Брандън Сандърсън
Стоманеното сърце (7)

6.

— Провери го, Тиа — рече Джон.

Аз се свих и нервно хванах пушката. Зад Джон Меган се беше облегнала на стената. Пак беше облякла якето, след като сложи кобура под мишница. Въртеше нещо в ръка. Резервния пълнител на моята пушка. Така и не си го взех.

Тя се усмихна. Горе ми беше върнала пушката, но имах потискащото подозрение, че е изпразнила пълнителя и ми я дава незаредена. Започна да ме обзема паника.

Червенокосата Тиа приближи към мен с някакъв апарат. Беше плосък и овален, с размерите на чиния. От едната страна имаше екран. Насочи го към мен.

— Няма излъчване.

— Кръвна проба — със сурово лице нареди Джон.

Тиа кимна.

— Не ни принуждавай да те насилваме — каза ми тя и измъкна някаква лента от апарата. Лентата беше свързана с него с кабели. — Това ще те убоде, но няма да ти навреди.

— Какво представлява? — попитах аз.

— Търсач.

Търсачът беше апарат, който установяваше дали човек е Епичен или не.

— Мислех… мислех, че това е само мит.

Ейбрахам се усмихна. Държеше грамадното оръжие отстрани. Беше строен и мускулест и изглеждаше много спокоен — за разлика от напрежението на Тиа и даже на Джон.

— Тогава нямаш нищо против, а, приятелю? — рече той с френския си акцент. — Какво ако те убоде едно митологично апаратче?

Това не ме успокои. Но Възмездителите бяха група опитни убийци, които се занимаваха с изтребване на Висши Епични. Не можех да направя кой знае какво.

Тиа уви ръката ми. От вътрешната страна на лентата имаше мъничка кутийка, която ме убоде. Тиа разгледа монитора.

— Със сигурност е чист, Джон. И в кръвната проба няма нищо.

Джон кимна. Не изглеждаше изненадан.

— Добре, синко. Време е да отговориш на някои въпроси. Мисли много внимателно, преди да кажеш нещо.

— Окей — отвърнах аз и потърках убоденото място.

— Как — подхвана Джон — откри къде ще ударим? Кой ти каза, че мишената ни е Случайност?

— Никой не ми е казвал.

Лицето на Джон стана гневно. До него Ейбрахам шавна с вежда и намести картечницата.

— Не, наистина! — възкликнах аз; вече се потях. — Окей, значи чух от някои хора на улицата, че сте в града. Ама това го чуха почти всички.

— Не сме казвали на никого целта ни — намеси се Ейбрахам.

— Аха. Обаче кой друг да ударите?

— В града има хиляди Епични, синко — възрази Джон.

— Така си е. Но повечето са под вашето ниво. Вие се целите във Висшите Епични, а от тях в Нюкаго има само няколкостотин. Сред тях само двадесетина имат Първична Непобедимост. А вие винаги избирате някой с Първична Непобедимост.

— В същото време обаче не бихте се заловили с някой, който е твърде мощен или твърде влиятелен. Преценявате, че те ще са добре охранявани. Това изключва Повелителя на нощта, Зарево и Конфлукс — значи, целия вътрешен кръг на Стоманеното сърце. Изключва и повечето барони на подземния свят.

— Така ви остават десетина мишени. Случайност беше най-лошият от тази пасмина. Всички Епични са убийци, но може да се предполага, че той е погубил най-много невинни. Плюс това извратените му игрички с вътрешните органи на хората са точно тоя тип издевателство, който Възмездителите биха искали да прекратят. — Огледах ги притеснено и свих рамене. — Както казах. Нямаше нужда някой да ми съобщава. Очевидно е кого бихте избрали в крайна сметка.

Малкото помещение притихна.

— Ха! — възкликна застаналият на вратата Коуди и после изруга. — Дами и господа, според мен това означава, че май ставаме мъничко предвидими.

— Какво е Първична Непобедимост? — попита Тиа.

— Извинете — отвърнах аз, осъзнавайки, че те не могат да знаят моите названия. — Така наричам онази Епична сила, която прави обичайните методи за убийство безполезни. Нали разбирате, регенерация, непробиваема кожа, ясновидство, способност за реинкарнация и тем подобни.

— Нека допуснем — рече Джон, — че ти наистина си се досетил сам. Това обаче не обяснява как си разбрал къде ще заложим нашия капан.

— Случайност винаги наблюдава игрите при Шприц в първата събота на месеца — отговорих аз. — И после винаги си търси забавление. Това е единственият момент, когато можете да разчитате, че ще го намерите сам и в такова настроение, че да го примамите в клопка.

Джон хвърли един поглед на Ейбрахам, после на Тиа. Тя сви рамене.

— Не знам.

— Мисля, че казва истината, Проф — обърна се Меган към Джон. Беше скръстила ръце пред гърдите си. Якето беше разкопчано, а отдолу беше с онзи сутиен. Не я зяпай.

Джон я погледна.

— Защо?

— Има смисъл. Ако Стоманеното сърце знаеше кого смятаме да ударим, щеше да планира за нас нещо по-сложно от едно момче с пушка. Освен това той наистина опита да помогне. Нещо такова.

— Аз помогнах! Ако не бях аз, щеше да си мъртва. Кажи й, Хардман.

Всички се объркаха.

— Кой? — попита Ейбрахам.

— Хардман — повторих и посочих снайпериста до вратата.

— Името ми е Коуди, момче — отвърна развеселено той.

— Къде е Хардман тогава? Меган ми каза, че е горе и наблюдава през мерника, за да…

Нямало е никакъв снайперист, осъзнах аз. Поне не такъв, на когото е наредено нарочно да ме наблюдава. Меган си го е измислила, само за да ме задържи на място.

Ейбрахам се разсмя гърлено.

— Хвана се на стария номер с невидимия снайперист, а?

Изчервих се.

— Няма нищо, синко — каза Джон. — Ще бъда любезен с теб и ще се престоря, че нищо от това не се е случвало. Когато излезем оттук, искам да преброиш до хиляда, много бавно. После можеш да си тръгваш. Ако опиташ да ни проследиш, ще те застрелям.

Той махна на останалите.

— Не, почакайте! — възразих аз и протегнах ръка към него.

Другите четирима светкавично извадиха оръжията си и ги насочиха в главата ми.

Задавих се, после свалих ръка.

— Почакайте, моля ви — казах с по-кротък глас. — Искам да се присъединя към вас.

— Искаш какво? — попита Тиа.

— Да се присъединя към вас. Затова дойдох днес. Нямах намерението да се забърквам. Просто исках да кандидатствам.

— Всъщност ние не приемаме кандидатури — отвърна Ейбрахам.

Джон ме гледаше изучаващо.

— Той наистина беше полезен донякъде — додаде Меган. — И аз… ще призная, че е свестен стрелец. Може би трябва да го вземем, Проф.

Е, да става каквото ще, поне бях успял да я впечатля. Това ми се струваше почти толкова голяма победа, колкото убийството на Случайност.

Накрая обаче Джон поклати глава.

— Ние не набираме членове, синко. Съжалявам. Ще си тръгнем и не искам никога да те виждам в близост до място, където действаме. Не искам да чувам и най-далечен намек, че се намираш в един и същ град с нас. Остани в Нюкаго. След днешната бъркотия няма да се върнем скоро.

Това явно устройваше всички. Меган сви рамене почти извинително. Това трябваше да ми покаже, че думите й са били благодарност, задето я спасих от разбойниците с узитата. Останалите се събраха около Джон и излязоха заедно с него.

Аз останах вътре. Чувствах се безсилен и ядосан.

— Вие се проваляте — рекох подире им тихо.

По някаква причина това накара Джон да спре. Той ме погледна. Другите вече бяха навън.

— Никога не се занимавате с истинските мишени — горчиво продължих аз. — Винаги подбирате по-безобидните, като Случайност. Такива, които можете да изолирате и да убиете. Чудовища, да, но относително маловажни. Никога не се захващате с истинските чудовища, с Епичните, които ни разбиха и превърнаха страната в руини.

— Правим каквото можем. Ако загинем в опит да убием някой непобедим Епичен, няма да има полза за никого.

— Няма особена полза и от убийствата на такива като Случайност. Прекалено много са и ако продължавате да си подбирате подобни мишени, никой няма да го е грижа за вас. Вие само дразните. Не можете да промените света по този начин.

— Ние не се и опитваме — отговори Джон. — Само убиваме Епични.

— Какво би искал да направим, момко? — попита по-развеселено Хардман, т.е. Коуди. — Да се заемем направо със Стоманеното сърце ли?

— Да — разгорещих се аз и пристъпих напред. — Искате ли да промените нещата? Искате ли да ги накарате да се страхуват? Точно него трябва да атакувате! Покажете им, че никой не стои над нашето отмъщение!

Джон поклати глава. Продължи по пътя си, а престилката му шумолеше.

— Взех това решение преди години, синко. Трябва да водим тези битки, които имаме възможност да спечелим.

Излезе в коридора. Оставиха ме в малката стая. Забравеният фенер излъчваше странна топлина в стоманеното помещение.

Провалих се.