Христо Ботев
Епитафии

Ишаллах!^[1] — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

На № 1:

Лежи намусено в гроблето

наш Петър Кучкин — базиргян,

стърчи му нагоре шкембето

като цял тулум с шарлаган.

Я плачете, я ридайте,

        вси български чада, —

няма вече кой да коси

        чуждата ливада;

няма вече кой да краде

        цванчета народни,

няма вече кой да бъде

        епитроп черковни!

На № 2:

Тука лежат кокалците

        на кир Михалаки, —

той имаше празна глава

        и дълги мустаки.

На № 3:

През река Лета в ладия харонска

отива в рай една глава конска.

        Господи, помени раба твоего доктора Простича.

На № 4:

Изровен гробът с мотика,

сандъкът със злато обкован, —

вов него лежи владика —

тулум сос слама и катран.

Ум имал нявга в краката

и чувства топли в червата!

На № 5:

Тук почива тъпанарче,

        сатирово чедо.

Спи, почивай, бре м…че, —

        ти си бил говедо.

На № 6:

Тук е легнало сарафче,

хранено само сос трици, —

патриот беше клетото —

спечели двесте жълтици!

На № 7:

Тук гние голям патриот —

редакторът на „Народност“,

знаменит беше идиот

и прочут само сос подлост^[2].

На № 8:

Найденов и Генович

        са два философа, —

един има просен ум,

        други празна кофа.

На № 9:

Бог да убие гърците,

че са рано попеле,

та събудиле Григорча,

да разточи зелникът:

дорде да го разточи,

девет села изгори,

дорде да го замеси,

осем попа разпопи,

дорде да го опече,

девет къщи разплака.

Кога седнале да ядат,

нещо крукна в зелникът;

секи вика — буба е,

Стоил вика — жаба е;

секи бяга нагоре,

Стоил бяга надоле;

всеки иде със уши,

Стоил иде без уши.