Софи Хана
Ранима близост (14)

12

6 април 2006

Саймън не харесваше начина, по който го гледаше Джулиет Хауърт. Все едно го чакаше да направи нещо и колкото по-дълго време минаваше, без да го направи, толкова по-забавно й ставаше. Колин Селърс задаваше въпросите, но тя не се интересуваше от него. Отправяше всичките си отговори и вметнати изрази — а те бяха много — към Саймън, а той не можеше да разбере защо. Дали защото с него бе говорила най-напред?

— Обикновено хора във вашето положение искат на разпита да присъства адвокат — отбеляза дружелюбно Селърс.

— И този разпит ли ще бъде като миналия? — попита Джулиет. — Колко досадно. — Правеше нещо с косата си, докато говореше, сложила ръце зад гърба.

— И вашият съпруг ли ви досади? Затова ли го ударихте няколко пъти с камък?

— Робърт не говори достатъчно, за да досади на когото и да било. Той е мълчалив, но не е скучен. Мъдър е. Знам, че звучи сантиментално. — Джулиет бъбреше със заговорнически тон, сякаш принадлежеше към някаква общност и хвалеше някой от членовете й. Саймън се сети за поредицата предавания по Канал 4 „100-те най-велики“, в които знаменитостите винаги щедро се хвалеха един друг.

— Поведението на Робърт може и да е предсказуемо, но мислите му не са. Наоми сигурно вече ви е казала всичко това. Тя сигурно се старае много повече от мен да ви помогне. Вижте. — Джулиет се обърна да му покаже косата си, която бе сплетена на стегната плитка, сякаш вградена в задната част на главата й. — Съвършена плитка и я направих без огледало или каквото и да е. Впечатляващо, нали?

— Мъжът ви бил ли е някога груб с вас?

Тя свъси вежди срещу Селърс, сякаш раздразнена от намесата му.

— Можеш ли да намериш някой изпуснат кичур? — посочи към врата си, отново обърната към Саймън. — Ако има, ще се разплете.

— Имаше ли навик да бъде груб с вас?

Джулиет се засмя.

— Да ви приличам на жертва? Преди минута смятахте, че съм смазала главата на Робърт с камък. Спрете се на едно становище.

— Упражнявал ли е съпругът ти физически или психически тормоз над теб, Джулиет?

— Знаете ли какво? Мисля, че ще ви е по-интересно да работите, ако не ви кажа нищо. — Тя посочи с брадичка папката, която Саймън държеше в ръце. — Имаш ли излишно листче хартия? — попита с по-тих глас. Стараеше се всячески да покаже с кого предпочита да разговаря. Колкото по-настоятелно се опитваше да накара Саймън да играе по-активна роля, толкова повече Саймън се заинатяваше, решен да се намесва възможно най-малко. Джулиет сякаш не даваше пет пари за това, което й се беше случило, и Саймън виждаше в желанието й да общува с него единствения начин да окаже някакво въздействие върху нея.

Селърс извади от джоба си скъсан плик за писмо и го подаде на Джулиет през масата, после плъзна и химикалка.

Тя се наведе, писа няколко секунди и бутна плика към Саймън с усмивка. Той не помръдна. Селърс взе плика, хвърли му бърз поглед и го подаде на Саймън. По дяволите. Сега вече нямаше избор. Усмивката на Джулиет стана още по-широка. На Саймън му беше неприятен начинът, по който тя се опитваше да влезе в личен контакт с него, като едновременно използваше и изключваше участието на Селърс. Замисли се дали да не излезе от стаята и да остави всичко в ръцете на Селърс. Как ли щеше да реагира тя?

Беше написала върху плика четири строфи — стихотворение или част от стихотворение:

„На човешката неувереност се дължи

цялата сила на аргументите човешки

и докато не паднем, не знаем,

че говорейки, сме правили грешки.“

— Какво е това? — попита Саймън, раздразнен, че не го знае. Не можеше да си го е измислила, не и толкова бързо.

— Това е моята мисъл на деня.

— Разкажете ми за сексуалните ви отношения с вашия съпруг — каза Селърс.

— Нямам намерение. — Джулиет се изкиска. — Вие ми разкажете за вашите с вашата съпруга. Виждам, че носите венчална халка. Едно време мъжете не носеха халки — обърна се тя към Саймън. — Понякога човек трудно си спомня, че нещата някога са били по-различни, отколкото сега, не мислиш ли? Миналото изчезва и ти се струва, че никога не е имало нищо по-различно от сегашното състояние на нещата. Трябва истинско усилие, за да си спомниш как е било някога.

— Бихте ли определили сексуалните си отношения като нормални? — упорстваше Селърс. — Още ли спите заедно?

— В момента Робърт спи в болницата. Може и никога да не се събуди според младши следовател Уотърхауз — каза го с тон, който намекваше, че Саймън може и да е излъгал ей така, за да си направи шега.

— Бихте ли казали, че сте имали нормални сексуални отношения със съпруга си, преди да получи травмите? — Ако се съдеше по гласа, Селърс не бе загубил търпението си, нещо, което Саймън не можеше да каже за себе си.

— Няма да кажа нищо по този въпрос — отсече Джулиет.

— Ако си бяхте извикали адвокат или ни бяхте оставили ние да ви намерим, той или тя щеше сега да ви посъветва, когато не искате да отговаряте на даден въпрос, да казвате: „Без коментар.“

— Ако исках да кажа „без коментар“, щях да го кажа. Моят коментар е, че предпочитам да не отговарям на въпроса. Като Бартълби.

— Кой?

— Литературен герой — измърмори Саймън. — Бартълби Писаря^[1]. Каквото и да го помолели да направи, той винаги казвал: „Предпочитам да не го правя.“

— Само че не е бил на разпит в полицията — уточни Джулиет. — Просто си работел в службата. Или по-скоро не работел. Малко като мен. Предполагам знаете, че нямам работа, нямам професионална кариера. Нямам и деца. Само Робърт. А сега може и него да загубя — тя издаде долната си устна напред, пародирайки тъжна физиономия.

— Съпругът ви някога да ви е изнасилвал?

Джулиет сякаш се изненада, дори може би малко се ядоса. После се засмя.

— Какво?

— Чухте въпроса ми.

— Абе, хора, вие не сте ли чували за Бръснача на Окам^[2]? За най-простото обяснение и такива работи? Само се чуйте! Изнасилвал ли ме е Робърт? Бил ли е груб с мен? Упражнявал ли е психологически тормоз над мен? Горкият човек лежи в болницата с опасност за живота, а вие… — тя изведнъж млъкна.

— Какво? — попита Селърс.

Хитрите й очи бяха загубили острия си поглед.

— До съвсем скоро мъжът имаше законно право да насилва жена си — каза тя някак разсеяно. — Представете си такова нещо сега — изглежда почти невъзможно. Помня, като дете се разхождах из града с мама и татко и видях плакат, на който пишеше: „Изнасилването в брака — да го превърнем в престъпление.“ Попитах родителите си какво означава това. — Джулиет говореше механично, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго.

— Джулиет, ако ти не си се опитала да убиеш Робърт, защо не ни кажеш кой е бил? — попита Селърс.

Изражението на лицето й моментално се проясни. Погледът й отново се съсредоточи, но Саймън усети промяна в настроението й. Лекомислието бе изчезнало.

— Да не би Наоми да ви е казала, че Робърт я е изнасилил?

Саймън отвори уста да отговори, но Джулиет го изпревари.

— Така ви е казала! — отсече тя с широко отворени очи. — Тя е невероятна!

— Искаш да кажеш, че лъже ли? — попита Селърс.

— Да. Лъже. — Джулиет изглеждаше абсолютно сериозна за първи път откакто бе започнал разпитът. — И какво точно ви каза, че е направил?

— Ще отговарям на твоите въпроси, когато ти отговориш на моите — кривна глава Селърс. — Така е справедливо.

— Тук няма справедливост — заяви презрително Джулиет. — Чакай да позная. Казала ви е, че е имало и други мъже, които са гледали и са вечеряли. Каза ли, че Робърт я е изнасилил на сцена? Била ли е завързана за легло? Случайно страничните греди на таблите на леглото да са били увенчани с жълъди?

Нещо изщрака в главата на Саймън и той скочи на крака.

— От къде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Искам да говоря с Наоми — заяви Джулиет. Усмивката й се бе върнала.

— Ти излъга за местонахождението на съпруга си. Прекара шест дни в къщата с него, докато той лежи в собствената си мръсотия, пребит почти до смърт, без да се обадиш на бърза помощ. Оставила си кървави отпечатъци по онази подпирачка за врата и кръвта е на Робърт. Имаме достатъчно основания да те изправим не един, а няколко пъти пред съда. Няма никакво значение какво ще ни кажеш или няма да ни кажеш.

Джулиет остана невъзмутима. Все едно Саймън й беше прочел своя списък с продукти за пазаруване.

— Искам да говоря с Наоми — повтори тя. — Насаме. Само двечките, тихо и спокойно.

— Трудна работа.

— Сигурно ти е ясно, че това няма да стане, защо си правиш труда да го искаш? — попита Селърс.

— Нали искаш да знаеш какво е станало с Робърт?

— Знам, че си се опитала да го убиеш, и това ми е напълно достатъчно — отвърна Саймън. — Ще те обвиним в опит за убийство, Джулиет. Сигурна ли си, че не искаш адвокат?

— Защо ми е да се опитвам да убия собствения си съпруг?

— И без мотив ще можем да ти предявим обвинението, друго не ме интересува.

— Това може да е вярно за твоя приятел — Джулиет посочи с брадичка към Селърс, — но не и за теб. Ти искаш да знаеш. И шефката ти също. Как й беше името? Старши следовател Зейлър. Тя е жена, а жените искат да научат историята от край до край. Е, аз съм единствената, която я знае. — В гласа й звучеше гордост. — Предай на шефката си от мен, че ако не ме остави да разговарям с онази кучка Наоми Дженкинс, ще си остана завинаги единствената, която знае истината. Ти решаваш.

 

 

— Не можем — каза Саймън, докато двамата със Селърс се връщаха в залата на Криминалния отдел. — Чарли няма да разреши, и с право. Дженкинс и Джулиет Хауърт сами в стая за разпит? Ще си навлечем още един опит за убийство. Най-малкото Хауърт ще тормози Дженкинс с подробностите около изнасилването й. Представи си заглавията: „Полицията позволява на убийца да измъчва жертва на изнасилване“.

Селърс не го слушаше.

— Защо Джулиет Хауърт смята, че аз не искам да узная истината? Надменна кучка. Защо ти да се интересуваш, а аз не?

— Не й обръщай внимание.

— Да не мисли, че съм безчувствено говедо или какво? Или че нямам въображение? Пълни глупости. Трябваше да чуе каква история измислих за пред Стейси за седмицата, дето ще прекарам със Суки. Ти знаеш ли, че дори разпечатах програма на заниманията за спояване на колектива на хартия с логото на полицията?

— Не искам да знам — отряза го Саймън. — Нямам намерение да лъжа Стейси, ако я срещна, докато те няма, и тя ме попита защо не съм с теб… където и да си й казал, че си.

Селърс се подсмихна.

— Така разправяш сега, приятелю, но знам, че ако се наложи, ще излъжеш заради мен. Не се прави на толкова почтен!

На Саймън му беше омръзнала тази тема. И преди я бяха обсъждали, и то неведнъж. Селърс посрещаше всяка критика весело и добродушно, което дразнеше Саймън почти толкова, колкото и фактът, че скрупулите му се приемаха като някаква приятелска закачка или преструвка. На Селърс наистина му липсваше въображение, поне в това отношение: не можеше да си представи, че някой искрено и чистосърдечно не одобрява непрекъснатите му изневери. Какво би могъл да има човек против неговия начин на забавление, след като няма наранени, няма пострадали? Според Саймън Селърс разсъждаваше прекалено оптимистично. За момента беше забавно, но той не разбираше, че поведението му можеше да доведе до неприятни последици. Като например да загуби жена си и децата, ако Стейси Селърс узнае. Човек, докато не изстрада една болка, не може да си представи как би се чувствал, когато боли.

— Имам идея за сватбен подарък за Гибс — каза Селърс. — Знам, че не е кой знае какво, но искам да се отърва от този ангажимент колкото се може по-бързо. Имам по-важни неща, за които да мисля. — И той направи похотлив жест. — Подготовка за почивката… лубриканти… еякулации…

— Разводи — измърмори Саймън, като се сети за стихотворението, което Джулиет Хауърт написа на плика за писмо. И тя не беше типичната съпруга на шофьор на камион, както и Наоми Дженкинс не беше типичната любовница на шофьор на камион. Те двете имаха повече общо помежду си, отколкото всяка една поотделно с него, помисли си Саймън. Беше трудно да прецени дали е прав, след като и двете жени не бяха особено словоохотливи, а Хауърт пък съвсем.

— Каква ти е идеята? — обърна се той към Селърс.

— Слънчев часовник.

Саймън се изсмя в лицето му.

— За Гибс? Той май би предпочел кутия специално пиво или касетка с порно.

— Снежния човек има книга за слънчевите часовници, знаеш ли?

— Да. А ти знаеш ли кой му я купи и така и не си получи парите?

— Аз я разгледах. Може да си поръчаш да ти сложат на часовника едно нещо, дето се казва нодус.

— Искаш да кажеш гномон?

— Не, гномон има всеки слънчев часовник. Нодусът обикновено е като кръгла топка, макар че може да има и друга форма. Слага се върху гномона така, че на ръба на сянката се оформя допълнително петно. Може да си направиш хоризонтална линия върху циферблата, ако искаш да отбележиш някаква специална дата — например сватбения ден на Гибс и Деби. Линиите на датите са хоризонтални и пресичат вертикалните линии на кръглите и половинките часове. И всяка година на тази дата сянката на нодуса следва линията от началото до края. Схващаш ли какво имам предвид?

— Подробностите нямат значение — отвърна Саймън.

— Като цяло идеята не е добра. Гибс не би искал да има слънчев часовник. Отначало ще живне, като чуе за датната линия, но накрая ще бъде разочарован.

— Деби може да иска такъв часовник — в гласа на Селърс звучеше обида. — Красиви са тия слънчеви часовници. Аз бих искал да си имам. И Прауст каза, че иска.

— Деби иска да се омъжи за Гибс. Може да се предположи, че споделя лошия му вкус.

— Добре де, способен си да убиеш всяка радост у човека! Просто исках да измисля нещо. Като се върна от едноседмичната си почивка със Суки, до сватбата ще остават само два дни. Вие ще трябва да го измислите, докато ме няма, ако не искате да решавате в последната минута. Боже, като говорим за хора, способни да съсипят хубавото. Знам, че Гибс не е точно…

— Именно.

— … ама просто си помислих, че бихме могли да вдигнем малко летвата за разнообразие.

— „Погледни слънцето в очите и направи добро за радост на сърцето и с вярата, че някой нов ден ще донесе нещо още по-добро, защото дал си не каквото другите биха дали, а каквото трябва, за да изгради орел гнездо.“ — Саймън се усмихна. Запита се дали Джулиет Хауърт би познала тези стихове. Селърс не успя. — У. Б. Йейтс. Но той не е познавал Крис Гибс, ако го познаваше, щеше да разсъждава по друг начин.

— Както и да е — каза уморено Селърс.

— Как мислиш е станало? — смени темата Саймън. — Дали Робърт е изнасилил Наоми Дженкинс и после е казал на жена си? Или Дженкинс е била изнасилена от някой друг, доверила се е на любимия, а той не е оправдал доверието й и е разказал на жена си.

— Дявол знае — вдигна рамене Селърс. — И двата варианта предполагат, че Хауърт е казал на Джулиет за изнасилването. Може пък Наоми Дженкинс да й е казала. Не мога да се отърва от мисълта, че двете може да са в комбина и се опитват да ни подведат. И двете са надути крави и както ни е известно, и двете лъжат. Ами ако не са врагове и съпернички, както изглежда?

— Кой го знае как е… — въздъхна унило Саймън. — Докато Хауърт е в безсъзнание, а двете жени ни въртят на пръста си, доникъде няма да стигнем.

— Не бих казала — обади се Чарли, която идваше по коридора зад тях. Саймън и Селърс се обърнаха. Лицето й бе мрачно. Нямаше доволство в гласа й, както обикновено, когато следствието отбелязваше прогрес. — Саймън, трябва ми спешно ДНК проба от Хауърт. И преди да ми кажеш, че имаме, да уточня, че не искам проба от намереното от криминалистите в къщата. Искам проба, взета от самия човек. Не желая да поемам никакви рискове. — Чарли вървеше и говореше; Саймън чуваше как Селърс се задъхва зад него от усилието да не изостава. — Селърс, намери всичко възможно за живота на Хауърт, Джулиет Хауърт и Наоми Дженкинс. Къде е Гибс?

— Не знам — отвърна Селърс.

— Това не е отговор. Искам да ми доведете Ивон Кочин, квартирантката на Дженкинс, за разпит. И пратете криминалисти да огледат камиона на Робърт Хауърт.

— Какво беше всичко това? — попита Селърс, целият зачервен и задъхан, след като тракането на високите токчета на Чарли заглъхна надолу по коридора.

Саймън не искаше да гадае, не искаше да мисли какво би могло да е едновременно и напредък, и лоша новина.

— Не можеш вечно да прикриваш Гибс — смени той темата. — Какво му е всъщност? Да не е заради сватбата?

— Ще се оправи — отсече категорично Селърс. Саймън се сети за мотото върху слънчевия часовник от визитката на Наоми Дженкинс. Не можеше да си спомни латинския израз, но преводът му беше: „Аз броя само слънчевите часове.“ Все едно беше писано за Селърс.