели. Саймън имаше нюх за заплетените ситуации, а те не, това беше причината.

— Слушайте — започна той, — Робърт Хауърт е изнасилил Пру Келви. Това е доказано. Също така знаем, че не е извършил другите изнасилвания. Не е изнасилил Наоми Дженкинс, нито Санди Фрийгард, но някой го е направил, някой, с когото Хауърт е работил, тъй като сцената на местопрестъплението е идентична.

— Искаш да кажеш, че е брат му Греъм Анджили? — попита Селърс. Той все още чакаше Гибс да му върне чашата.

— Адски се надявам да греша, но едва ли. Ако Анджили е другият изнасилвач, това би обяснило от къде знае толкова много за Наоми Дженкинс. В нейния уебсайт има лична информация, адресът й е там, понеже това е и бизнес адресът й. Убеден съм, че точно по този начин я е избрал за жертва: от списъка на предишните клиенти на Ивон Кочин. Ако Кочин е направила сайта на Дженкинс преди този на Анджили, спокойно може да му е казала да погледне някои сайтове, проектирани от нея — да види как работи.

— Мамка му — тихо изруга Селърс.

— Пру Келви и Санди Фрийгард — започна Гибс.

— Санди Фрийгард е писателка и си има собствен уебсайт, съдържащ лична информация и снимки, също като на Дженкинс. А компанията, за която е работила Пру Келви, има отделна уебстраница за всеки член от персонала си, в която се дава лична и професионална информация, има и снимка. Ето как Анджили и Хауърт са узнавали толкова много за тях.

— Наоми Дженкинс е била изнасилена преди Келви и Фрийгард — отбеляза Гибс.

— Именно. — Саймън бе минал по същия път на логиката само преди минути. — Може да е била повратната точка за Анджили и Хауърт. Те продават билети за изнасилвания на живо поне от 2001 година насам. Знаем това от датата в разказ номер трийсет и едно. Както и да са подбирали жертвите си в началото, всичко се е променило, предполагам, когато Анджили си е направил уебсайт за комплекса с бунгалата. Ако Ивон Кочин му е казала да погледне някои сайтове, изработени от нея, включително сайта на Наоми Дженкинс…

— Доста голямо ако — вметна Селърс. — Ами ако сайта за бунгалата е направен преди този на Дженкинс?

— Ще проверя — вдигна рамо Саймън. — Но едва ли. Така Греъм Анджили е разбрал за Наоми Дженкинс. Сигурно е осъзнал, че в интернет има още стотици потенциални жертви със свои собствени сайтове. Но не е могъл да изнасилва само жени, за които Ивон Кочин е правила дизайна, нали? Би станало прекалено очевидно, твърде рисковано. Така двамата се разделят — той и Хауърт — и започват да търсят сайтове на успели в професията си жени…

— Със снимки, за да са сигурни, че им харесват — добави Гибс. — Копелета извратени.

Саймън кимна.

— Сайтът на Санди Фрийгард е направен от „Пегас“. Друга компания е изработила сайта на фирмата, за която е работила Келви — току-що говорих със заместник-директора по телефона.

— И как се вмества сержантът в тази схема? — попита Селърс. Пръстите му претърсваха джоба за още монети, но напразно. Гибс бе изпил горещия му шоколад и го доказваше с тънката ивица кафеникава пяна по горната си устна.

— И дотам ще стигна след малко — обеща Саймън, макар да му се искаше да отлага колкото се може размислите върху тази страна на нещата. — Наоми Дженкинс е взела визитката на „Силвър Брей“ от Ивон Кочин. Нямала е никаква представа, че бунгалата може по някакъв начин да са свързани с Робърт Хауърт.

Селърс и Гибс го погледнаха скептично.

— Помислете малко. Кочин работи успешно с Греъм Анджили. Помогнала му е да развие бизнеса си. Той непременно би й пратил куп картички, за да ги раздава на хората. Наоми е взела една и си е помислила — както всеки би си помислил, — че „Силвър Брей“ е просто курорт, за който нейната приятелка е проектирала уебсайт. Изобщо не е знаела, че братът на нейния женен приятел е собственик и управител… — гласът на Саймън заглъхна.

— Нито, че същият този брат е мъжът, който я е отвлякъл и изнасилил — довърши Гибс.

— Точно така. В този случай няма съвпадения, нито едно. Всяко нещо в тази бъркотия има своето логично обяснение, всичко е свързано — Дженкинс, Хауърт, Анджили, Кочин, визитката…

— А сега и нашият сержант — загрижено добави Селърс.

— Да — въздъхна Саймън дълбоко. Имаше чувството, че гръдният му кош е пълен с бетон. — Чарли получи визитката от Наоми Дженкинс. Не е знаела, че Греъм Анджили има нещо общо с Робърт Хауърт, научила е, когато ти си й казал истинското име на Хауърт — погледна той към Гибс.

— Майка му стара. Сигурно веднага си е помислила, и тя като теб, че е много възможно Анджили да е другият изнасилвач. И ако е спала с него…

— Затова е хукнала толкова бързо — завъртя глава Саймън. — И сега сигурно не е на себе си.

— Чувствам се като лайно — призна Гибс. — Напоследък доста й вгорчавах живота.

— И не само на нея — Селърс погледна към Саймън и вдигна вежди.

— Добре де. Ама вие двамата си го заслужавате. Тя не.

— Я си гледай работата! Аз нищо не съм направил — възрази Селърс.

Саймън имаше будна — някой дори би казал прекалено будна — съвест. Винаги усещаше, когато постъпи зле. Последния път, когато се вгледа в съвестта си, не откри нито един грях в графата с надпис „Крис Гибс“, но имаше цяла поредица под името на Чарли Зейлър.

— Женя се през юни. И двамата сте поканени. Този ще ми е кум — врътна брадичка Гибс към Селърс. — А той ще си развява байрака някъде по света с тайната си любовница една седмица преди това. Не съм чул да организира ергенска вечер. Сигурно ще си седя сам и ще гледам някоя тъпотия по телевизията в нощта, преди да се откажа с подписа си от свободата, а той ще изтърсва куфара си от празните опаковки на презервативи…

— Недей така — започна да се защитава Селърс, но гледаше доста глуповато. — Не съм забравил за твоята ергенска вечер. Само дето бях малко зает. — Саймън забеляза лека червенина да розовее по бузите му.

— Да бе — зает да мислиш за оная си работа, както обикновено — застреля го Гибс.

— Това може да почака — спря ги Саймън. — Има по-важни неща, за които да се тревожим, и не можем сега да ти наемаме стриптийзьорки и да мислим как ще те завържем гол за някоя улична лампа. В момента здравата сме загазили.

— И какво ще правим? — попита делово Селърс. — Къде е сержантът?

— Оливия каза, че Чарли е оставила съобщение на телефонния й секретар с молба да иде у тях довечера, значи явно смята да си е вкъщи тази вечер, макар сега да не си е у тях. Аз ще ида да поговоря с нея. Междувременно… — Саймън се стегна. Сега можеха и двамата да му кажат да си гледа работата. И щяха да са в правото си. — Знам, че не бива да ви моля, но… има ли шанс да не докладвате за това развитие на нещата на Снежния човек?

Очите на Селърс се разшириха.

— Мамка му. Прауст ще побеснее, като… Мамка му. Сержантът и главният заподозрян…

— Ще й отнемат случая — въздъхна Саймън. — Аз ще се опитам да я убедя сама да съобщи на Прауст. Ще намери начин, тя не е глупава — каза го, колкото да си вдъхне увереност. — Сега навярно е в шок и има нужда да остане малко насаме със себе си, за да осмисли нещата. — Не му се мислеше какво ще стане, ако Прауст разбере, преди Чарли да му е казала.

— Как можем да го запазим в тайна? — зачуди се Гибс. — Прауст пита за сержанта на всеки пет минути. Какво да му казваме?

— Няма да ви се наложи, защото заминавате за Шотландия. — За изненада на Саймън нито Селърс, нито Гибс оспориха правото му да се разпорежда. — Доведете Греъм Анджили и жена му Стефани. Аз ще се оправя с Прауст. Ще му кажа, че Чарли е отишла в Йоркшир да говори със Санди Фрийгард, защото имаме нов заподозрян за насилието, извършено срещу нея. Прауст няма да се усъмни. Знаете го какъв е — сутрин е опасен, когато има най-голямо желание да намери недостатъци на някой. — Видя израженията на лицата им и вдигна рамене: — Вие имате ли по-добри идеи? Ако му кажем, че Чарли се е самоотлъчила, ще влошим положението й, което едва ли ще й е от полза.

— А ти какво ще правиш, докато ние преследваме някакъв извратеняк в шотландската провинция? — попита Гибс подозрително.

— Ще говоря с Ивон Кочин и после с Наоми Дженкинс, ако успея да я намеря.

Селърс поклати глава.

— Ако Снежния човек разбере, и тримата ще изнасяме лекции по пожарна безопасност в някое начално училище, преди да е свършила седмицата.

— Хайде да не се отписваме предварително — пресече вайкането му Саймън. — Чарли със сигурност си дава сметка, че ни е поставила в ужасна ситуация. Бас ловя, че до около час ще се появи. Проверете за всеки случай в „Кафявата крава“ да видите дали не е там, преди да тръгнете за Шотландия. И ако е там, ми се обадете.

— Да, шефе — отвърна саркастично Гибс.

— Това не е шега. — Саймън се втренчи в обувките си. Мисълта, че Чарли е имала любовна връзка с Греъм Анджили — който бе много вероятно да е садистично чудовище, изнасилвач, — го притесняваше повече, отколкото той би могъл да разбере или обясни. Имаше чувството, че му се е случило едва ли не на него, че той е бил поруган от Анджили. И ако той се чувстваше по този начин, не му се мислеше как се чувства Чарли.

В коридора се появи униформен полицай и се насочи към тях. Разговорът секна изведнъж и тримата следователи потънаха в тишината на мълчаливия си заговор, докато полицай Мийкин приближаваше.

— Извинете, че ви прекъсвам — каза Мийкин, макар да прекъсваше единствено смутеното мълчание на Саймън, Селърс и Гибс. Полицаят се обърна към Саймън. — Някоя си Ивон Кочин иска да се срещне с вас или сержант Зейлър. Поканих я в стая за разпити две.

— Още едно съвпадение — изръмжа Гибс. — Ще ти спести разкарването.

— Каза ли за какво става въпрос? — обърна се Саймън към Мийкин, а зад гърба си чу Селърс да се връща на стара тема: „Щях да ти организирам тъпата ергенска вечер. И ще ти я организирам.“

— Приятелката й изчезнала. Разтревожена е, защото последния път, когато я видяла, била много разстроена. Това ми каза.

— Добре, Мийкин. Идвам след минута.

Младият полицай си тръгна.

— Разстроена, изчезнала — Саймън изгледа Селърс и Гибс, — това говори ли ви нещо?

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам. — Първата мисъл на Саймън, след като чу думите на Мийкин, бе прекалено абсурдна и параноична, за да си струва да я споделя със Селърс и Гибс. Щяха да си помислят, че се побърква. Реши да не рискува. — Нямам представа — вдигна рамене той, — но ако си падах по басовете, щях да се обзаложа, че това е поредното нещо, което не е съвпадение.

 

 

— Защо да не ми каже къде отива? — чудеше се Ивон Кочин. — Бяхме се сдобрили, тя не ми се сърдеше вече, сигурна съм…

— И няма вероятност да сте я обидили с нещо — каза Саймън. Разговаряха от няма и три минути, а той вече се дразнеше от начина, по който Кочин кършеше ръце и хапеше устни. Сякаш повече я притесняваше как би й се отразило необяснимото отсъствие на приятелката й, отколкото възможността Наоми да е в опасност.

Саймън току-що бе чул, от втора ръка, теорията на Наоми Дженкинс, че Робърт Хауърт е приготвял храната за публиката, наблюдавала показните изнасилвания. Възможно беше, предположи Саймън, и основателна причина Хауърт да премълчи пред Дженкинс, че някога е бил готвач. Това, което Саймън не можеше да разбере, колкото и да се опитваше, бе защо Хауърт е търсел близки отношения и със Санди Фрийгард, и с Наоми Дженкинс, след като е знаел, че брат му ги е изнасилил. Припомни си записите на двата разговора между Наоми и Джулиет Хауърт. Двамата с Чарли бяха прослушали отново касетите само преди няколко часа. „Той не поддържа връзка с никой от близките си. Робърт официално е черната овца в семейството.“ Но ако семейството му се състои от сериен изнасилвач, пачавра, която продава по телефона секс на непознати, и побойник расист, член на Националния фронт…

Саймън усети как го обзема възбуда — в главата му се раждаше нова теория. Ако Робърт Хауърт бе черната овца в такова пропаднало семейство, не означава ли за човек с нормална етична преценка, че той всъщност е бил бяла овца? Единственото добро нещо, произлязло от лошо семейство?

Саймън умираше от желание да поговори с Чарли. Нейният скептицизъм бе сериозно изпитание за всичките му теории. Без нея все едно му липсваше половината мозък. Сигурно грешеше, но все пак… дали би могло Робърт Хауърт, знаейки какво прави брат му Греъм с тези жени, да е решил да издири поне някои от тях и да се опита да им помогне?

Защо просто не е отишъл в полицията? — би попитала Чарли.

Защото някои хора никога не биха направили това. Да издадеш на полицията член от семейството? Не; прекалено голямо предателство, прекалено шумно.

Колкото повече се стараеше да разгроми теорията си, толкова по-упорито тя размахваше крила и се опитваше да полети. Ако Робърт е знаел за изнасилванията, но не е могъл да се преодолее и да съобщи за тях в полицията, сигурно се е чувствал още по-виновен. Възможно ли е да е превърнал в своя мисия идеята да компенсира по някакъв начин жертвите на Греъм?

Не, тъпако. Робърт Хауърт е изнасилил Пру Келви. В това няма съмнение.

— Наоми не разсъждава трезво в момента — каза с плачлив глас Ивон Кочин. — Способна е на всякаква лудост.

Думите й върнаха Саймън в настоящето.

— Оставила е бележка, в която пише, че ще се върне по-късно — напомни той. Чарли и толкова не беше направила. — Това е добър знак. Ще помислим пак, ако не се върне скоро.

— Ще ви прозвучи смахнато, но… мисля, че може да е отишла в онова село, където е роден Робърт.

— В Оксенхоуп ли?

Ивон кимна.

— Сигурно би искала да го види. Без определена причина, само защото е свързано с Робърт. Толкова е обсебена от него.

— Знаеше ли Наоми, че Робърт Хауърт не е рожденото му име? — попита Саймън.

— Какво? Не. Определено не. Как… как се е казвал преди?

Време беше да се смени темата.

— Ивон, трябва да ви задам няколко въпроса, свързани с работата ви. Нали нямате нищо против? — Възнамеряваше да я пита независимо от отговора на последния въпрос.

— С моята работа? Защо с нея? Какво общо има тя с Наоми или с Робърт?

— Не мога да обсъждам това с вас. Поверителна информация. Но, повярвайте ми, вашите отговори ще бъдат изключително полезни за нас.

— Добре — съгласи се тя след кратка пауза.

— Вие сте създали уебсайта за бизнеса на Наоми Дженкинс със слънчеви часовници.

— Да.

— Кога?

— Ъмм… Не съм сигурна. — Тя зарови пръсти в косата си. — О! Беше през септември 2001-ва. Спомних си, защото работех върху този проект, когато чух за самолетите, врязали се в Световния търговски център. Ужасен ден. — Ивон потрепери.

— Кога влезе в действие уебсайтът? — попита Саймън.

— През октомври. Бързо го направих.

— Проектирали сте и сайт за луксозни бунгала „Силвър Брей“ в Шотландия.

Ивон сякаш се изненада. Устата й се изкриви. Саймън предположи, че се бори с порива отново да попита какво общо има това с Наоми.

— Да — отговори накрая тя.

— Познавате ли собственика Греъм Анджили? Чрез него ли получихте поръчката?

— Никога не съм го срещала лично. Той е приятел на баща ми. Някакви неприятности ли има… Греъм?

— Сигурен съм, че е добре — каза Саймън, без да се интересува дали Ивон бе усетила отровата в гласа му. — Кога направихте неговия сайт? Помните ли? — Имало ли е подходяща терористична атака, с която да се вреже в паметта ти? — Преди или след сайта на Наоми?

— Преди — отговори тя без колебание. — Много преди това — през 1999 или 2000. Нещо такова.

Разочарованието жегна Саймън под лъжичката. Отиде по дяволите теорията му, че Греъм Анджили е погледнал сайта на Наоми Дженкинс, за да види как работи Ивон Кочин. Ако е сгрешил за това, за какво ли друго е сгрешил?

— Сигурна ли сте? Не е ли било обратното — първо Наоми Дженкинс, после бунгалата?

— Не. Страницата на Наоми направих много след като направих сайта на Греъм. Вкъщи, в къщата на Наоми, имам дневник за всичките си проекти. Мога да ви покажа точно на кои дати съм направила и двете, ако искате.

— Това би било чудесно — кимна Саймън. — Освен това ще ми трябва пълен списък на всички сайтове, които сте проектирали от началото на кариерата си. Това изпълнимо ли е?

Ивон се разтревожи.

— Нали не искате да кажете, че ме подозирате в нещо? — запротестира тя.

— Не ви подозираме в абсолютно нищо нередно — увери я Саймън. — Но имам нужда от този списък.

— Добре. Нямам какво да крия, само дето…

— Разбирам. Името Пру Келви говори ли ви нещо?

— Не. Коя е тя?

— Санди Фрийгард?

— Не.

Изглежда напълно искрена.

— Добре — каза Саймън. — Интересувам се най-вече от сайтовете, които сте правили за жени, успели в бизнеса, като Наоми Дженкинс. Можете ли веднага да се сетите за някои имена?

— Да, предполагам — отговори Ивон. — Мери Стакневски. Донна Бейли.

— Актрисата ли?

— Да. Мисля, че тези са единствените, за които може би сте чували. Имаше една жена, която притежава агенция за запознанства, още една, която изработваше модели — тя беше дъщеря на моя…

— Джулиет Хауърт? — прекъсна я Саймън, целият настръхнал. Модели? Сигурно беше тя. — Това е жената на Робърт.

Ивон го изгледа, сякаш се беше побъркал.

— Не ставайте глупав. Никога не бих могла да работя за нея. Наоми щеше да ме върже за първия уличен стълб и да ме разстреля като предател…

— Ами тогава Хесълхърст, Джулиет Хесълхърст? — прекъсна я пак Саймън. — Глинени модели на къщи?

Ивон ококори очи удивена.

— Да — отрони тя. — Това е жената, която правеше модели. Беше първата клиентка в живота ми. Има ли… И тя се казваше Джулиет. Има ли…?

— Аз задавам въпросите. Как се запознахте с Джулиет Хесълхърст?

— Всъщност не съм се запознавала с нея. Майка й, Джоан, беше моя гледачка, като бях малка. Преди да си роди свои деца. Семействата ни поддържаха връзка. Джоан споменала на майка ми, че дъщеря й има нужда от уебсайт…

— Значи сайтът на Джулиет Хесълхърст е бил първата ви поръчка? Преди тази на Греъм Анджили?

— Да.

— А случайно да сте предлагали на господин Анджили да погледне сайта на Джулиет Хесълхърст, за да придобие представа за работата ви?

Лицето на Ивон бе почервеняло. Пот изби над горната й устна.

— Да — прошепна тя.

Наоми щеше да ме върже за първия уличен стълб. В един кратък отрязък от време Саймън два пъти чуваше този израз: „уличен стълб“. Първия път самият той го каза, когато говореха за ергенската вечер на Гибс, която Селърс бе забравил да организира. Тогава Саймън се зачуди защо Гибс вдига толкова шум за това — кой нормален човек би искал да го съблекат и да го връзват, — защото явно това става на тези…

Сърцето на Саймън спря. После блъсна с всички сили. Мътните го взели, помисли си той. Мътни и кървави.

Извини се и излезе от стаята, стиснал вече мобилния си телефон. Няколко неща започваха да се изясняват; най-маловажното от тях бе, че от сега нататък целият екип ще трябва с благодарност да си спомня за продължилото седмици наред мусене на Крис Гибс, колкото и неприятно да е било, докато е траело.