Ю Несбьо
Пръц-прахът на доктор Проктор (20)

Двайсета глава
Самопризнанието

Свечери се. На сутринта щеше да започне Националният празник на Норвегия. Всички деца и възрастни щяха да се включат в тържественото шествие, а в края на деня щяха да са им се образували мазоли, краката им — да са се подули и нямаше да могат да събуят новите си официални обувки. Щяха да викат „ура!“, докато ги заболи гърлото и да не могат дори да се намръщят, за да изразят неприятното усещане, че стомахът им е пълен с бодлива тел заради преяждането с наденички и сладолед. Накратко, намираме се в навечерието на дългоочаквания празничен ден.

Трюлс се събуди и установи, че лежи в болницата. Огледа се и видя Трюм, вече буден, в съседното легло.

— Какво стана? — попита Трюлс. — Защо главата ти е превързана?

— Заради капака от шахтата. И твоята глава е превързана.

— Нали планът беше да продадем пръц-праха на децата и да се сдобием с купища пари! Утре е Седемнайсети май!

— Да, и да свирим на тромпет — изумен отвърна Трюлс.

Вратата на стаята се отвори. Влезе медицинска сестра.

— Здравейте, момчета — поздрави ги тя. — Имате двама посетители.

— Тате! — възкликна Трюлс, а сълзите му напираха от облекчение.

— И мама! — изхленчи Трюм.

— Не познахте — отвърна сестрата и се отдръпна встрани.

Братята се вцепениха. Пред тях застанаха двама мъже, които вече сме виждали. Бяха облечени в полицейски униформи и носеха добре познатите ни буркани от мазето на доктор Проктор.

— Добър вечер, момчета — поздрави брадатият полицай. — Надяваме се да не сте получили трайно мозъчно увреждане.

— Съветваме ви веднага да си признаете, че не друг, а вие сте влезли с взлом в мазето на доктор Проктор — обади се мустакатият.

— В мазата на доктор Проктор — поправи го колегата му. — И сте откраднали тези буркани.

— Тези лабораторни съдове — коригира го мустакатият.

— Не бях аз — заекна Трюлс.

— И аз не бях — изписка Трюм.

— След подаден сигнал в полицията обискирахме гаража ви и там намерихме тези буркани — обясни брадатият.

— Както и два чифта обувки, в чиито подметки открихме забити парчета стъкло. Те съвпадат със стъклата от разбития прозорец на мазето. Пипнахме ви.

— Ако направите пълни самопризнания, поне няма да ви затворим в Мъртвешката тъмница.

— Аз бях — заекна Трюлс.

— Не, аз бях — изписка Трюм.

— И татко — добави Трюлс.

— Да, татко също участва. Той… той… ни подмами да го направим.

— Излъга ни — изхленчи Трюлс.

— Толкова сме наивни! — изхлипа Трюм. — Горките ние!

— Хм… Значи всичко е измислил господин Тране. Точно както предполагахме. Ще изпратим заповед за арест — заключи брадатият полицай.

— Да, трябва да действаме бързо — съгласи се мустакатият. — Нито той, нито гадният му хамър си бяха вкъщи.

Брадатият извади мобилния си телефон и позвъни в полицейския участък:

— Предай на всички патрули да спират черните джипове марка хамър. Търсим мъж на име Тране. Изключително опасен. Повтарям: изключително опасен.

По този начин полицаят постави началото на най-голямата хайка за автомобили в историята на Осло. Без да се впускаме в подробности, ще отбележим само, че повече от сто полицейски коли преследваха черния хамър на господин Тране, който препускаше по улиците на Осло и изпускаше повече въглероден диоксид от два локомотива.

Всеки път когато полицаите отцепеха някоя улица и смятаха, че вече няма как да им избяга, Тране натискаше газта до дупка, събаряше загражденията и профучаваше покрай полицейските коли, полицейските коне и покрай полицаите в центъра на Осло.

И така чак до изгрев-слънце, когато най-сетне настъпи Седемнайсети май.