Дан Симънс
Ужас (1)

Тази книга се посвещава с любов и много благодарности за незабравимите арктически спомени на Кенет Тоби, Маргарет Шеридън, Робърт Корнтуейт, Дъглас Спенсър, Дюй Мартин, Уилям Селф, Джордж Фенъман, Дмитрий Тьомкин, Чарлс Ледърър, Крисчън Найби, Хауърд Хокс и Джеймс Арнес

Това именно неуловимо чувство засилва до краен предел ужаса, вдъхван от белия цвят, когато е свързан не с приятни асоциации, а с нещо страшно. Доказателство: бялата мечка в полярните области и белите акули в тропиците; какво друго, ако не гладката им или люспеста белота, ги превръща в неземни страшилища? Тази призрачна белота именно придава отблъскващата, може би по-скоро отвратителна, отколкото ужасна, кротост на безгласно втренчения им поглед. Така че бялата като саван мечка или акула може да разколебае смелостта много по-лесно, отколкото един тигър с кръвожадни зъби и плащ на кралски вестогонец.

Херман Мелвил,

„Моби Дик“ (1851)^[1]