Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,1 (× 19гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2015)
Разпознаване и корекция
egesihora(2015)

Издание:

Аня Сноу, Скарлет Уайт. Тънката граница

Българска. Първо издание

ИК „Монт“, София, 2013

Редактор: Росица Койчева

ISBN: 978-954-805-596-3

История

  1. —Добавяне

Глава 6

И това ако не беше изненада…

Три месеца по-късно

Това не можеше да се случва с нея. Не, не можеше. Миналия месец го подмина, защото понякога се случваше, може би на нервна почва или промени в климата месечния цикъл да закъснее. Но сега бе различно, закъсняваше й с два месеца и не беше на добре. Чувстваше се отпаднала и непрекъснато й се спеше. Не искаше дори и да си помисли за това, което бе очевидно, но трябваше да е сигурна. И проклетия тест за бременност не бе от най-достоверните. Трябваше да отиде на лекар.

Отиде до прозореца на спалнята и погледна навън. Мъжът й отново обясняваше разгорещено на подчинените си какво да правят. Катрин отново отиде в банята, взе теста и се запъти към дневната, за да хвърли пръчката в камината и да не оставя никакви следи. Трябваше да измисли нещо, начин да се измъкне от дома си и да посети гинеколога си без мъжът й да я последва.

Тогава идеята я осени. Можеше да помоли Ейприл за помощ. Но трябваше да го направи дискретно, за да не може Крис да се усъмни.

Наблюдаваше ги от хамака на верандата и когато всички започнаха да се разотиват, я кимна на Ейприл и жената дойде при нея. В началото си говореха общи приказки, но тревогата накара Катрин да не чака повече.

— Ейприл, имам нужда от помощта ти. Трябва утре да се измъкна от тук и да отида до болницата. Мога ли да разчитам на теб? — попита я тя. Надяваше се да успее да я убеди.

— Преди да кажа каквото и да било, искам да знам защо искаш да отидеш до болницата. Да не си болна? — попита я обезпокоена тя. През последния месец се бе сближила с Омегата и знаеше, че може да й се довери за всичко.

Катрин се приближи близо до нея и отговори съвсем тихо, за да не я чуе никой друг, освен Ейприл:

— Закъснява ми с два месеца — каза тя простичко.

На другата вълчица не й трябваше да знае повече, само кимна.

— Ще го уредим. Трябва да отидеш възможно най-скоро. Ще говоря с Алфата. Не се притеснявай — отвърна и я целуна по бузата, след което си тръгна.

Кат се прибра в дома си. Малко й се гадеше, но успяваше да се прикрие. След около час мъжа й влезе с гръм и трясък в дома им следван от Бетата си.

— Остави ни сами — каза, когато я видя там.

— Но аз още не съм приключила с вечерята — отвърна тя.

Крис изръмжа и я хвана над лакътя.

— За бога, жено, когато ти казвам да ни оставиш, трябва да го направиш, без да ми се противопоставяш.

Катрин само кимна и се качи в спалнята. Прие вълчата си форма и започна да подслушва. Сетивата й се изостряха още повече, когато бе вълк, затова се възползва от това.

— Какво, по дяволите, си мислеше? — попита Алфата. — Казах ти да стоиш далеч от Селена. Но ти, както винаги, не ме слушаш. Преди те помолих, а сега заповядвам. Стой далече от сестрата на жена ми, иначе ще си изпатиш.

Бетата му се… изсмя. Майко мила.

— Не ме бъркай с някой безгръбначен вълк. Аз съм ти брат и ще се държиш с мен като с такъв.

При тези думи Кат се върна в човешката си форма и се скова. Лоугън е брат на мъжа й, та той бе толкова различен. Или… или той се правеше на добричък, за да спечели нещо. Непременно бе второто. Кръвта вода не става, те бяха братя… един дол дренки.

Тя не искаше да слуша повече и затова се преоблече и си легна. След няколко часа се събуди, защото усети присъствието на мъжа си. Той не й се извини задето я бе събудил, а само каза:

— Значи утре с Ейприл ще излизате по женски.

Катрин бе толкова уморена, че само кимна и издаде сподавен звук в знак на съгласие, след което отново се унесе.

* * *

— Как успя да го убедиш да ме пусне? — попита тя Омегата, докато чакаше реда си при гинеколога.

— Фасулска работа. Казах му, че трябва да ти купим повечко секси бельо, за да може да го съблазняваш — отвърна й тя и се ухили игриво.

— Нямам такова намерение — отвърна й Катрин.

— Знам, знам — просто се шегувах. — Казах му, че ако продължава да те държи постоянно около себе си, ще се депресираш. Затова му предложих, когато излизаш, да идвам с теб. За да те наглеждам… уж. — При което пак се усмихна.

— Длъжницата съм ти — отвърна й Катрин.

След десет минути от кабинета на лекарката излезе една жена и я повика.

— Катрин Донали, моля заповядайте.

Вълчицата стана и влезе в кабинета. След няколко минути вече я преглеждаха. Лекарката й задаваше куп въпроси. Накрая обърна екрана на ултразвука и каза:

— Честито, ще ставате майка. Може да не се вижда много добре. Но ето това там е вашето бебе. Виждате ли как тупти сърчицето му. По размера на плода се вижда, че сте в осма или девета седмица. Отново честито.

Катрин гледаше като попарена. Носеше детето на Крис. А тя дори не го обичаше. Той бе ужасен и деспотичен, а сега щеше да става баща. Горко и на нея и на детето й.

* * *

Крис бе в стаята си, стоеше до камината, а погледът му бе леден както винаги. Бе там от два часа, а от Катрин нямаше и следа. Къде се бе загубила тази жена? — питаше се той. Не си признаваше, но му липсваше. Може би беше грешка разрешението му да я пусне. Вярваше на Ейприл, но нямаше никакво доверие на Катрин. След минута, тя вече стоеше на прага със странно изражение на лицето си.

— Случило ли се е нещо, Катрин? — попита строго той.

— Не, Алфа — промълви тихо тя.

Той се приближи заплашително до нея.

— И защо се забавихте? — попита я ядосано. — Къде бяхте?

Катрин го погледна, а в очите й се четеше нещо, което той не можеше да разбере.

— Разходихме се — отговори смирено тя.

Крис само кимна и й направи място да мине. Имаше нещо странно у нея, но нямаше да я пита. Не че го интересуваше особено. Тя се скри в банята, а той отново застана до камината. Имаше да мисли за много неща, а милата му женичка не бе едно от тях. Той трябваше да се грижи за разрасналата глутница, за лудо влюбения си брат олигофрен и за заплахите, които можеха да се появят.

Той много добре знаеше, че Катрин не го обичаше, но и той не изпитваше тези чувства към нея.

След няколко минути тя се появи. Бе се загърнала в халат, косата й бе мокра, кожата й бе влажна и страхотна. Колкото и да не си признаваше, че я харесва, трябваше да си признае, че ставаше за нещо повече от вечерно разпускане. Беше страшно красива и нежна. Такава беше и като вълчица — съзнанието му я помнеше такава, каквато я видя в тъмницата. Снежнобяла, с блестящи сини очи. Нямаше друга като нея и това го изпълваше с гордост.

Без да го поглежда, тя започна да оправя леглото. Той бавно се приближи и я прегърна. Опря гърба й към гърдите си. Притисна я към себе си, след което я обърна и я бутна на леглото. На следващата секунда бе върху нея, но се случи нещо, което не бе мислил, че някога ще стане. Тя го избута и стана от леглото. Той я изгледа ледено и посочи мястото, където бе преди секунди.

— Веднага се върни в леглото, Катрин — каза през зъби той и присви очи.

Катрин го изгледа смело.

— Няма — озъби му се тя.

Крис започна да се надига, бавно и заплашително.

— Веднага — каза ядосано той.

— Няма — отвърна смело Катрин.

— Веднага — повиши глас Крис.

Тя се приближи до него и го погледна право в очите.

— Ако се върна при теб, на леглото и ти позволя да направиш това, което искаш, аз… за наследника ти няма да е добре — каза му тя.

Той присви очи, отвори уста и бавно я затвори.

— Моят… какво? — попита той.

— Чу ме много добре. Твоят наследник и сега ако ми позволиш той иска да спи, което, Господарю мой, значи, че и аз трябва да спя, така че лека нощ и приятни сънища — каза му тя.

След това си легна, без да се интересува от злобния си съпруг и заспа.

Крис също си легна, но така и не заспа. Продължаваше да мисли върху думите й, а на сутринта щеше да разбере дали жената му лъжеше или не.